Public Republic Art Studio

Виргиния Захариева: “Достатъчно е да си верен на посланието, което имаш към света”

17 ноември, 2008 от · 12 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Ясен Василев и Наталия Николаева с Виргиния Захариева

Virginia Zaharieva

“Историите могат да поучават, да поправят грешки, да просветляват сърцето и да разсейват мрака, да осигуряват психически подслон, да спомагат за промени и да лекуват рани.”
Клариса Пинкола Естес

Поводът за срещата ни с Виргиния Захариева е книгата й “9 зайци”, но всъщност интересът е към цялостната многофасетна личност на авторката – разказвач на истории, поетеса, психотерапевт, журналист.

Разговорът с Виргиния Захариева се състои от две части – моето интервю с Виргиния и това на Ясен.

Virginia Zaharieva

  • Интервю на Наталия Николаева с Виргиния Захариева

Ако пред Вас стои избора да създадете авторско предаване или списание – каква би била концепцията Ви за него?

Списание за духа. За вътрешното израстване. За откриването на себе си.

Бихте ли споделили с няколко думи опита си от специализацията си в Радио Франс Ентернасионал в Париж?

Имам няколко специализации в RFI и една във френската телевизия. Най-полезна ми беше тази по правене на културни телевизионни програми. Развивахме бързина, съсредоточеност, свободно поведение пред камерата.

Много беше смешно, когато веднъж коментирах някакво културно събитие и в слушалките ме питаха страшни глупости, на които трябваше веднага да отговарям – примерно баба ми с колко лъжички захар си пие кафето и обичам ли да нося шапки.

Да съм в кухнята на «Културен бульон», предаването на Бернар Пиво беше истинско откровение. От този човек се излъчва отдаденост на културата, ерудиция, професионализъм и спонтанност. Това е най-доброто културно предаване, което съм виждала.

С какво работата Ви като създател и главен редактор на списание „P.S.“ разшири хоризонта Ви?

Списание „P.S.“ беше по-скоро жест, отколкото списание. На корицата му пише – списание за женска духовност и интеграция между половете. Само като разбереш себе си можеш да разбереш другия.

Работата по „P.S.“ бе вглеждане в езика, на който си говорят мъжа и жената, в понятия като нова женственост, инициация на мъжа, равновесието, какво иска жената и от кого го иска, понятия като пътуването, алкохола, зависимостите, хомосексуализма, женското писане. Благодарна съм на този опит, защото днес мога да се интересувам по-спокойно от човека изобщо. Мъжът и жената са едно, независимо, че сме толкова различни. Едно именно в нашата индивидуалност. Всички резонираме по свой начин в пулса на земята и слънцето.

Кои от методите на аналитичната психотерапия използвате в центъра за психоанализа, медитивни техники и изкуство в «Жълтата къща»? Какви цели си поставяте с работата си там?

Аз работя по метода на телесноориентираната психотерапия. Последовател съм на неорайхианската школа и я обогатявам с източни техники за балансиране на тяло, ум и душа. Жълтата къща беше средище и на техниките създадени от индийския философ и духовен учител ОШО.

Това са динамични медитации и терапевтични процеси за себеосъзнаване и центриране. В кабинета ми използвам терапия на петте движения разработена от моя професор Валдо Бернаскони.

Биоенергетично дишане, чрез което се омекотяват мускулните блокове по тялото на клиента и се вади подсъзнателен материал, за осъзнаването, на който се работи с когнитивни методи. Използвам също поведенческа терапия, елементи на психодрама и арт терапия. Всеки човек е уникален и изисква творчески подход към нуждите си. Терапевтът твори свят заедно с клиента си в реалното време на сесията, в който се търсят загубени умения, измерения на личността, припомня се усещането за единство и хармония, чувството да се бъдеш себе си, да го проявяваш и да си разбиран.

Как журналистика, психология и писане на книги се импулсират взаимно?

Това са различни фасети в интерпретацията на света. Достатъчно е да си верен на посланието, което имаш към света. Моето е удоволствие от живота, радост и създаване на красота. Търся по-голям мащаб на всичко това.

Медиите са средството, психологията е един от възможните прочити, а писането на книги е необходимост, задълбочаване и намиране на метафори, които въздействат по-силно. Като цяло и трите отразяват реалността.
Старая се да съм будна, за да го усещам, разбирам и пресъздавам в полза на себе си и на другите.

Кои са съвременните автори и журналисти, които харесвате?
Момчил Николов, Елена Алексиева, Клариса Пинкола Естес, Ерика Джонк, Джоан Харис, Абе Кобо.

От хората в медиите харесвам работата на Георги Тошев, Диана Иванова, Калина Андролова, Марин Върбанов, Петър Волгин и Мира Баджева.

Тук искам да спомена цялата издателска политика на екипа на QM, ръководен от Кристияна Великова, която е явление на българския книжен и медиен пазар. Това са хора, които наистина създават трайно културен контекст с много вкус, отвореност към света и към най-доброто у нас в момента.

Кое е най-голямото предизвикателство за Вас в момента?

Да живея тук и сега.

Virginia Zaharieva

  • Интервю на Ясен Василев с Виргиния Захариева

Защо 10 години мълчание?

Понякога сдобиването с нов език и поглед към живота отнема време. След «Кадрил късно следобед» разбрах, че е опасно да продължавам да живея така. Да пиша така. Градуса на такова писане води или до самоунищожение или до разруха наоколо. Защото е залепено за пишещия субект.

Мълчанието и отстранението към нещо, толкова важно за мен като писането ми дадоха пространство и свобода да видя в себе си и други аспекти. И съответно повече обем в интерпретацията на реалността. Когато авторът се е идентифицирал със своите причини да се изкаже и е самите тези причини, той прави малко изкуство. Остава по-малък от проблема, който иска да разреши.

Това е изкуство, в което няма дистанция. А тя е важна, за да могат повече хора да се настанят в творбата, според възможностите си. Пред творците изискването за лична хигиена на душата стои с много по-голяма сила. Не е идеята да чистиш собствените си проблеми върху другите, пък било то и в най-изящната форма. Призванието ни е да си задаваме въпросите на тъмно, да оставаме насаме с неизвестното достатъчно, за да можем после спокойно да се занимаваме с проблема на формата, докато работим. Да знаем накъде водим читателя.

Защо проза, а не поезия?

Защото ми се разказват истории. Обичам истории. Цял живот послъгвам, докато разказвам нещо, което се е случило, за да стане още по-въздействащо. Непрекъснато досаждах на другите като им разказвах неща отпреди, защото ми се струваше, че настоящето не носи този градус, от който имам нужда. И понеже се натрупаха много истории, реших да прибера някои от тях в «9 зайци», да не се пилеят насам натам, да спра да преразказвам живота си и да отворя място за нови приключения.

След стихотворението «Вътре в теб е винаги шест и половина сутринта» усетих, че няма да напиша нищо по-добро в поезията. Прищя ми се да видя целия живот, живеенето като метафора, а не да доя всеки миг за образ. В прозата има траене, процес, последователност. Усещане как всеки дъх е последван от друг.

Прозата ме дисциплинира, държи ме по-дълго в процеса на творенето и ме води в по-дълбоки води, където има едни други риби. Не се отказвам от поезията обаче, тя е винаги тук – гореща и отзивчива да спаси някой финал. Да ме отплесне между смисъла.
Поезията е като оргазъм, отнасям се към нея така.

Какво предстои? Още поезия? Още проза?

Ясно е, че ще се пише още. Пак флирт с образите – този път през киното. Сценарий може би. Продължавам да пиша есета по поръчка. Обожавам поръчките. Здраво ме раздрусват и пада и най-упоритото знание. Засега обаче имам нужда от пауза.

Ще довърша някои материални проекти. Ще запуша спешно някои пробойни, през които ми изтича много енергия, защото творенето е просто добре управлявана енергия. Ще пътувам.

Доколко автобиографична е 9 „Зайци”?

Достатъчно.

Нещо за модерните форми на изкуство – пърформанс, хепънинг, инсталация, мултимедия?

Пърформансът като форма много ме устройва. Инсталацията също. Там жест, звук, образ, думи си взаимодействат в реално време пред публика. Красотата на нещо, което се ражда и умира всеки следващ миг.

Вървим към мултимедия – артист, текст, образ, ембиент и публика- в спектакъл по «9 зайци» с Цветана Манева.

Защо по корсет на София:поетики?

Е, как човек да прочете текста Корсет?

Нещо за другите български писатели/поети?

Фестивалът на Ясен Атанасов «Поетики» ни събра и беше истински празник да видя пишещите си колеги на едно място, заедно с толкова много млади хора, които искат да пишат и да четат. Успехът на предаването голямото четене показва, че има интерес към българските автори. Дочакахме. По-отговорното отношение към работата ни ни дава възможност да имаме по-задълбочен интерес и към работата на другите. Ние сме едно.

Успехът на един е успех и на другите, които работят за духовния контекст на нашето общество. Имам нужда от успех. Имаме нужда от успех. България има нужда от успех! От успели хора. Трябва да си дадем това. Да й дадем най-доброто от себе си. И да видим какво ще стане след това.

А за българската критика?

Има хора, които пишат интересно. Очаквам повече от младите критици. Няма добро, модерно, динамично място за критика. Трябва да се създаде. Може би вашия сайт започва да запълва тази ниша и ви благодаря, че ви има.

А за новата българска литература?

Има подем в нашата литература в момента. Огромното количество писане започна да изтласква нагоре и качество. Щастлива съм, че това да се случва по мое време.

Virginia Zaharieva

Виргиния Захариева е автор на три поетични книги “Камъкът, който не слуша реката”, “Кокошката с зашитото око” и “Кадрил късно следобед”. Критиката вижда в нейно лице един от ярките представители на écriture féminine. Поезията й е експресивна, темпераментна и непредвидима като самата авторка.

Виргиния трудно се побира в едно поприще: Има 30 години опит във всички жанрове на журналистиката и публицистиката.

Тя пише, лови звуци, изследва дебрите на психичното. Създателка е на аудио диска “Български природни звуци”.

Темата за уязвимостта като единствена врата за любовта поражда пърформанса й на тема “Уязвимостта – 5 движения” и документален филм със същото заглавие. Автор е на няколко инсталации – за хора и огледала, за текст и метроном, за текст и 2 тостера и за текст и доматена супа.

Поддържа рубрика за “Психология на пространството” в списанието за дизайн “Brava Casa“ и за женска психология в сп. «Жената днес».

Завършила е българска литература и психология в Софийски университет «Климент Охридски». Специализирала е аналитична психотерапия в Швейцария при професор Валдо Бернаскони. Работи в областта на индивидуалната, фамилната и груповата терапия.

Главен редактор е на P.S. – първото джендър списание в България.

Виргиния е основателка на духовен център за медитация и телесноориентирана терапия – “Жълтата къща – място за връщане към себе си”.

Спортове: Плува, играе тенис, кара сноу борд, уинд сърф, академично гребане и конна езда.

Обожава Барон Мюнхаузен, особено за умението му да се изважда сам за кокчето от водата. Когато не знае какво да прави отива на минерална баня, в планината, забърква странни чайове, бели зеленчуци, готви, рисува и танцува.
Внучка е на градинар.

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

12 Kоментара за сега ↓

  • Виргиния и нейния Корсет « ЯRсен ВасилеВ // 17 ное, 2008 //

    [...] Виргиния и нейния Корсет 17ное08 Интервю с Виргиния Захариева за Public Republic [...]

  • otchelnik // 17 ное, 2008 //

    Интересна личност! Искаше ми се интервюто да не свършва…

  • Stasja // 18 ное, 2008 //

    благодаря за това хубаво интервю!

  • vlado-trifonov // 18 ное, 2008 //

    А пък един доказано талантлив българин рече: „ Запушете си ушите, ако разберете, че някой се опитва да прави послания”.

    Вдигам и двете си ръце „за”.

    Дали ще се сетите, кой е човекът?

    П.П. Впрочем, нищо лично към В.З.

  • marteniza // 19 ное, 2008 //

    Не беше ли Константин Павлов? Същият, който казва и това:

    * * *

    Сред Временното Време плуват малки частици от Вечното Време – като консерви-послания от всякакви хилядолетия – минали и бъдещи.

    * * *
    Временното Време подлежи на бърза развала – иначе то е чудесен (и единствен) хранителен продукт за временните гении, които бързо го изяждат и още по-бързо го изхождат във вид на поеми, симфонии, картини… На мен са ми по-вкусни консервите на Вечното Време. Аз самият произвеждам такива консерви за менеподобни от бъдещи или минали хилядолетия.

    Малцина могат като него.

  • vlado-trifonov // 19 ное, 2008 //

    (към marteniza) Eстествено, че е той! Кой друг би могъл с няколко изречения да казва всичко!

    Но да довърша фино подадената топка, драга Марион Колева:

    (…) „Аз съм убеден, че думите не се изхабяват толкова от честото им повтаряне, а от изпразване на реалното им съдържание или още по-лошо – от спекулативната подмяна на истината, която съдържат в себе си”.

    Точно това направиха с думичката „послание” десетки знайни и незнайни БГ-писачи, затова Константин Павлов предпочете да си запушва ушите, щом я чуе.

    А писачите му отвърнаха, като го низвергнаха. Българско! Колко българско!

  • marteniza // 19 ное, 2008 //

    Така е.

  • Илиана // 21 ное, 2008 //

    Интересно интервю.Беше любопитно ,да усетя стремежите на тази, сложна и богата,за мен, жена.Върна ме малко назад… Накара ме да си спомня ,отново…, колко е важно да не забравям за-” лична хигиена на душата”.
    Много ми допадна цитата,с които започнахте от Клариса Пинкола Естес.

  • Майя Динева // 28 ное, 2008 //

    Великолепна авторка, нейните “9— зайци” са истинско откровение. Много искам да я поканя в предаването за жени на програма “Христо ботев”, БНР, с водеща Яна Добрева. На добър час във всичко, с което се заеме !

  • nikolai atanasov // 21 юли, 2009 //

    вдъхновяваща писателка, вдъхновяваща българка.

  • Васил Горанов // 19 ное, 2009 //

    Съгласен с Майя Динева за Зайци-те.

  • Златина В. // 24 апр, 2010 //

    О т години чакам такива четива като на Виргиния З. Говоря с нея, срамувам се от нея, от нейната свръхинтелигентност, от умението й да говори за Нечий живот с лице. Уча се от нея. Не мога да я постигна, дори и да се надигна на пръсти. Тя е пратеничка при нас – да ни подскаже колко сме малки и уязвими човекоподобия.
    Благодаря ти, Виргиния…

Коментирай