Public Republic Art Studio

Да вдишаш малката Венеция

3 октомври, 2008 от · 10 Коментара

Румяна Райкова


Снимка: iessi

на Йосиф Бродски

Понесъл тежките гребла на тялото
да вдишаш малката Венеция
(си)
мисля
кой знае по какви причини
за теб
за траекторията на гълъбите
и за гондолите -
една от тях по пътя й за Сан Микеле
дописваше смеха си грапав
по салфетките във Флориан
Като че ли бе чула
звукът на някакъв ковчег
самоотворил се
Дали е гледал там
където Одън бе
във празното небе
не знам
но бяха целите във бяло
откъснатите части
на Речта
И гълъбите лакомо кълвяха
на скуката възхвалата
а тя

Не бе въпроса в участта
на тялото -
какво е то без дух и само
под този сняг – кокичета
Над него – всичко
се измерва в грамове (обичащи)
навярно двайсет и един
от уравнението изпуснати
А той заспал – в ултрамарин
в един умислен привечерен свят
навсякъде валят
откъснати
онези части на речта
и в Ленинград
все някой там
ми казва че врабчетата са уморени
и пламъците са дори
на смени
но аз наистина не знам
дали дъжда е толкова
безсилен
и ще попитам
и Стравински
и Дягилев
И цигулките
балетните пантофки – също
Най-вече Йосиф -
хубаво ли е да се завръщаш?

Си мисля още -
какво ли е да си хартиен
и камбаните какво са -
Анна ли Марина ли
Мария…
Но Господи
създал тъгата за да напомня -
кажи за смисъла на Аз-а и за Ние
Нима човека просто се изстича
през фуния
като води околоплодни
думите и те…
Не знам защо
но винаги обичам
онези най-безБродни
от тротоарните мъже

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

10 Kоментара за сега ↓

  • Nulis // 3 окт, 2008 //

    Отдавна не бях чела толкова хубаво и смислено Стихо-Творение.
    Браво, Райкова!

  • marteniza // 3 окт, 2008 //

    Хубаво, Веспучи!
    “Къде би искал да почиваш за вечни временана?” “В истинската!”

  • Руми Райк // 7 окт, 2008 //

    Радвам се, че хареса, Nulis !
    Поздрави,
    Ру

  • Руми Райк // 7 окт, 2008 //

    Мда, така стоят нещата, marteniza…
    Поздрави, и до четене!

  • Alberta // 7 окт, 2008 //

    Едно – аз прочетох
    Две – беше ми интересно
    Три – ех, че хубаво написано!
    Четири – и котката е съгласна
    Пет – просто няма друг начин
    Шест – сигурно ще има още
    Седем – надявам се :)
    Осем – нали?

  • Руми Райк // 9 окт, 2008 //

    Ал, девет и десет да си ги запазим в тайна;)
    11 и 12 – изненада, изненада…
    на 13ти, някой ден – среща пред фонтан, м ?;)
    Слънчев ден – на теб и котката:)

  • bina kals // 9 окт, 2008 //

    Руми, както винаги СИ, все едно дали пишеш за деца или по-големи деца))! поздрави, darling

  • Stasja // 10 окт, 2008 //

    и аз имам едно за Йосиф Бродски, но за истинската Венеция
    поздравявам те с него, Руми :)

    воден град

    да се изгубиш
    сред каналите на този град
    да се изгубиш
    в себе си

    и да откриеш
    йосиф бродски
    във малко кафене край моста на въздишките
    как гледа мрака
    и не знае кой е

    безкрайно непознати
    отчуждени
    да покръстосвате със корабче
    из островите в топлата лагуна
    без дума да си кажете -
    два древни минотавъра
    удобно вцепенени в лабиринта на съзнанието

    не може никой
    да затвори в изречение венеция
    между греха и светостта
    стои водата

  • Руми Райк // 12 окт, 2008 //

    Би, обичам всякакви по възраст деца,
    обичам да пиша за тях…да, различно е,
    хубаво е, че има хора, които разбират…
    И аз се гордея с теб.
    Както вече споменах някъде другаде, на 100%

    Ру

  • Руми Райк // 12 окт, 2008 //

    Благодаря за поздрава,
    за духа, който носи,
    за Йосиф, блуждаещият дух,
    придаващ още по-голямо красноречие на текста…
    Харесах и заглавието, което на пръв прочит може да мине за клиширано, но всъщност никак не е…талантливке;)

Коментирай