Public Republic Art Studio

Нима нищо повече?

26 октомври, 2008 от · 7 Коментара

Проф. Милена Кирова

Gylyb
Снимка: Difusa

Красимир Симеонов. Нищо повече. Изд. Жанет 45, Пловдив, 2008

Четвъртата стихосбирка на Красимир Симеонов представлява явление, каквото сякаш отвикнахме да очакваме от нашите нови поети: тя доказва способността на своя автор да се развива. Най-лесно го забелязваме в онези пет-шест стихотворения, които са препечатани от втората и третата книга.

Не само заглавията са други, процесът на преработване показва ясна тенденция към опростяване на стила, към изчистване на смисъла от наносите на декоративните фрази и претенциозните мисли.

Цялата книга е стегната, лаконична и въздейства някак „еднократно”, като един цялостен и вътрешно монолитен текст. Малкият обем изглежда част от общия замисъл да се създаде поезия, която да не говори много, но да казва всичко онова, което авторът може да каже на другите хора. Няма поетически труфила, няма хитрости.

Постмодерните игри са останали някъде далече, в шумното детство на най-новата ни поезия. Трябва да призная, че малко ми липсват парадоксалните финални обрати, които предизвикваха интелигентните читатели на предходните книги. Липсва ми също така разнообразието на сюжетите, проблясъкът на ироничното отношение. Но това наистина е различна книга, която залага на друг тип взаимоотношения между автора и неговия читател. Най-лесно можем да го определим като ти-отношение: кротък и безхитростен разговор за обикновените неща, от които е изграден животът.

Разбира се, в тази обикновеност се крие „хитростта” на добре овладян литературен похват. Настроението, което доминира и „събира” отделните парчета в цялостен текст, е приглушената поетизирана тъга по нетрайността и убегливия смисъл на човешкото съществуване. Тук, естествено, всеки би си помислил за Далчев; може би всяка епоха има нужда да изкаже наново онази неудовлетвореност на разума от самия себе си, която често е самата потребност да се пише поезия.

Стихотворенията от книгата на Красимир Симеонов непрекъснато изговарят диалектиката на две не/възможности: да бъдеш себе си и да нямаш себе си. Уморената, приглушена тъга идва от намирането на едно средно решение, на една средна екзистенциална позиция, в която човек може да бъде себе си, като се откаже от Себе си.

Смущава ме обаче заглавието на книгата. Не защото не е добре измислено, а по-скоро обратното, защото има силен финализиращ ефект, прилича донякъде на завет или на сбогуване. Но нали ще дойде време за петата стихосбирка? Е, смущава ме и цената на книгата. Вярно, че е красиво и стилно оформена, с хубави печат и хартия, но все пак осем лева за шейсет странички представлява бутиково издание, а това направо подрива идеята за ти-общуване с интелигентния читател, чиято заплата, уви, не расте със скоростта на инфлацията. За да останем обаче с добро настроение, ще подаря поне първото стихотворение на онези читатели, които ще решат да си платят парното, вместо да четат поезия на студено.

Няма тайни

Искам да мисля за неща,
за които не може да се мисли.
Да стигна до места,
до които не може да се стигне.
Да понеса онова,
което не може да се понесе.
И когато отида там,
откъдето няма връщане,
да се събудя от съня,
от който няма събуждане.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

7 Kоментара за сега ↓

  • Керана Ангелова // 26 окт, 2008 //

    Следващата книга Краси би могъл да я нарече “Повече от нищо” или “Нещо повече” или “Нищо друго”, или “Нещо друго”… Щастливо се шегувам, защото Красимир Симеонов е един от онези млади поети, към които имам странна привързаност – сякаш мен изрича: тъгата ми, моята ранимост, усещането, че има дни, в които в с е л е н а т а е п р о с т о б у ц а в г ъ р л о т о м и… но и тихите радости от живота, и бавната, упорита работа на бисера на нашите мисли и чувства, докато сме затворени в м и д а т а на същия този живот…
    Без гръмки поетически тиради, приглушено и някак оголено интимно е неговото споделяне , и някак спасително – затова да си един от читателите на поезията на Красимир Симеонов е привилегия.
    Потресаваща е, разтърсваща е на моменти в своята уж приглушеност тази поезия – а може би тъкмо поради тази причина е такава. Не зная – важното е, че открих за себе си един невероятен автор Един с в о й завинаги поет…

  • Керана Ангелова // 26 окт, 2008 //

    Една добавка: не мисля, че заглавието е в смисъла на отказване от поезията. С това заглавие Красимир Симеонов по-скоро ми казва: “Аз не съм нищо повече от онова, което съм!”
    А какво е той ще разбере всеки, който сподели поезията му…

  • Magiosnika // 26 окт, 2008 //

    Благодаря на проф. М. Кирова и на Керана Ангелова за добрите думи.
    А предпочетох това заглавие, защото наистина се надявам да не се налага да издавам повече книги.

    Красимир Симеонов

  • otchelnik // 26 окт, 2008 //

    Радвам се, че моите приятели са толкова талантливи. Милена, Керана, Краси… Животът става смислен, цветен и красив когато знаеш, че можеш да се обадиш на такива приятели, да им кажеш “Здравей!” и да помълчите заедно. Като в това време си кажете всичко, което е на сърцето ви…

  • Stasja // 26 окт, 2008 //

    имах щастието да присъствам на премиерата на книгата в Пловдив, където лично Божана Апостолова я представи

    Краси, да ти кажа и тук – много си добър и талантлив и лично аз силно се надявам да издадеш още много поетични книги :)

    прегръдки, приятелю Магьосник на думите :) :) :)

  • Di // 26 окт, 2008 //

    Аз съм само читател, но колко е хубаво да откриеш някой в думите… и в тайните, в които няма тайна, и в мислите му, за които не може да се мисли… Няма, няма нищо повече от живота – онази щастлива случайност, които все пак си струва да понасяме. Поздрави на Magiosnika !

  • Nulis // 29 окт, 2008 //

    За разлика от предходните книги, в които имаше и известна доза агресия, и сложна метафоричност , в”Нищо повече” срещам поета по-зрял, благ, смирен, мъдър.Поздравления, Краси и и и…напред!

Коментирай