Public Republic Art Studio

Бряг

7 ноември, 2008 от · 3 Коментара

Валентин Дишев

Briag
Снимка: liss_mcbovzla

1.
Намразих бялото – ми каза рибата.
Намразих пяната под водопадите,
тъй трудно е, когато падат думите,
води и залези. И е така болезнено
във разреденото присъствие; това
приплъзване нагоре, последвано
от хрип на сриване; така безлична
е посоката, а погледът – тъй сляп
от равноденствия. Ах, бялото как
мразя – каза рибата, когато тръгвах.
Не знам дали прочете по гърба ми,
че пяната е празното, което отново
пълни с въздух тъмнината. И мразя
рибата, когато въздухът е кратък…

2.
Просъхващите кости на мечтите
вълната на дочаканото не подмина –
разчеса нишките от “искам”, “няма”,
“догодина” и с кикот ги дари със плът.
Така е гладко, толкоз гладко – без белег
и без път, ни кротък, нито див…
В очакване на отлива съм жив.

3.
Двугърби, силуетите на дюните се плъзгат
по съсухрения нос на времето. Претриват
пясъка от спомени, забъркват го с маята на
очакването. Ще трябва време този хляб да
бухне. И капчица вода, която да преброди
брадясалите бузи на мълчанието. И сол…
И сол ще има – тя винаги открива раната.

4.
Съблечените летни дрехи завиха
корените на дърветата. Присвити
някъде в дълбокото и летни думи,
новите ми лудости, и глуми нови
яростно почесваха отлюспващите
се остатъци от слънцето на юли.
Пристъпват риби, преброили до
капка сенките на свойте вирове,
изправени на пръсти, с погледи
вторачени, очакват новата вода,
която ще отрони нови пътища -
тъй лакомо прикътани от лятото.
И аз – във своите пространства -
звънтящо разпнали предела си,
очаквам есенното пълноводие…
Защото бистрата вода е мъртва.

5.
Потрепнаха прехапаните устни на мълчанието.
В очакване настръхнаха и спорове, и порещи
плътта ни с многодумие. Обречена от своето
призвание словесната планета тръпнеше
готова да посрещне прилива при новолуние.
Попуканите устни – в премълчаното (едно
магаре, кон, леген и пика) – задвижиха
крилете мелнични. Потръпнаха плакати,
плач и злоба, подхвърлена монета, стон
и страх – тъй пламенни и ярко делнични…
И тръбно тихо, убивайки шума моторен,
кръвта в усмивката ми проговори.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Stasja // 7 ное, 2008 //

    ммм, много добро това!

  • vrabets // 7 ное, 2008 //

    впечатлена съм! опитах се да си избера, но не успях … :)

  • Валентин Дишев // 11 ное, 2008 //

    Ами… да почерпя тогава:

    Синкоп

    Тази улица
    имаше четири края.
    Единият – мургав
    (смешно, но вярно –
    в магазинчето за маслини
    всеки цвят
    имаше дълги ресници,
    предвкусващи слънцето).
    Другият край
    (просто стар воайор,
    надничащ през
    свлечено рамо)
    е протегнал дланта си
    за просено зрънце
    (полето – по-равно –
    мълчи).
    Другите два
    са преглъщане.

Коментирай