Public Republic Art Studio

Страховете на европееца

6 ноември, 2008 от · Няма коментари

За книгите “1979” и “Ще бъда тук, сред слънчевата светлина и в сянката” на Кристиан Крахт

Strahovete na evropeeca
Снимка: Stephen Poff

Отзив на книгите “1979” и “Ich werde hier sein – im Sonnenschein und im Schatten“ (“1979” и “Ще бъда тук, сред слънчевата светлина и в сянката”) на младия швейцарски писател Кристиан Крахт

В “1979” на Кристиян Крахт българският читател ще открие различно възприемане на “високо развитата” европейска цивилизованост, ще усети страховете на европееца от преходността на културните достижения и от безсилието му да се противопостави на заплашващата го “азиатщина”.

В книгата не откриваме уверения в себе си и в своето превъзходство европеец, който с елегантна походка опознава и се наслаждава на останалия свят. Обратно, тук той е прашинка, безименна част от неевропейския, нецивилизования свят. Обречен е да загине…

Кой е авторът, който популяризира това ново светоусещане у европееца?
Кристиан Крахт (Christian Kracht, 1966) принадлежи към най-известните представители на немскоезичната поплитература.

Получава образование в елитни интернати и колежи в Швейцария, Канада и САЩ, работи като журналист за “Берлинер Цайтунг”,”Темпо”,”Дер Шпигел”. Средата на 90-те години на ХХ в. заминава като кореспондент на “Шпигел” в Ню Делхи, а следващите години живее в Банког. От 2004 г. до 2006 г. заедно с Ернст Никел издава магазинното списание “Дер Фройнд “, живее в Катманду, а когато в Непал се засилва политическата несигурност и условията на работа се влошават, той премества списанието в Сан Франциско.

Ето най-напред няколко мнения на бележите имена за “подгрявка”:

“Кристиан Крахт е естетически фундаменталист” (“Зюддойче Цайтунг”);
“Разтърсващ текст, който лежи като тъмен гранитен блок сред есенния ландшафт на нашата литература. Твърд, хладен, красив, неразбираем, заплашителен” (Елке Хайденрайх, “Шпигел”);
“Това е абсурдно, това е ужасно. Чете се като субтилен роман за кървави ужасии, като в истинско туберкулозно състояние, като силен призив за авторитет и като тих повик за любов” (“Тац”);
“Едва достигнал до добрия вкус, сред своята публика той отново е една крачка напред” (“Берлинер Ц айтунг”).

Романът “1979” разказва за ислямската революция в Иран през посочената в заглавието година, видяна през очите на един европеец, отишъл там с любовника си Кристофър – Златното момче. Повествованието създава много силна картина на упадъка, на декадентското, на безразличието и отегчението, на предопределението и безсилието.

Разказвачът страда изключително много, защото Кристофър умира от свръхдоза наркотици. Тръгва за далечен Китай сам, пеша, за да обиколи планината Кайлан и да намери душевен покой. Комунистическото правителство на Китай го осъжда заради незаконно преминаване на границата на доживотен каторжен труд в оловна мина и там той изживява нечовешки изтезания и гаври с личността.

Потресаваща е именно съпоставката на двете крайности – буржоазната култура и “културата” без цивилизованост, света без реално културно развитие. Книгата се чете лесно, увлекателна е, човечна.

Подобни елементи откриваме и в съдържанието на най-новата книга на Кристиан Крахт “Ще бъда тук, сред слънчевата светлина и в сянката” (“Ich werde hier sein im Sonnenschein und im Schatten”). Но тук те са раработени в нов и неочакван план.

Този роман излезе в края на септември 2008 г. и в момента текат разгорещени дебати за него в немскоезичната преса. Предполага се, че тази книга ще предизвика сензация (особено след появата на първата – “1979”) на панаира на книгата във Фракфурт.

Действието се развива в някаква обърната перспектива на бъдещето. Романът е наречен “контрафактически”, защото в него Швейцария е представена като социалистическа република, след като Ленин е основал Съветите там, а не е заминал за Русия през 1917. Самата швейцарска социалистическа република в голямата си част е необитаема, тъй като Тунгуският метеорит е донесъл зараза.

По време на действието Швейцария води почти 100-годишна война с германците и англичаните. Америка е преживяла ужасна гражданска война и е затворила завинаги границите си. Жителите й са наречени “амескиканци”.

За да води войната, Швейцария е обучила и мобилизирала африканци и ги е превърнала в своя армия. Африка е колонизирана, построени са модерни градове, болници, училища и най-вече военни академии.

Точно такъв африкански офицер води повествованието. В Швейцария цари бедност и нищета, почти никой не може да чете и пише. Гордостта на Швейцарската социалистическа република е едно огромно военно съоръжение в и под Алпите, сложна система от тунели и пещери, изрисувани в стила на социалистическия реализъм.

Преследвайки един враг на Швейцарската социалистическа република, африканският офицер попада в това съоръжение. Там установява, че обитателите му са се откъснали от външния свят и общуват посредством един особен телепатичен език. Войната отива към своя край, ясно е, че Швейцария ще я загуби. Офицерът излиза от държавата откъм кантона Тесин, тръгва към Генуа и се връща в своята родина. Там жителите напускат модерните градове, изоставят цивилизацията и изчезват в саваната.

За тази книга Елмар Крекелер пише във в. “Ди Велт” следното: “С тази история Крахт ни дава таен знак, предупреждава ни. Това е история на кошмарната логика, в която всичко е възможно и звучи забележително реалистично, колкото и да изглежда налудничаво“.

За българския читател тези две книги са неоценим шанс да се запознае с новите тенденции в немскоезичната литература – писане без умозрителност, без скучна обстоятелственост, без отчуждаваща дистанцираност на автора.

Силвия Василева

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай