Public Republic Art Studio

Вдъхновение

24 ноември, 2008 от ·

Афоризми от Димитър Ангелов

Vdyhnovenie
Снимка: Dimíter Ánguelov

За някои вдъхновението е великолепието на природата, за други – една преструвка, за трети – то е онова разположение на духа, в което изобщо не ни интересува какво е вдъхновението.

За да достигнеш до себе си, трябва да прекосиш вселената.

За да оживееш, трябва да обичаш един човек, едно дърво, някакво животно, някакъв камък, някакъв порок. Защото да обичаш живота е непоправим порок.

Да мислиш, и следователно да чувстваш, не е занаят – не може да се научи от другите.

Да се произнесеш за бога значи да се опиташ да направиш от истината една заложница.

Всякo схващане за света бързо се превръща в своята противоположност.

Когато сме страстно влюбени, умът достига дотам да се презира.

Когато сме щастливи, не преставаме да усещаме и гигантската тежест на това, което ни носи.

Колко ли неща не се измислят, само за да се спаси истината?!

Колко пъти силата на желанието променя смисъла на живота, създавайки мъчителното усещане за това, че животът е противоположното на нещо, което никога не е съществувало. След това животът е само един лъжлив спомен, съчинен от необходимостта от някакво начало, до което не можем да бъдем достатъчно близо.

Колко пъти усмихващата се посредственост ни показва, че не ни се сърди затова, че сме интелигентни, но че не ни прощава благородството на духа!

Колко често смехът на едно бебе отнема цялата загадка на вселената!

Въпреки всичко трябва да ценим нещо и у анонимните – понякога те са най-откровените хора… в самопризнанията си.

Колко е безпомощен човек пред природата, когато гледа как някое птиче е кацнало на главата на плашилото и весело чурулика, после отива да клъвне още няколко зърна грозде, и отново кацва на наивната човешка надежда.

Да искаш да разбереш “нещото в себе си” е като да се опиташ да видиш по картата дали уралските мечки имат бълхи или не.

Знаем, че е невъзможно да проумеем, че един ден няма да бъдем. Но трябва да допуснем, че е естествено да бъде така. Едва тогава нашият път тръгва успоредно на действителността.

Всички цветя са красиви, когато паметта е безгрижна.

Щом фантазията, измислицата, могат да изглеждат като истина, защо истината да не може да прилича на една жалка измислица?

Dimíter Ánguelov

Превод от португалски: Емилия Кръстева

Разкази на Димитър Ангелов в превод на френски език може да прочетете в блога Lusopholie.

“Вдъхновение” – “Inspiração” – in: Furacão no Labirinto, 1996, Mem Martins; Névoa com flor azul no meio, 1998; Sol Oposto, 2000; Partida Incessante, 2001; A Rapariga de Jam, 2007, Lisboa; Criação Cruel (първа публикация в превод на български)

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini