Public Republic Art Studio

Иван Радоев за себе си: “Аз съм милионер по дух”

28 октомври, 2008 от · 6 Коментара

Режисьорска експликация от Боян Папазов

Ivan Radoev
Снимка: Иван Радоев

Ако днес Иван Радоев беше жив, щеше да е на осемдесет години. И ако узнаеше, че искам да правя документален филм за него, щеше да ми каже: „Боянчо, я се откажи!” (С Веселка Радоева сме израсли от деца в съседни къщи и той беше приел нейното обръщение.)

Иван Радоев (1927–1994) е не само един от големите ни поети от втората половина на 20-ти век, той беше мислител и гражданин. Малцина знаят, че той свиреше на пиано, акордеон, китара и кларинет, че има музикални композиции. Още по-малко знаят, че е в гимназиалните си години е бил професионален футболист.

Защо филм за Иван Радоев? Днешните режисьори Иван Георгиев – Гец и Димитър Петков биха обяснили по-добре от мен – защо през 1978 година във ВИТИЗ в часове по кинодраматургия аз им четях стихове от „Един бял лист” и им говорех за Цветан Стоянов, за когото не бяха даже чували.

За Иван Радоев случаен филм не бива да се прави. И аз не бих се наел, ако не ми хрумна идеята да използувам като фонограма записите от литературната му анкета, правена през 1981-1983 година. (Като книга тя излиза в издателството на БАН през 1987 година.)

Тези записи са автентичният Иван Радоев. А всички, които го познават, помнят, че той беше сладкодумен ироник. Иронията, както знаем, не е в контекста, а в интонацията. Тя е високото изкуство – не „какво”, а „как”! На млади години Иван Радоев е бил саркастичен, сам си го признава, но последните двадесет години от живота му, когато съм се срещал с него в семейна среда, той беше над злобата на деня. И когато прочетох литературната му анкета, аз се изумих.

Няма български драматург, който да е понасял такива дирижирани удари, а той на маса ги разказваше като изкусен фарсьор. И въпреки аристократичното си поведение, казваше, че е селянин. Затова винаги в интервюта, когато отговарям на въпросите от журналистическия лексикон, казвам: „Знам само един интелектуалец. Казва се Иван Радоев. Щастлив съм, че го познавах.”

В работата си върху „автентичният Иван Радоев” ще имам за съветници Веселка Радоева и Стефан Цанев. Сред живите ни поети той беше любим приятел на Иван Радоев. Откакто се познавам със Стефан Цанев (1965), той винаги се е обръщал към Иван с „учителю”. Благодаря му, че се съгласи да участвува в този проект.

Едно важно уточнение: в този филм няма да видите как поетът изглеждаше след операциите във Франция. Аз го помня какъв беше през август 1992 година в къщата му в село Геша до град Дряново. Последната ни семейна среща. Такъв ще остане и във филма.

До днес помня думите на Иван Радоев седмица, преди да почине: „Мъчно ми е за България.” Не за себе си, не за близките си, за България. С тези си думи той приживе се нареди до нашите велики покойници.

Ivan Radoev
Снимка: Иван Радоев

Мултимедиен проект, посветен на Иван Радоев

Съдържателно описание на мултимедиен проект (DVD)

Щом човек не може да бъде вечно жив, значи не може да бъде и вечно мъртъв. Довиждане, човечество, и си опичай акъла!” (Юли, 1994)

СТРАТЕГИЯ

Мултимедийният диск „Иван Радоев” ще бъде произведен с НЕтърговска цел, в тираж 5.000 броя. Очаквам дискът да бъде артистичен продукт с образователни функции и научна стойност.

Той ще съдържа всичко от и за Иван Радоев до март 2009 година. Студенти, театрални критици, литературоведи, българисти и любители на българския театър и литература ще намират нужната информация и източници за своите изследвания върху творчеството на поета, драматурга и мислителя Иван Радоев в течение на почти 60 години.

ИВАН РАДОЕВ ЗА СЕБЕ СИ

Това е документален филм, в който Иван Радоев (1927-1994) разказва сам за себе си. Разполагаме с аудио записа на НЕЦЕНЗУРИРАНАТА му литературна анкета (1981-1985), записана от Мария Гарева и издадена през 1987 година от БАН. Качеството на звука има дефекти, но подлежи на изчистване.

Картината във филма ще бъдат документални фотографии от лични архиви, (Пордим, Плевен, София), от Териториална дирекция „Държавен архив” град Плевен, читалището в град Пордим, Литературният музей на град София, видеофилми на оператори-любители.

Моята цел е „да помогна” на Иван Радоев да изгради собствения си образ върху документална основа. От автентичният разказ избирам този 1 час, който представя поетът-драматург най-цялостно.

Иска ми се Иван Радоев не толкова теоретизира върху своите разбирания за поезия и драма, колкото да разказва случки-преживелици. Както знаем, от тяхната съвкупност, бидейки многообразни и даже противоречиви, ще се роди образ. И това ще бъде образът на поета, драматурга и мислителя Иван Радоев, когото имах щастието да познавам.

ПОЕЗИЯ

В този раздел ще бъдат публикувани като pdf –файлове стихотворенията и поемите, които Иван Радоев цени най-вече. „Указания” за подбора (1985) намираме в литературната му анкета. Но тогава той не се е надявал, че ще дойде време и ще да публикува „Ракия за Бога”, както и поемите си „Ден и нощ” и Феникс”.

ДРАМАТУРГИЯ

През 1985 година Иван Радоев заявява, че от пиесите си цени най-много „Садал и Орфей”, „Човекоядката”, „Чудо” и „Вангела”. В раздела първите две пиеси ще бъдат публикувани за първи път в техния НЕЦЕНЗУРИРАН вид. Ръкописите са в личния архив на Иван Радоев. В този раздел ще бъдат включени и ВСИЧКИ съществуващи преводи на четирите пиеси. Включително на руски и турски. Архивите на театрите в Пловдив, Бургас и Театър „София” са на разположение с програми и фотоси от постановките.

ИНТЕРВЮТА

Тази част от диска е най-проблематична, доколкото правата върху интервютата се държат от Златният фонд на БНР и от видеоархива на БНТ. Благодарение на изданието „Автентичният абсурд” (2001), съдържащо интервютата на поета в печатните и електронни медии, можем да направим предварителен подбор. И понеже дискът е с НЕтърговска цел, очакваме отделни пасажи, избрани от нас, да ни бъдат предоставени без финансови условия.

ДРУГИТЕ ЗА ИВАН РАДОЕВ

Това са на първо място съпругата и синът – Веселка и Иван Радоеви. От съучениците му е жив единствено Найден Вълчев. Но за Иван Радоев ще говорят Димитър Стефанов, Крикор Азарян, Първан Стефанов, Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Иван Русев, както и една група артисти, начело с Доси Досев и Ицхак Финци, участвували в прочутите му постановки през годините. Всички те ще бъдат подтиквани да не дават оценки, а да разказват истории и случки.

БИО-БИБЛИОГРАФИЯ

Този раздел ще бъде двуезичен, на български и английски. Два файла ще съдържат всичко събрано за Иван Радоев по години: издания, негови статии, интервюта. Това е научният апарат, нужен на всеки, който се интересува, пише изследване или търси информация за Иван Радоев.

МУЗИКАТА

Само най-близките приятели на поета, (и читателите на литературната му анкета), знаят, той е свирел на пиано, акордеон, китара и кларинет, че през гимназиалните си години е композирал музика, че по-късно е работил с композитори като Тодор Попов и Любомир Пипков. Надяваме се тази музика и песни, с помощта на композитора Кирил Дончев, да намери своето място в диска.

ЛИЧНИ ФОНДОВЕ „ИВАН РАДОЕВ”

Всички изходни материали за производството на диска, (фотоси, архивни интервюта, документални филми и текстове качени на електронен носител), в 2 идентични пакета, ще бъдат подарени на Териториална дирекция „Държавен архив” град Плевен и на Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” за откриване лични фондове на Иван Радоев.

ЕКИП

Ръководител на проекта – Боян Папазов
Консултанти – Веселка Радоева
Стефан Цанев
Видео дизайн – Георги Чолаков
Музикално оформление – Кирил Дончев
Бояна Андреева
Био-библиография – Диана Захариева
Компютърен дизайн - Мария Койчева
Продуценти – Филмова къща „Геополи” ООД, Георги Чолаков, Павлина Желева
Координатор в София – Ирина Райкова
Координатор в Плевен и Пордим – Ивет Костова

Боян Папазов
Ръководител на проекта

Вероятно януари-февруари ще бъдат готови и филмът, и дискът по проекта „Иван Радоев” Но понеже крайната цел е откриване личен фонд на Иван в Народната библиотека, всякакви материали – снимки на Иван, фотоси от Пордим и Плевен между двете световни войни, изрезки от вестници с хвалебни и ругателни статии, са добре дошли.

Ако разполагате с подобни материали, ще Ви бъдем благодарни да се свържете с редакцията на Public Republic.

Рубрики: Frontpage · Новини · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

6 Kоментара за сега ↓

  • Stasja // 28 окт, 2008 //

    Иван Радоев е един от най-талантливите съвременни български драматурзи, а пиесата му “Човекоядката” е умален вариант на обществото ни с всички негови типажи, родени под очарователното сатирично перо на писателя.
    Радвам се, че някой ще възроди името му! Поздравления!

  • Magiosnika // 28 окт, 2008 //

    Успех на проекта! Стискаме палци да преодолеете всички спънки, които ще ви бъдат заложени “най-добронамерено”.

    Красимир Симеонов

  • Ivan Raykov // 28 окт, 2008 //

    Това е супер, желая ти много успехи в начинанието!

  • Blagovesta Hitva // 25 ное, 2008 //

    Обичам творбите му и много ме зарадвахте. Чудесна идея и достойно начинание. Успех!

  • Стефан Стоев // 8 апр, 2010 //

    Уважавам ви г-н Папазов, но съм много озадачен, че сте пропуснали да включите в екипа Мария Гарева, която е направила най-много за популяризирането и оценката на Иван Радоев. Тя е автор на литературната анкета с него, а не техническо лице, заправило записите. Не сте сметнали за нужно дори да споменете, че тя е издирила, съставила и редактирала книгата с интервюта “Автентичният абсурд” и още много други неща, които, види се, охотно ползвате, пропускайки небрежно тези, които са ги създали. Малко повече етичност, господине, и признателност към изследователите преди вас!

  • Митко Иванов // 27 яну, 2012 //

    Уважаеми господин Папазов, като човек съсед от Пордим и син на приятели от детството и футболните години на Дашката ( както наричаха приятелите му Иван Радоев) и като студент на Мария Гарева в Пловдивския университет около 1980 година, Ви моля: съобразете се с казаното по горе от Стефан Стоев!

Коментирай