Public Republic

Владислава Дойчинова

Снимка: Bossa.

Проклетата запалка пак не палеше. Езичето нервно потръпваше в ръката, но упорито отказваше да запали. Нищо. В чантата си имаше толкова много запалки. Все някоя щеше да запали.

Сигурна беше, че ще спре да пуши някой ден. Но много обичаше да гледа как цигареният дим се разтваря пред очите й.

- Ава, къде пак се отнесе? Все пак снимам твоя филм, забрави ли? Съсредоточи се поне малко и стига си пушила! Целия екип одими! Кажи как да наредим стаята за сцената с войника.

Мургав мъж на средна възраст я гледаше гневно през нейните кълбета цигарен дим - режисьорът на нейния филм.

Снимаха филм за великата Ава.

Преди две години един журналист написа книга за нея. Хареса му се историята на едно малко момиченце, което оцеляло след тежка катастрофа, в която загинали родителите му. След смъртта им била настанена в сиропиталище.

Била необикновено дете - с маслинови очи и девствено бяла гръд.

От малка много се харесвала на мъжете и бързо ги запленявала. Не била красива, а по-скоро загадъчна. Докато един ден не се появил богат благодетел, който се влюбил от пръв поглед в малката Ава, и я отвел от дома.

Бързо се превърнала в идол и вдъхновение за скулптори и художници, поети и белетристи. Обичали да казват, че от нея сякаш струяла светлина, като на струйки цигарен дим.

Имала много мъже и все благодетели. И няколко страстни любовници. Още помнела първия – един войник, загорял от слънцето. Следите от шрапнел личали по гърдите му. Бил танкист на фронта, но танкът му се подпалил и го обявили за мъртъв. Едвам се измъкнал и стигнал до майка си преди да й предадат писмото, в което пишело, че синът й загинал на фронта.

Малката загадъчна Ава сякаш им напомняла за онази горестна майка, която трябвало да бъде спасена, преди да е научила вестта за погубения си син.

Омъжила се за един благодетел. Презрамката на роклята й се свлякла пред погледа му и за миг успял да зърне нежната й гръд. Влюбил се безутешно. Затичал се към нея, прегърнал я и горко се разплакал в скута й, целувайки гърдите й.

После Ава разбрала, че когато се върнал от фронта, майка му не го била дочакала.

Така я описа онзи журналист в книгата си.

Колко невероятна можеше да звучи съдбата на една красива малка блудница, която осъмваше в постелите на художници, скулптори, поети и белетристи, войници и изгубени синове. Всичките те – благодетели.

После някакъв френски режисьор реши да филмира книгата за малката провинциална проститутка.

Наеха някакво невзрачно плоско момиченце за главната роля, която изобщо не приличаше на Ава.

Сто процента малката беше преспала с режисьора, за да получи ролята.

Ава я гледаше дълго, докато снимаха първите сцени. Момичето беше на не повече от 20 години или дори по-малко, но напълно бездарно.

Иначе беше миловидно. Пърхаше като малко дете на снимачната площадка. Глезеше се, радваше се, когато й носеха сладолед, цупеше се, ако й се караха. Гледаше ги с онези големи черни очи, събрали цялата мъка на тоя свят.

По това си приличаха двете.

Един ден Ава я завари да лежи почти неподвижна на леглото в гримьорната й. По едва забележимото повдигане на тесния й гръден кош разбра, че спеше. Малката приличаше на болник на смъртния си одър. Бледа, безплътна, като видение. И на Ава ужасно й се прищя да легне до нея, да усети топлия й, почти бездиханен дъх. Лек като струйка цигарен дим.

Тогава видя белезите по вътрешната страна на бедрата.. Малката гореше в бедрата си цигарите нощем, скришом от целия свят.

Също като Ава. По това си приличаха двете.

На снимачната площадка малката изглеждаше като старица. Все едно беше увехнала, още преди да разцъфти. Цигареният дим рисуваше бръчки по младото й лице. Ходеше прегърбена, сякаш нещо тежеше на плещите й.

- Стегни се, момиче! Изправи се! Играеш една велика жена, не някаква бабичка, крещеше й режисьорът на развален български с френски акцент.

Тогава малката загасяше скришом цигарата в бедрото си и тъгата й се стопяваше в последната струйка цигарен дим. Дръпваше завесата и се превръщаше отново в онова малко глупаво нахилено момиче.

Сто процента спеше с режисьора, иначе просто нямаше да я вземат за ролята.

Ава копнееше да я погледа как съблазнява мъжете в любовните сцени. Но малката стоеше като вдървена пред камерата.

- Стоп кадър! Дай сцената отново!, дрезгавият глас на дебелия режисьор разсичаше като с въображаем нож димната завеса.

Малката сваляше презрамките на роклята си плахо като весталка, която отива на заколение. Роклята й се свличаше на земята неловко и малките й гърди се ококорваха стреснати пред очите на камерата. Гръдта й беше като старо сбръчкано от годините перде, а зърната й бяха изсушени като изгорели на слънцето пролетни листа.

В това момиченце нямаше нищо греховно, нищо от чара на една велика изкусителка, каквато беше Ава.

Снимките продължаваха с дни, а малката все не успяваше да изиграе любовните сцени. Режисьорът продължаваше да крещи. Един ден момичето просто се свлече на земята, обгърна голото си тяло с големите си ръце и се разплака.

***************

Проклетата запалка пак не палеше. Езичето нервно потръпваше в ръцете на Ава, но упорито отказваше да запали. На вратата на гримьорната се почука остро. Най-сетне запалката щракна и Ава всмукна бавно цигарения дим.

На върха на цигарата си видя малката да я гледа решително.

- Е, какво? Спря ли да цивриш?, попита я Ава.

- Дойдох да кажа, че не искам повече да играя в този филм.

Е, това беше изненада! Малката се беше предала. Ава се усмихна едва-едва.

- Уплаши ли се? Или разбра, че просто не ставаш да играеш изкусителка? Какво си мислеше, че е достатъчно да чукаш режисьора, за да играеш мен?

Малката нищо не отговори. Само я гледаше решително, без да отмества погледа си. После се засмя по детски.

- Не спя с режисьора. Всъщност той искаше, но му отказах. Права си – не ме бива за ролята на изкусителка. Аз съм малка провинциална актриса. А и знаеш ли… не мога да изиграя чудовище. Не мога да изиграя чудовището Ава.

Цигарата беше натежала и пепелта й бавно се спусна надолу, разтваряйки се на хиляди малки парченца.

Ако онзи бездарен журналист беше видял полета й, сигурно щеше да напише, че небесната душа се е разтворила в хиляди малки бели снежинки.

* * * * * *

Медицинската сестра се опитваше вече няколко минути да издърпа цигарения фас от вкочанените пръсти на старицата. Беше заял като ръждясал болт.

- Кога се е случило?

- Не съм сигурна, докторе. Вчера беше добре. Седеше си както обикновено, но от няколко дни все говореше за някакъв филм и за някакво момиче… Ава май се казваше. Караше ме постоянно да разменям местата на столовете в стаята. Бълнуваше и пушеше цигара след цигара. Гледах я да не ги гори в бедрата си, както когато дойде.

- Обади ли се на близките й?, попита я докторът.

- Тя няма близки… Само едно момче, журналист май, идваше да си говори с нея от време на време. Казваше, че искал да напише книга за нея.

- Тъжна история, замисли се докторът. Организирай погребението, след като няма семейство, което да се погрижи.

При тези думи докторът почеса оплешивялото си теме и излезе. Сестрата го проследи с поглед и за своя голямо учудване забеляза, че от огледалото до вратата я гледаха големите черни очи на едно малко момиче.

Отдолу с пепелта от последната цигара беше написано старателно “Ава”.