Аксиния Михайлова
Снимка: Sebastien
хиляди са
сред тревите и мащерката
на късното утро
в края на август
въздухът трепти от песните им
облаците търкалят сенките си
по билото на планината
а косачите в ниското
онемели от песента
стискат до синьо коси и
не смеят да пристъпят и крачка
за да не прережат
гърлото на песента
ако в долината завали
върху керемидените покриви
ще се излее зелената им песен
Текстът е от последната книга на Аксиния Михайлова „Най-ниската част на небето”, ФБЛ, колекция На Острова на блажените, 2008, излязла от печат средата на август 2008.
3 Kоментара за сега ↓
Катя Начева // 11 окт, 2008 //
Щурците са ми слабост. А тези са специални.
Докосващ текст.
Alberta // 12 окт, 2008 //
Хубаво е!
Осезаемо…
http://www.playcast.ru/uploads/2008/05/15/574613.mp3
Mar Vel // 13 юни, 2009 //
Много обичам песента на щурците и стихотворението за тях ми хареса.
Коментирай