Public Republic Art Studio

Рицар на Светия дух – I и II сцена

1 ноември, 2008 от · Няма коментари

Алкохолна халюциноза от Боян Папазов

Aleko KonstantinovPublic Republic има удоволствието да направи първа интернет публикация на драмата на Боян Папазов „Рицар на Светия Дух”.
Документалната пиеса, създадена за Алеко Константинов по спомени на съвременници, писма и фейлетони на твореца получава Националната награда за българска драматургия „Иван Радоев”, 2007 и номинация за „Икар” на Съюза на артистите в България за драматургичен текст, 2008.
Въпросът е прост като молитва и иска прост отговор. Или Бай Ганьо е общонационалният ни тип и ние сме пропаднали. Или този народ е родил същевременно и неговото противоядие, противоотрова и ние сме спасени.
 
Тончо Жечев
„Одисеята на Щастливеца и Бай Ганьо” (1980)

В него се бе вселил Светият дух и бе направил от неговата душа орган на българската народна душа.

Д-р Кръстьо Кръстев
„Алеко Константинов. Литературен силует (1907)

Във времена като днешните – когато българската демокрация, разделена на няколко фракции и групи – враждува помежду си; когато… тя е занемарила в политиката си всички свои културни задачи – образът на този рядък аристократ на духа ще смегчава тези вражди, ще обединява в по-висши културни домогвания демократическата интелигенция.

Петко Ю. Тодоров
„Аристократизмът – основна черта на Алека”(1907)

Наказанието и неговий размер се диктуват не само от възмездието за извършеното деяние, но и от обществената полза; а тази полза, ако в някои случаи изисква применението на закона във всичката му строгост, в други случаи диктува мекост и милост…

Алеко Костантинов
Хабилитационен труд „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон” (1896)

ЛИЦА

Светъл Дух, писателят-благородник Алеко Константинов, (1863-1897), явяващ се като дух след смъртта си в алкохолния делир на своя приятел Филарет Голованов, (34)

Фильо Гологана, прякор на Филарет Иванович Голованов, алкохолик, чиновник в статистиката, руснак от сектата на „Духовните скопци” в град Тулча, (45)
А СЪЩО: Прокурор

Клео, студентка във Висшето училище, (25)
А СЪЩО:
Съдия; Въса, госпожица, търсеща произволен съпруг

Петър Минков, (1859-1897), кмет на село Cloako-во, (40)
А СЪЩО:
Таен лакей; Министър; Ректор; Скопец

Милош Топала,
селянин, наемен убиец, (46)
А СЪЩО:
скопец; буден гражданин; неподкупен вестникар

Пешо Салепа, селски ковач, наемен убиец; (20)
А СЪЩО:
скопец; буден гражданин; неподкупен вестникар

Ванко Батака, търговец, съучастник в убийството; (40)
А СЪЩО:
скопец; буден гражданин; неподкупен вестникар

Мишлето Такев, прякор на Михаил Такев (1864-1920), адвокат, публицист, депутат от Демократическата партия, министър в три кабинета, (33)
А СЪЩО:
Ранен кон, предявяващ иск за финансово обезпечение.

Време на действието – митологичното време на един народ

Физическо описание на героите.

Алеко Константинов. „Първото нещо, що ви приковава погледа у него бяха две умни, ясносини очи, които ви гледат така, като че ви гали по лицето мека, пухова ръка. В спокойния блясък на тия очи има нещо, което се среща само у децата и у крайно добродушните хора: очите се усмихват, без устата да се смеят! Над очите – бледно до прозрачност чело… Но подвижната изразителност на това до висша степен благородно и умно лице – никакви фотографии не могат ни възкреси.” (Кирил Христов, 1899)
„Той беше личен мъж. Славянски тип, със сини очи и руса коса, с подигравателна усмивка, подвижно лице. Тоя облик не беше банален. И той се харесваше, внушаваше даже страсти.” (Лидия Шишманова, 1927)

Филарет Голованов. „Без помощта на Голованова, Алеко не би ходил ни в Париж, ни в Чикаго, а в София често не би знал как да свърже двата края на конеца. Гологанов беше влюбен в Алека като баща в своето даровито чедо, готов всичко да направи за него. Тоя староверец –родом от Тулча, малорусин – късичък, дебеличек и плешив 40 годишен ерген, с блага ироническа усмивка на дебели устни, беше верен Алеков събутилник и другар в скитанията му.” (Пенчо Славейков, 1901)

Михаил Такев. „Правеше впечатление на галантен кавалер, с цилиндър, ръкавици и чадър. По това време в града много рядко или почти никак не се мяркаше цилиндър. Той беше атрибут на министрите. Изключение в Пазарджик правеше Михаил Такев, който още млад адвокат, е живял с надеждата и със стремежа си да стане министър.” (Иван Батаклиев, 1923)

Извадки от стенографските протоколи от процеса в град Пазарджик през ноември 1897:

Петър Минков е „на ръст повече от среден, лице черно, коса черна и къдрава. Брада, види се, не е носил, но е пораснала в затвора. Очи обикновени, но в погледът им се забележва някаква жестокост. Всичката негова вънкашност говори за енергическа личност, която не се стряска пред никакви пречки… В процеса той изглежда на звяр в клетка… Водачите излизат от редиците на онези невротици и полупобъркани хора, стигащи почти до лудост.”

Милош Топалов „има длъгнест и остър нос, ниско чело и глава сплескана, очи малки и малко нещо попрегърбен. Умственият му уровен не е по-голям от оня на едно животно. Такива личности са способни на жестокост за един лев или една чаша ракия, ако са уверени, че има кой да се застъпи за тях.”

Петър Салепов „е криминален тип. Когато ви гледа, той ще показва изглед, че не гледа вас. Очите му са малки, скрити под подпухнали клепачи. Челюстите заедно с устните му са издадени малко напред.

Иван Батаклиев е с наведени над очите вежди. Очите му са черни и крайно подвижни. Цялата му фигура излъчва, изображава в едно и също време подлост и лукавство.

Думите в тази „алкохолна халюциноза” ще откриете сред страниците на Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Кирил Христов, Д-р Кръстьо Кръстев, Лидия Шишманова, Екатерина Иванова, Петко Ю. Тодоров, Найчо Цанов, Граф Робер дьо Бурбулон, Николай Бердяев, Димитър К. Папазов, Иван Батаклиев, както и в стенографските протоколи от процеса срещу убийците на писателя, състоял се в град Пазарджик през ноември 1897 година.
Авторът
1.
„Отначало” (Ab initio)

Алкохолната халюциноза, обсебила ФИЛЬОГОЛОГАНА, дели сценичното пространство на Арена и Периферия. Арената пустее, а в Периферията е хаос: дървени пейки от съдебна зала и кръчма, писалище-секретер, университетска катедра, плетени виенски кресла и столове, табуретки със светилник, канички вино и принадлежности за пушене. По цялата Периферия се търкалят празни бутилки.

Героите не напускат сцената, а връхните си дрехи и реквизит намират по стоящи закачалки в Периферията.

На Арената излизат СВЕТЪЛ ДУХ, КЛЕО и ФИЛЬО ГОЛОГАНА. Двамата са в съвременни дрехи. КЛЕО, сякаш придворна дама на Луи ХІV, е в бяла рокля от тежка коприна, с наметка извезана с бели рози и ресни по края.

СВЕТЪЛ ДУХ. (към публиката. Залепва си мустаци и брадичка). Аз съм Дух. Явявам се в алкохолен делир и последвала халюциноза на моя приятел Фильо Гологана. Убит съм на 11 май 1897 година, на връх празника на Свети Свети Кирил и Методий, който местни селяни наричат „даскалския празник”. Убийството става в един файтон. Пътувам заедно с моя колега-адвокат Михаил Такев, който е взел страна в един епичен спор за гори и ливади между две селища. Петнайсет години спорещите страни се колят, гърмят и събират трупове. На „даскалския празник” решават да приключат казуса като убият адвоката Такев, а с него и другите във файтона. Аз съм случайна жертва. (Облича от стояща закачалка: пардесю в синкав цвят, сетре, жилетка, бяла риза, вратовръзка.)

ФИЛЬО ГОЛОГАНА. (към публиката. Облича мръсен мъжки халат). Аз съм алкохолик и съм най-близкият приятел на този Светъл Дух. Родом съм от Тулча, в днешна Румъния. Баща ми е от староверите, които са разколници и бягат от Русия в „близката чужбина” да търсят спасение. Писал съм за баща ми, че е старовер, за да получа служба в статистиката. Иначе той е от сектата на „Духовните скопци”. А понеже за него аз съм рожба на блуд, след моето раждане той се скопява и физически.

КЛЕО. (към публиката.) Това е сватбената рокля на майка му, в чиито вени тече кръвта на цар Иван Срацимир… В неговия род се срещат имената Срацимир, Севастица, Шишман… От дете той е израснал сред потомците на династията на Шишмановци, възпитаван в съсловна гордост и чест… С частни учители и юридическо образование баща му го е подготвял за държавник… Съдбата решава иначе… Аз съм тази, която той приживе не целуна. Не зная, че баща му е охтичав. За пет години умират майка му, баща му и трите му сестри, всички от туберкулоза.

ФИЛЬО ГОЛОГАНА. (гримира се, нахлузва пантофи на бос крак). Аз съм в делириум тременс. (Ръцете му треперят.) Имам тремор. Delirium е от латинския глагол deliro, „луд съм”. Всъщност е „отклонение от браздата”, de liro, или по-точно – от правия път. Аз съм в „отклонение от правия път.” При алкохолния делир граница между реално и въображаемо няма. Тази сцена аз населявам с „отсамници” и „отвъдници”, без граница помежду им. Страшно е. Но само за мен.

КЛЕО и СВЕТЪЛ ДУХ сядат в Периферията на виенски столове.

2.
„Безумие” (Amentia)

ФИЛЬО ГОЛОГАНА е в делир. Лежи на пейка, но чува викове, пеене, чукане, грохот. Будната му сънливост преминава в безпричинна свръхактивност. Тича, напада с празна бутилка, обляга се гърбом на стена, чупи се в кръста, крие главата си. Свива се на топка, пада на земята, търкаля се…

ФИЛЬО ГОЛОГАНА (чука две празни шишета). Ще пиеш ли едно вино?… (След пауза, с апломб.) Призовава се… Духа Светъл на моя приятел в качеството му на жертва в предначертано человеко-убийство…

ГЛАС СВИШЕ. Дух стопан няма!

ФИЛЬО ГОЛОГАНА. Горд бохемец си, мать твою за ногу! Не се харесваш за жертва!.. (Клати глава.) Аз от друга страна ще те подхвана… Като шетахме по света, и в Чикаго помня, и във Вашингтона помня, и в Лондона, и в Париж на Айфеловата кула, аз все думах на глас “Господи, помилуй!”, пък ти питаше – защо го казвам. Ние староверите вярваме…

ГЛАС СВИШЕ. Остави се от тези лъжи, Мурафет Иванич! Ти си от духовните скопци!

ФИЛЬО ГОЛОГАНА. Добре. Ние вярваме, че четирисет дни душата набикаля местата, дето й е било драго да бъде. Там душата си посядва и си почива. Твоята няма ли да дойде?

ГЛАС СВИШЕ. Пърдам, смърдам, ке ùздам чèтата!

ФИЛЬО ГОЛОГАНА (хистерично плаче). Ти в моя бардак веднъж не каза „Господи, помилуй!”, хем ергенски го деляхме. Не са били мили на сърцето ти Гологана и ергенската му стая… (Хлипа. Плачът преминава в смях.) Ще те подмамя с неотменния роял и неизбежния френски език. Ще те лъжа, че съм в бащината ти къща… (Сяда на стол, върху въображаемо пиано свири арията „Casta diva” от „Норма” на Винченцо Белини.) Ти казваше: „Музиката никога не е грях.” (Към пианото „се присламчва” цигулка с три струни.) Това е твоята цигулка!.. Едната струна липсува, твоята щърба свирня е!.. (Става от „пианото”.) Ще си заръчам един валс… Бива ли английски? (Цигулка свири английски валс. Покланя се.) Lady, may I ask you to dance with me?

В Периферията влиза КЛЕО, хваща ФИЛЬО ГОЛОГАНА под ръка. Той я отвежда на Арената. Танцуват английски валс.

КЛЕО. Защо съм тук?

ФИЛЬО ГОЛОГАНА. Искам да срещнеш своя съпруг… Той ще ни се яви…

КЛЕО. Кой е той?

ФИЛЬО ГОЛОГАНА. Един Рицар на Светия Дух. Ти, Клео, си посочена за негова жена.

КЛЕО. Защо мен?

ФИЛЬО ГОЛОГАНА. Ти си пострадала заради Светия Дух.
КЛЕО. Клео ли е моето име?
ФИЛЬО ГОЛОГАНА. Клео е „прославям”. Ти друг живот нямаш. Но земното име на Духа няма да поменуваш! Чуе ли земното си име, ще изчезне. Той име няма!

Влиза СВЕТЪЛ ДУХ. Усмихнат, с лека, надземна походка. Свири на цигулка, но инструмент няма, само лък. Лъкът е дълъг и служи като диригентска палка, бастун, шпага, тояга и камшик. КЛЕО посреща СВЕТЪЛ ДУХ с книксен.

СВЕТЪЛ ДУХ (свири). Аз ви познавам, госпожице. Вие сте от студентите, които писаха некролога ми. (Смее се с детински, звънлив смях.) Не съм твърде приятел на гръмките реклами, но благодаря.

КЛЕО (танцува, на СВЕТЪЛ ДУХ през рамо). Радвам се да го чуя.

СВЕТЪЛ ДУХ (свири, говори, валсира). Чуйте какъв е вашия покорен слуга!… Малка България разгърна черни пазви и прегърна един чародейник! Той имаше за лично оръжие перото, и божествена сила – любяще сърце. (Силен, звънлив смях.) Той беше рядкост в общество от раболепни елементи, отдало се на политически разврат.

ФИЛЬО ГОЛОГАНА. Не „разврат”! Домашния ти учител по словесност Васкидович ти говореше за „порнократùа”.

КЛЕО. Блудовластие.

СВЕТЪЛ ДУХ (тропа с крак). Забравих си некролога! Не ме прекъсвайте! (Свири.)

КЛЕО. Ний чакахме да го видим на катедрата, да чуем един професор с идеали, един характер преди всичко… И когато се разнесе грозната вест, решението да се държи тридневен траур без занятия се прие с акламации.

СВЕТЪЛ ДУХ. Но ви изключиха! Моите съболезнования. (Обръща английският валс на ръченица).

КЛЕО. Аз не скърбя… за онези.

ФИЛЬО ГОЛОГАНА. В нашия живот се вмъкна зло: политическите убийства.

КЛЕО. Ний няма никога да го забравим и да се утешим!

СВЕТЪЛ ДУХ (с ирония). Някой да е виждал гроба ми?

КЛЕО. Вие се представяте за Дух… (Хладно). Аз нямам религиозно чувство и желая да чуя как отговаряте в един “Album des confidencеs”. Там ви питат: „Кой е любимият ви мирис”?

СВЕТЪЛ ДУХ. Миризмата на железниците и параходите. (Корабна сирена.)

КЛЕО (с отвращение). Пфу! (Радостно.) Той е, Гологанче!.. (На СВЕТЪЛ ДУХ.) Защо не ми даде аванси?

СВЕТЪЛ ДУХ. Да се отпусна пред един човек, аз трябва да го познавам и обичам.

КЛЕО. Вие сте бягали от чувства!

СВЕТЪЛ ДУХ. Не. Аутопсията на мъртвото ми тяло посочи зародена, но по честит случай неразвита туберкулоза…

КЛЕО. Моля да бъда простена… Но се радвам отново да ви чуя!

СВЕТЪЛ ДУХ. То е само пиянско бълнувание на моя приятел Фильо Гологана. За което му благодаря. А сега – музика за бакалски уши! (Дава знак с лъка-диригентска палка. „Дунавски вълни” звучи в изпълнение на чалгаджии. На ФИЛЬО ГОЛОГАНА и КЛЕО) Вървете да ви срещна с моите убийци!… Днес в село Сloako-во е „даскалски празник”. Ще видите чудовища с кървави от целодневно пиянство очи…

На Арената, сякаш жива картина, са застинали на кръчмарска пейка каскетлията- кмет ПЕТЪР МИНКОВ и сloako-вците ПЕШКО САЛЕПА, МИЛОШ ТОПАЛА и ВАНКО БАТАКА с овчи гугли (шопърки).

Следва продължение

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай