Public Republic Art Studio

Поетът като регистратор – разговор с Петър Чухов

8 ноември, 2008 от · 2 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Едно интервю на Петя Хайнрих с поета Петър Чухов

Petyr Chouhov

Стихотворението на Петър Чухов “Искам” спечели първо място в литературния конкурс на Public Republic. Водени от желанието да ви представим човека зад стиховете, заедно с поздравленията, му изпратихме и няколко въпроса, последният от които той превърна в хайку.

Той е спонтанен, винаги намира точната дума. Запазил е онова детско усещане за непосредствеността на нещата и го е превърнал в поезия. Едно градско момче, което в автобуса може да напише стихотворение. За майстора на кратките форми – едно кратко описание.


Петър Чухов като музикант в група Gologan – Kafe 2

Чух да те наричат рокмузикант и поет. Кое надделява?

При мен възприемането на света поетически е естествено състояние. Смятам, че това се отнася повече или по-малко за всеки човек, но не всеки успява да чуе гласа на поезията в себе си, тъй като врявата около нас е твърде силна. Аз обаче съм свикнал да се заслушвам и често да изразявам този глас.

При музиката е различно – имам нужда от специална нагласа, трябва да взема инструмента, да спра потока на всекидневието, да навляза в специален режим. А и технически свиренето изисква повече усилия, докато словото е естественият език.


Пиринска песен – Гологан

Съзерцател или човек на действието си?

В повечето случаи предпочитам да участвам, вместо да наблюдавам. Писането ми върви най-добре, когато е свързано с някакви събития – конкурси, поетически работилници, дори надприказване с приятели на маса. Което не значи, обаче, че не забелязвам какво става около мен. Просто това се случва мимоходом, без да заставам в някаква поза на съзерцание, без да успокоявам тялото и съзнанието си. Според мен по време на движение погледът е много по-остър, а мимолетните уж впечатления оставят по-дълбоки следи.

Kniga na Chouhov
книгата на Петър Чухов “Безопасни игли”

Призвание поет – съществува ли такова понятие? Опитвал ли си да ситуираш тази идентичност из другите, делнични дейности? Питам те това и си мисля за мой разговор с поет, който говореше със задоволство и радост от тази своя съдба.

Мисля, че от отговорите ми на досегашните въпроси става ясно, че за мен поезията е всекидневие. Мога да напиша стихотворение за пет минути в автобуса, на масата в кръчма или просто вървейки по улицата, ако ми хрумне някоя интересна идея. Често инициирам и участвам в така наречените поетически пленери „Писане от натура”, по време на които няколко автори заставаме пред някоя гледка /например, Хрелювата кула в Рилския манастир/ и пишем стихотворение. После сменяме гледката и така няколко пъти. Това е вече съвсем съзнателно и предпоставено усилие да се проникне в поетическата същност на някакъв обект или тема. Независимо от подхода, мястото и времето, поезията е възпитание на чувствата и мислите, след което те вече никога не са същите.

Kniga na Chouhov
книгата на Петър Чухов “Безопасни игли”

Имаш натрупан опит, познаваш литературния хоризонт в България. Би ли дал съвет на начинаещите автори от тази своя позиция? От какво да се пазят, към какво да се ориентират?

Според мен най-опасни /не само в поезията/ са невежеството и едностранчивостта. Непознаването на многообразието, на различните стилове, почерци и течения води до тесногръдие, което е смъртоносно за истинската поезия. За мен лично общуването с различни поети и писатели /персонално/ и различни текстове е жизненоважно.

Участието в литературни четения, пърформанси, работилници, дискусии и други проекти, при които автори с различно поетическо амплоа общуват помежду си и взаимно провокират поетическата си енергия, значително обогатява усещането ни за поезия, често без дори да си даваме сметка за това. Но, разбира се, най-важно от всичко е любопитството към света около нас, непрестанните опити за диалог с него, за проникване в тайните му. Моят съвет е – бъдете там, където нещо се случва. А ако искате да се случи нещо друго – направете го сами.

Kniga na Chouhov
книгата на Петър Чухов “Безопасни игли”

Стиховете ти ни срещат с изящно изваяни образи. Как работиш с тази техника – спонтанно ли се раждат тези образи или са резултат на продължителни манипулации и редакции?

По принцип съм любител на метафорите и провокативните образи. При мен така наречените „хрумки” са твърде много и в повечето случаи трябва да се въздържам от тях, за да не превърнат текста в повърхностна игра на думи или натруфено коледно дръвче. Макар да не редактирам много, случва се да изчиствам излишъците, за да останат само най-истинските и убедителни образи, които от своя страна могат да се доразвият и задълбочат.

Kniga na Chouhov
книгата на Петър Чухов “Безопасни игли”

Чувстваш ли се повече японец, откакто пишеш сполучливо хайку? Какво ти даде лично на теб допирът с тази култура?

Иронията е, че аз общувам с хайку културата чрез английския език и чета много повече съвременни американски автори на хайку, например, отколкото класическите или съвременни японски. Прочел съм обаче доста теоретични, но не в сухия смисъл, текстове, засягащи спецификата на този жанр.

Хайку поезията учи на пестеливост, на поетически аскетизъм и преклонение пред магията на всекидневието. Това е и една от основните тенденции в съвременната поезия изобщо и може би затова хайку придобива такава популярност напоследък. Поетът като месия, като рупор, като глас и съвест на нацията или епохата отдавна вече не е на мода. Той по-скоро е регистратор, фотограф, който медитира върху ежедневието. Така дори и най-драматичните обществени събития вече са представени през неговата лична, лишена от героизъм и патос гледна точка на обикновен човек. Обратно на Биг Брадър, където безлични до вчера лица от тълпата стават герои, тук фигурата на Поета се дегероизира, слива се с множеството и оставя читателя насаме с творбата.

Как един градски човек да съзерцава природата по хайку-вски? Има ли хайку, което да е с урбанистични мотиви?

Доколкото природата присъства в жизнения цикъл на градския човек, тя му дава достатъчно поводи за писане на хайку. Разбира се, в небето над града се виждат по-малко звезди, лунната светлина е удавена в светлината на уличните лампи, а гласовете на птиците са много по-недоловими. Важен е обаче духът на хайку. Има и един, да го наречем, поджанр на хайку, който се нарича сенрю. Той се занимава предимно с човешките състояния и взаимоотношения, а природата, ако въобще става дума за нея, е само фон на тази човешка комедия. Така че сенрю, а също така и хибридният между хайку и сенрю тип стихотворения (терминът е на Джордж Суийд), са убежище за хайку поетите в градска среда.

С какво се зареждаш, когато си изморен от творчески труд – имаш ли хоби или занимание?

Според мен истинският творчески труд не изморява. Именно той зарежда и затова хората, които са отдадени на призванието си винаги са толкова дейни. Знаем обаче, че около творчеството човек е принуден да се занимава с много други неща, свързани с неговата реализация. Те всъщност са изморителни. И ако приемем, че трябва да имам някакво хоби, различно от писането или свиренето, бих казал, че то е да пия бира. Но не каква да е. Изкушените знаят, че има бира и бира. Не мога да кажа, че съм специалист в тази област, но не съм и обикновен консуматор. Две – три интересни бири с интересни хора – какво по-хубаво от това?

Kniga na Chouhov
книгата на Петър Чухов “Безопасни игли”

Би ли разказал за премиерата на последната ти книга “Безопасни игли”? Дочух, че имало само един брой – уникат, който се пипал с ръкавици.

Дължа я на моите приятели Сирма Сиромахова и Момчил Колчев. Дизайнът е на Момчил, а илюстрациите – оригинали – на Сирма. Поканен съм на Фестивала на поезията в Токио, който ще се състои от 31 октомври до 3 ноември 2008 г. и на него, освен с поезия, ще се представя и с тази книга. Премиерата беше в галерия „Феста” като част от пленера „Есенна Феста”, по време на който 14 художници рисуваха по стихове от „Безопасни игли”. Изложбата с нарисуваните на пленера картини ще продължи до края на първата седмица от ноември.

Сигурно си мислил за Книгата на книгите, която би искал да напишеш някой ден. Имаш ли план или поне представа каква би била тя?

Трудно ми е да си представя, че пиша книга. Аз пиша стихотворения, понякога разкази, дори написах и един роман, но той всъщност беше сбор от фрагменти. Ще се изкуша да цитирам Атанас Далчев, който казва, че стремящият се към съвършенство е осъден да създава само фрагменти. Да, аз събирам своите фрагменти в книги и тогава мисля за цялото, но това е нещо вторично. Може би някой ден някой ще събере най-ценното, ще го подреди и тогава ще се получи тази Книга на книгите. Може пък и аз да бъда този някой. Кой знае?

Едно хайку, което да описва природата на това интервю, моля! Би ли приел това предизвикателство?

пълнолуние
в леглото с последния
въпрос от интервюто

Петър Чухов, благодаря ти за този разговор!

Petyr Chouhov

Петър Чухов е роден през 1961 г. в София. Бакалавър по библиотечни науки и магистър по социология на Софийския Университет „Св. Климент Охридски”. Автор на 6 книги с поезия и миниатюри и на един роман. Майстор е на хайку и свързаните с него форми. Носител на много награди, сред които Голямата награда за SMS поезия /2004/, Славейкова награда /2005/, Първа награда „Златен ланец” /2007/, Наградата на музея „Башо” в Япония /2007/. Съосновател на етнорок-група “Гологан”. Член на Сдружението на български писатели, Български хайку клуб, Хайку клуб “София” и Световната Хайку Асоциация.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Култово интервю на поета Петър Чухов в Public Republic Art Studio « Добре дошли в Бдин! // 29 ное, 2008 //

    [...] http://www.public-republic.com/magazine/2008/11/5581.php [...]

  • мода // 7 юни, 2010 //

    Очарователно интервю! Много ме впечатли темата за модата в литературата и за старомодното месианство. Към нея искам да прибавя и този линк  http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=503143

Коментирай