Public Republic Art Studio

Public Republic представя: Мери, Дария, Иво, Дани и Меги

21 октомври, 2008 от · 5 Коментара

Представяме ви:

Мария Петкова,
Дария Симеонова,
Иво Аръков,
Даниана Коева
и Миглена Ангелова

При тях ще откриете следните прилики:

Винаги /с причина или без причина/ се усмихват.
Около тях, а и в самите тях – непрекъснато звучи музика.
Максимално вярват в собствените си възможности.
Храбри са. Тичат – без да спират и без да се оглеждат – към нови познания.
Мечтаят с основание. Всичко най-хубаво им предстои.
Упорити са – колкото трябва. За по-сигурно умножават упоритостта си най-малко по три.
Четиримата учат актьорство за драматичен театър в класа на проф. Атанас Атанасов в НАТФИЗ, а Миглена е ученичка във френската гимназия и участник в училищна театрална трупа.


Разликите им са много повече. Най-съществените:

Могат да прощават, но по своему. Любовта им има неповторими измерения.

Добавка:

От съвместната им работа с Ясен Василев през май 2008 – се ражда пърформансът „Когато часовниците се топят”.

На 15 август четиримата бяха основната част от програмата на арт срещата на „Public Republic” в Дома на Киното, където красиво поднесоха на публиката текстове от автори на сайта и участваха в пърформансите на Ясен Василев и Мина Стоянова.

Maria Petkova

МАРИЯ ПЕТКОВА

Уча се от Живота.
Мога да разрушавам.
Зная, че нищо не зная.
Говоря малко.
Пиша, за да се опозная.
Вярвам в Бог.
Искам да се развивам.
Разочаровам се все по-рядко.
Прощавам на себе си.
Истината не се открива лесно.
Грешката понякога води до нея.
Емоциите имат цена.
Съжалявам за доста неща.
Харесвам лук и чесън.
Не издържам повече от минута без въздух.
Любима книга нямам.
Любим филм също.
Музиката е велико оръжие.
Любовта е константа.
Усмихвам се.
Благородно завиждам на никого и нищо.
Не знам, но ще разбера.
Ако искам, мога всичко.
Мечтая … по-точно си фантазирам постоянно.

ДАРИЯ СИМЕОНОВА

Daria Simeonova

Уча се от всичко!
Мога това, в което силно вярвам!
Зная… хах… за съжаление твърде малко =)
Говоря глупости… е, поне в повечето случаи (blush :)
Пиша само, когато ме принудят!
Вярвам в хората!
Искам понякога да не ми пука!
Разочаровам се от себе си напоследък.
Прощавам… оффф… доста често, даже почти винаги =)
Истината се казва леко и бързо!
Грешката след време винаги е смешна!
Емоциите = живота!
Съжалявам… старая се да не го правя, за нищо!
Харесвам морето!
Не издържам – хъм… казваме го прекалено често!
Любима книга… Последна книга, т.е. роман… ”На изток от рая” Дж. Стайнбек
Любим филм… много предпочитани филми, любимият още го търся!
Музиката дава!
Любовта усмихва!
Усмихвам се, дори когато това е последното нещо, което ми се прави!
Благородно завиждам на… олеле… да изброявам ли… =)
Не знам нищо!
Ако искам, мога всичко (ех че клише :)
Мечтая непрекъснато!!!!!!!!!!

ИВО АРЪКОВ

Ivo Arykov

Уча актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” с художествен ръководител проф. Атанас Атанасов
Мога да бъда във всичко във всеки един момент, когато пожелая – просто имам въображението си
Зная какво желая и се надявам един ден да се събудя до него
Говоря умерено, през повечето време подбирам компанията, с която мога да освободя мислите си
Пиша-Пея-Дишам – за Сърце ми – Душа – и – Тяло, щом всичко живо знае, мисли, може…
Вярвам – (думата говори сама по себе си) – във Всичко
Искам да имам време или поне да умея да го контролирам – трудно си разпределям дневните задължения (Времето никога не стига!)
Разочаровам се единствено, когато денят е предразположен само към това… не бягам от разочарованието си, то е част от живота на всички ни. Предполагам, ако всеки човек намери в коя посока да се насочи, това би помогнало в известна степен. Ако той не приеме нещата, които му се предлагат, каквито са – значи не желае да живее пълноценно
Прошката е част от моята двигателна система. Не е важен начина, важно е желанието
Истината е във всичко около нас. Истината е дишащото създание, което трябва да се пази като цвете
Грешката и Прошката са приятелки в детската градина, които играят на чичо доктор
Емоциите загребват всеки един момент от живота ми с шепи и го изсипват нежно в кадри
Харесвам всичко, което няма цена. Достъпно и достатъчно за всеки с душа
Не издържам на ежедневието и скоростта на стрелката, но винаги намирам прозореца, където съм някъде другаде
Любимата книга винаги намирам съвсем случайно под прахта и разкрива един нов свят пред мен. Ценя въображението, всичките митични и тайнствени истории, които ме пленяват. „Капитан Немо”. „На западният фронт нищо ново”.
Любимият ми филм е „Фонтанът” на Дарън Аронофски, а преди него „Реквием”
За музиката мога да говоря с години, това е моето ежедневие. Роден съм с нея, живея чрез нея, тече във вените ми. Тя е моята любов!
Любовта е винаги конкретна, тя има характер и се разпростира безкрайно – всеки се усеща различен в нея затова твърдя, че тя е уникална и безценна – не мога да не съм с нея
Усмихвам се през по-голямата част на деня. Нищо сложно, просто имам чувство за хумор
Благородно завиждам на слънцето и на това как върши ежедневната си работа без да разочарова никой
Не знам достатъчно на брой неща, но това не пречи да откривам неоткритите от обществото
Ако искам, мога Всичко на света. Единственото, от което се нуждае всеки, е щипка добре смлян аромат на кафе рано сутрин, по изгрев, точно преди обилна закуска
Мечтая един ден да се превърна в чужда мечта на някое дете като мен

ДАНИАНА КОЕВА

Daniana Koeva

Уча се как се живее.
Мога каквото поискам.
Зная, че всичко се учи.
Говоря най-вече, когато мълча.
Пиша, когато ме боли.
Вярвам в Господ и доброто.
Искам пълноценен живот.
Разочаровам се, когато ме предадaт.
Прощавам всичко.
Истината е субективна.
Грешката понякога боли.
Емоциите водят човека.
Съжалявам за малко неща.
Харесвам нещата, които се случват на мига.
Не издържам въздухарковците.
Любима книга - «Мечо Пух» и «Землемория»
Любим филм - «You got served»
Музиката е живот.
Любовта е невъзможна.
Усмихвам се почти винаги.
Благородно завиждам на хората изживяли истинската вечна любов /ако я има въобще :) /.
Не знам много неща.
Ако искам, мога всичко.
Мечтая да си имам таванско ателие.

МИГЛЕНА АНГЕЛОВА

Miglena Angelova

Уча в 9-та френска езикова гимназия “Алфонс дьо Ламартин”.
Мога повече неща, отколкото подозирам, надявам се да мога.
Зная, че ако викаш в продължение на 8 години, 7 месеца и 6 дни, ще произведеш
достатъчно звукова енергия, за да се загрее чаша кафе.

Говоря умерено.
Пиша грамотно!
Вярвам в бялата лястовица :)
“Искам всичко!”- както се казваше в една реклама…
Разочаровам се, когато се возя в тролей № 5.
Прощавам трудно, но от сърце.
Истината не усложнява, освобождава.
Грешката се поправя.
Емоциите се изразяват.
Съжалявам за пропуснатите възможности.
Харесвам Алексей Фъодорович Карамазов (любим литературен герой).
Не издържам глад и гълъби.
Любими книги – “1984″ Джордж Оруел,”100 години самота” Габриел Гарсия Маркес…”Нощем с белите коне” Павел Вежинов.
Любим филм – “Forrest Gump”.
Музиката е факт. Хубавата музика е исторически факт.Необходимост(oсобено когато човек се събужда със Z-rock и заспива с Jazz FM :) )
Любовта предстои.
Усмихвам се перманентно.
Благородно завиждам на търпеливите хора.
Не знам, но ще разбера, когато му дойде времето…
Ако искам, мога да бъда сериозна.
Мечтая да се сбъднат мечтите ми :)

Снимки: Мина Стоянова

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

5 Kоментара за сега ↓

  • Idol // 22 окт, 2008 //

    Браво на тези талантливи деца!

  • mislidumi // 24 окт, 2008 //

    Прекрасни интерпретации на поезия. Поздравления! Бих си пожелала и още :)

  • anonimka // 8 ное, 2008 //

    много сте яки всички!

  • Бойка Велкова // 29 юли, 2009 //

    Прелестни сте!Дьлбок поклон!

  • ех // 18 яну, 2011 //

    Чудесно… но на тези думи им трябва друга музика..

Коментирай