Public Republic Art Studio

Из “Видения” – II

28 октомври, 2008 от · 2 Коментара

Поема от Керана Ангелова със съкращения


Снимка: Difusa

Продължение от първа част

16.
Тъга която ме прави
Щастлива
Щастие което ме прави
Тъжна
Такава съм
И съм непоправима

И другите са непоправими
Нормално е да са други
Златистата трева
Може друг да я вижда оранжева
Синя
Зелена

Ако е така
Даже не подозираме размера
На своите самоти
……………………………….

18.
Майска градина
Искрят маргаритите
Слънцата на невените и
Устните на кокичетата
И тичинките на крема
Са меки и деликатни
Сладки са като мед

Още малко и ще повярвам
Това е райската градина
Обаче виждам с крайчеца на съня
В тревата великденчета преди Великден
Напомнят
Случвали са се и велики неща

В рая велики неща не се случват

19.
Тази светлина тази светлина
Предчувствам някъде надалече
Изгрев без залез

20.
Насън изтръгнах от недрата си
Молитва
Видях я да се издига
Право по вертикала
Беше единствена дума и нямаше край

На сутринта с нея написах стихотворение

21.
Понякога сънувах думи
Не знаех че думите могат да се сънуват
Като живи
Бяха като рояци пчели
Като ята пеперуди като птички колибри
Бръмчаха пърхаха свистяха плачеха и се радваха
Изговаряха ругатни псувни поеми молитви
Накрая се умориха от хилядолетната логорея

Толкова уморени и изтощени думи
Болното човечество едва ги изричаше
Нуждаеха се от Спасител
Макар че в същността си бяха Слово
Смисълът им се изгуби
Понеже човеците казаха смисъл няма

………………………………………….

24.
Вдовицата Мила
Носи запалена свещ

Мила е поетеса

Прекосява полегато
Пейзажа на опустелите си полета

Нейната ослепителна скръб
Затъмнява света
Насред космическия безкрай
На отчаянието
Осветява
Дълбоките пещери на мрака

В най-дълбоката
Нещо нежно се е стаило

Мила духва свещта
…………………………….
28.
Пиша насън пиша пиша
Върхът на писалката ми
Започва да пуска
Искри

29.
Появи се любимият ми поет
Все едно беше жив
И както никога поучителен
Кажи на всички поети
Които срещаш по пътя си
Не стържете с грапавото на езика си
Като с телена четка
Епидермиса на чуждите думи
Не охлузвайте варака
На любовта им
Не ги оглозгвайте стръвно
Чак до белите скелетчета
Понеже не допадали на
Литературните ви естетики
И на вашите елитарни сръчности

Всички думи покрити
С позлатата на любовта
Един внезапен ден може да се превърнат
В Слово

30.
Дали от радост или от скръб
Някой вика в нощта някой вика
На какъв език на какъв език

31.
Отекна глас
Беше могъщ и прииждаше
Когато заприличате на делфините
И заобщувате
С високочестотна енергия
Ще можете да се чувате помежду си
И да се разбирате

Дотогава рецитирайте стихотворения

32.
Тъкмо се появиха в съня ми
Говорящи делфини
Ще ти кажем най-важното
Престани да сънуваш с отворени очи
Склерите ти ще пресъхнат
Освен това още е рано
Но вече е късно
Да се превърнеш в циганка
Нито пък е възможно

И се събудих

До мене тъмновиолетова жена
Разпалваше стъклената си лула
Изпусна дим през лявата ноздра
И се усмихна снизходително

Нали все пак видя колко е ослепителен Бог

А някои и толкова не са видели

февруари 2008 год.
Бургас

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

Коментирай