Public Republic Art Studio

Павилиончето

29 октомври, 2008 от · 3 Коментара

Ели Иванова

Павилиончето е явление, съществуващо само на българска почва. И в други страни има форми, които напомнят павилиончета, но те не са същите. Павилиончето не е будка за вестници, кабина за продажба на билети или гише за информация. Макар и подобно понятие да съществува на други езици, то се отнася по-скоро до конструкцията, отколкото до същността. Думата “павилион”, идваща от френски, е приела собствена трансформация и се е нативизирала като местно явление. Днес тя няма нищо общо с pavillon.

Павилионче е нещо различно. То е място, където може да се продават и билети, но преди всичко е източник на разнообразни стоки и информация, единственото общо между които е, че са малки по размер. Ключодържатели, “не се сърди човече”, портмонета, червила, плюшени кученца, чадъри, калкулатори, запалки, четки за зъби, карти за игра – всичко това може да се намери в едно уважаващо себе си павилионче, което не се специализира само в една област. То е един микрокосмос на българската действителност. Ако искате да я изследвате, просто проучете павилиончето.

Обичайната гледка на една спирка с павилионче е някой да го обикаля от всички страни и да разглежда съсредоточено изложените артикули, докато си чака автобуса. Наистина, павилиончето предлага богата храна за визуално задоволство. Предлага моментно насищане на сетивата с разнородни възможности за купуване и стимулира въображението как биха могли да се оползотворят артикулите в конкретния живот на потенциалния купувач.

Открива се лесно – на спирки и гари, но и около други привлекателни за хора точки, както и произволно взети кръстовища. Чудя се това дали това местоположение има нещо общо с произхода на явлението павилионче. Дали то е възникнало на базата на една будка за билети, която с времето се е диверсифицирала и засилила функциите си с други неща, търсени от кандидат пътниците? Например баба, която отива на гости на внучето си и иска да му “занесе нещо”, което е забравила да купи предварително?

Какъвто и да е произходът, павилиончето предлага възможности за среща на хора, които никога не биха се сблъскали в реалния живот. Докато разглежда витрината отляво надясно едно дете може да се срещне с някой кумчо вълчо, който я разглежда отдясно наляво. Помня например как една баба веднъж проследи погледа ми, вперен в едно павилионче, и каза: “Я какви хубави червени герданчета, баби, я си купи и ги носи. Че аз сега искам да нося, ама съм стара и не може.”
Една такава среща между мен и бабата никога не би станала в бижутериен магазин. Нито аз бих влязла в него разсеяно, нито тя би си чакала автобуса вътре.

Но докато купувачите кръжат отвън, продавачът винаги е вътре. Това създава дистанция, нехарактерна за никой друг магазин. Купувачът наднича, а продавачът е в хралупата си, в собственото си пространство, което е защитил с изложените по стъклата стоки. А като стожер на квартала, държащ под око ставащото по улицата, той е в състояние да филтрира информация и да я поднесе на заблуден минувач при нужда и желание от своя страна.

Та павилиончето е място за разсеяно бягство от скуката или покупки при спешни случаи. Чудя се какви биха били те, та човек да разчита на павилиончето. Може би ако са му откраднали портмонето в автобуса, той би могъл да си купи ново още като слезе на спирката. Ако го е закъсал с подарък за рожден ден, би могъл да купи някое посребрено или пластмасово бижу докато се отправя към партито. Виж, за покупка на чадър и запалка от павилионче обясненията са по-логични. А дали човек би могъл да преживее само с неща, които могат да се купят от едно павилионче? Те стоки от належаща необходимост ли трябва да се смятат, щом се купуват при спешни случаи? Колко време може да преживее на пустинен остров, ако единственият му магазинен ресурс е едно павилионче?

Радвам се, че въпреки бурните икономически промени в България павилиончето все още съществува. Глобализацията не е успяла да го изкорени. Наистина, стоките са станали по-лъскави и по-китайски, но това е само развитие, не и подмяна на истинската същност на павилиончето.

Ели Иванова

Рубрики: Frontpage · Хумор

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • mislidumi // 29 окт, 2008 //

    Юху! Драго ми е да го прочета тук. :)

  • razmisli // 30 окт, 2008 //

    И на мен, честно. :)
    Надявах се на споделяне на опит в кои павилиончета се намират най-интересни нещица. ;)

  • mislidumi // 30 окт, 2008 //

    В павилиончето на всички павилиончета навярно. :)

Коментирай