Public Republic Art Studio

Ексклузивна анкета с членовете на журито в литературния конкурс “Модерни времена”

22 октомври, 2008 от · 3 Коментара

Prof. Milena Kirova

Проф. Милена Кирова

1. Като дете мечтаех да стана астроном.

2. Възприемам срещата с един художествен текст като покана за изненада.

3. Мисля, че българското изкуство не е слабо, но трябва да надскочи провинциалните си комплекси.

4. Общувам с хората, които ме заобикалят. Напълно съзнавам, че това не е „българският народ”.

5. Пожелавам на участниците в литературния конкурс „Модерни времена” да натрупат опит за нови конкурси.


Kristin Dimitrova

Кристин Димитрова

1. Като дете мечтаех да стана художничка, за да си рисувам по цял ден, или медицинска сестра, за да бия инжекции.

2. Възприемам срещата с един художествен текст като запознанство с жив човек.

3. Мисля, че българското изкуство има нисък финансов таван и тясна езикова перспектива. Всичко останало може да се окаже по-наред, отколкото си мислим.

4. Общувам с хора, които имат чувство за хумор; не започват да се гънат, когато стане напечено; не ги е срам да са това, което са; не се страхуват от изолация (т.е. не са овце); не ползват безобразни похвати, за да се пробутат напред и обичат да четат.

5. Пожелавам на участниците в литературния конкурс „Модерни времена” това, което и на себе си: щастие от писането, успехи и развитие.

Boiko Lambovski

Бойко Ламбовски

1. Като дете мечтаех да стана… Ами до 14 години мечтаех да стана актьор. После – писател. При това съвсем категорично.Тоест, в мечтите ми нямаше голямо разнообразие.

2. Възприемам срещата с един художествен текст като абсолютна авантюра, обещаваща ми както възможна голяма радост, така и възможно голямо разочарование.

3. Мисля, че българското изкуство е мъчително и в някои моменти прекрасно, както и всяко изкуство всъщност…

4. Общувам с хора, които – общуват с мен.

5. Пожелавам на участниците в литературния конкурс „Модерни времена” да се амбицират, ако не са спечелили, и да докажат на журито колко бърка. А ако са спечелили, да не го предадат, показвайки колко епизодичен е интересът им в литературата.

Maria Stankova

Мария Станкова

1. Като дете мечтаех да стана балерина, но бях дебеличка и доста непохватна, затова започнах да свиря на виолончело. Не продължих с музиката, защото бях мързелива, затова започнах да чета. Сега съм дисциплиниран читател на художествена литература. Мога и да пиша, също събирам и изваждам до сто на ум.

2. Възприемам срещата с един художествен текст като среща с мъж. Винаги очаквам някаква измама.

3. Мисля, че българското изкуство е българско изкуство. Също така мисля, че българските творци са български творци. Познавам и един габонски творец. Продава слончета на битака.

4. Общувам с хора, които искат да общуват с мен. С останалите не си говоря.

5. Пожелавам на участниците в литературния конкурс „Модерни времена” здраве, дълголетие и любов.

Julia Jordanova

Д-р Юлия Йорданова

1. Като дете мечтаех да стана висока, за да се хващам за горните дръжки в трамвая и за да надмина мама.

2. Възприемам срещата с един художествен текст като жива среща. Вярвам на всичко, докато чета. После обсъждам причините на своята (не)доверчивост.

3. Мисля, че българското изкуство не може да е “самобитно”, но трябва да описва битността на хората, родени като “българи”.

4. Общувам с хора, които не подценяват чувствата.

5. Пожелавам на участниците в литературния конкурс „Модерни времена” бавна слава.

Aksinia Mihailova

Аксиния Михайлова

1. Като дете мечтаех да стана моряк, но за съжаление мечтата ми не се осъществи – остана ми обаче надеждата, че сред толкова много думи все някога може и да намеря златната рибка.

2. Възприемам срещата с един художествен текст като празник за душата, а понякога като спасение.

3. Мисля, че българското изкуство е на европейско ниво, има потенциал и бъдеще.

4. Общувам с хора, които умеят да ценят дребните радости в живота и ме карат да се движа поне един метър над височината на тревите, но за съжаление напоследък ми се случва все по-рядко.

5. Пожелавам на участниците в литературния конкурс „Модерни времена” здраве, светлина в душата и нека не забравят, че литературата, освен от внимание, се нуждае от почит, за да оцелее.

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Майя Динева // 22 окт, 2008 //

    Съжалявам, че не съм се класирала. Разказът, който написах специално за вас, не ми е точно в стила, смешен е, аз пиша сериозна проза. Е, тъжно е като не те забелязват, но аз съм свикнала. Това не ме отказва от писането, то ми е като дишането. Честито на печелившите !

  • nezvan // 22 окт, 2008 //

    Проф. Милена Кирова май е сбъднала детската си мечта – ако приемем литературознанието като своеобразна духовна астрономия, изучаваща словото на човека като негов микрокосмос. Какво друго са литераторите, ако не интроверти-астрономи?

  • Sfinx // 22 окт, 2008 //

    Много ми хареса мнението на проф. Милена Кирова за българското изкуство – “не е слабо, но трябва да надскочи провинциалните си комплекси”. Да, но това ще е за съжаление един много тежък и бавен процес. Особено докато все още се пропагандират само и единствено теми за хетеросексулното еротично усещане, макар и по доста поетичен начин. Изкуството ни в този смисъл се оказва все още херметично затворено в себе си, истерично отказващо да приеме например, че и във възхвалата на хомосексуалната еротика има красота. Истината не е само в това, което е традиционно и видимо, а и в това, което не е. Не пиша този коментар, за да съм в опозиция с някого, а от чувство за отговорност към съвременната българска литература и критика (имам честта професионално да се занимавам с това и дори отчасти съм успяла да образовам литературната общност в Чехия относно нашата литература и по специално бълг. модернизъм). От опита, който имам, съм на мнение, че българската литература е като цяло интровертна и затворена, нетолерантна към необичайни теми, като например тази за хомосексуалната любов, за ралика например от други западнославянски литератури. Затова е по-лесно да се слееш с чуждото, инкрустирайки в него и част от своето – по-малко боли! Приключвам коментара, като се надявам, че малката ми забележка, ще стане повод за големи размисли и може би някои малки промени в нагласата на съвременната ни литературоведска критика.
    Като малка исках да стана гинеколог:) Защо ли?
    Науката за сексуалността, както и астрономията и психоанализата имат пряко отношение към литературата.
    С уважение!

Коментирай