Public Republic Art Studio

Из “Видения”

27 октомври, 2008 от · 4 Коментара

Поема от Керана Ангелова със съкращения

Margariti
Снимка: Pensiero

1.
Когато много исках да стана
Циганка
Да пуша със стъклена лула и
В пазвата си да пускам
Дива мента и влажен пчелин
А около жилавите ми глезени да се вият
Метални змии
С капчица втвърдена отрова
На върха на езика
Тогава
Започнах да спя с отворени очи
И да сънувам
Пророчески сънища

2.
Виждах своето бъдеще
Да се случва едновременно
С миналото
Понякога
Времената се изпреварваха
Неравноделно
Дишах живота си в същия такт
Опитвах се да разреша божествения казус
Дали се раждам и умирам
Или умирам и се раждам

Случваше се понякога
Да провиждам през слънчев процеп
И да узнавам нещата
Наготово

3.
Тогава получавах отговорите
Без да задавам въпроси

4.
Първо сънувах момичето
Непознато
Беше ми страшно познато
Хванах си пътя каза
И тръгна направо през храстите и тревите
Това не е път завикаха другите
В гората има чакали пропасти змии усойници
Дръж отъпканата пътека
Момичето даже не се обърна
Това е моят път схванах посоката
Продължи през настръхналите къпини
Като през телени заграждения
Не е толкова страшно
Извика
Тука има и макове птици сърни трепетлика

Освен това
Всичко може да ти е път
Всичко може да ти е път
Всъщност път е посоката

5.
След това
Видях бременната
Задъхана изкачва деветия месец
Най-стръмния хълм на живота
Сгънато в йогийска поза
Смуче палец
И плува в морето на тъмната й утроба
Едно сбръчкано старче със слепи очи
С вратле на костенурка
С разцъфнал пъп
Сияе фонтанелата върху слузестото му теме
Тупти
Отворена е разкошната роза
Пълна със светлина

Още малко време остава
И ще престане да знае отговорите
Мъдростта му е товар
Който с раждането ще захвърли

След това
За пръв път ще заплаче

6.
Една вечер в средата на лятото
Гладен чакал зави към луната
И започна да гълта светулките
Накрая лакомо се уригна
Провеси набъбнал език и
Тогава видях
Коремът му е пълен с милиарди светулки
С цветя със звезди и с ангели

7
Господ сънувах веднъж
Ослепителен
Оттогава не виждам ясно
С лявото си око
Но вече
По-малко се страхувам от мрака
От чакалите
И от рубинените им езици

От себе си също

8.
Сънувах жаба
С прозрачни зелени очи
Изпъкнали като кристални планети
Виждах ядрата им
Огнетечната лава
Клокочеше и димеше
Жабата квакна три пъти
И схванах смисъла
На дъното на всяка глъбина
Е опасно
Но какво ти остава

9.
Но какво ти остава

10.
Веднъж птиче излетя
От сърцето ми
Не знаех че ребрата ми
Са гнездо на птичета голишарчета
Отново заспах с отворени очи
Видях
Тлъст котарак се облизва
По езика му са полепнали
Пилешки пух и бели костици

В сърцето ми другите птичета
Закълваха с острите човки до кръв

11.
Но ето
Река риба мента водно конче
Крилете на водното конче ме правят щастлива
Докато ги сънувам
Ослепително сини и мимолетни
колкото най-дългото щастие

Бърза бързеят даже насън

…………………………………….

13.
И прилеп сънувах
С уши като черно японско ветрило
Вибрираше предусещаше
Всички стени
Китайската и Берлинската също
И огромните разлики
Вкопани в яките им темели

Прилепът знаеше как да се пази от стени

Изведнъж стана розов като изгрев
Пуснете да минат Розовите пантери
През стените
Да ги срутят с марша си

Пинк Флойд
Пинк Флойд
Пинк Флойд

Тогава
Всички армии на света ще се превърнат
В детски градини
На заспиване в меките си креватчета
Всички войници ще гушкат
Розовата пантера Пинко
Ще й пеят приспивно военни маршове
И войни повече няма да има

Ако войниците се научат да пеят
Приспивни песни
Повече… няма… да има…

14.
Относно стените
Войниците могат да ги издигат от кубчета

15.
И още
Свободата не ни прави непременно
Щастливи
Познанието носи тъга

В този смисъл идея си нямаме
Колко тъжен би трябвало да е
Бог

Ако не беше Бог

Следва продължение

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

  • marteniza // 27 окт, 2008 //

    Тоя текст ме върна към другия, сякаш в някогашния разказ е бил заченат новият стих.
    Произволно избран откъс/:
    “Останах сама, самотна и подивяла от ужас.
    Минаваха дни и нощи. Повоят ме стягаше през пелената, по ръцете и краката ми мравучкаха тръпки, от дългото лежане по гръб кожата на врата ми се охлузи, изпитвах и вълчи глад. Вечер виждах светлините на гората, димяха синкави сияния, бяха изгнилите хралупи на някои дървета, високо в клоните светеха очите на нощни пилета. Една привечер по отсрещния баир заслиза старец с дълга млечнобяла брада, в рамото му се беше вкопчил бухал. Откъде се взе така изведнаж, целият от хлорофил и светлина, сякаш беше дърво сред дървететата, само че можеше да ходи.”
    И пак останах над книжката дълго време. “Никой не си е играл така с времето в българската белетристика.” /за нея/ Неподражаем стил. Незабравим ми е. Мнозина тук отдавна го знаят – много харесвам това перо. Колко хубаво, че е излязло нещо ново оттам. :) Не че е важно за друг, освен за мен, но ми се прииска да го кажа.

  • troha // 27 окт, 2008 //

    Пишеш “вкусно” и това е! Трябва да те патентоват като средство за усилване на апетита към четенето, казвам аз.

  • TAZMANYA // 28 окт, 2008 //

    Впечлен съм от съм от ритъма….Благадаря!

  • Ivan Raykov // 28 окт, 2008 //

    …И ще престане да знае отговорите
    Мъдростта му е товар
    Който с раждането ще захвърли

    След това
    За пръв път ще заплаче…

    Неописуемо!… Благодаря!

Коментирай