Румяна Райкова
Снимка: iessi
на Йосиф Бродски
Понесъл тежките гребла на тялото
да вдишаш малката Венеция
(си)
мисля
кой знае по какви причини
за теб
за траекторията на гълъбите
и за гондолите -
една от тях по пътя й за Сан Микеле
дописваше смеха си грапав
по салфетките във Флориан
Като че ли бе чула
звукът на някакъв ковчег
самоотворил се
Дали е гледал там
където Одън бе
във празното небе
не знам
но бяха целите във бяло
откъснатите части
на Речта
И гълъбите лакомо кълвяха
на скуката възхвалата
а тя
Не бе въпроса в участта
на тялото -
какво е то без дух и само
под този сняг - кокичета
Над него - всичко
се измерва в грамове (обичащи)
навярно двайсет и един
от уравнението изпуснати
А той заспал - в ултрамарин
в един умислен привечерен свят
навсякъде валят
откъснати
онези части на речта
и в Ленинград
все някой там
ми казва че врабчетата са уморени
и пламъците са дори
на смени
но аз наистина не знам
дали дъжда е толкова
безсилен
и ще попитам
и Стравински
и Дягилев
И цигулките
балетните пантофки - също
Най-вече Йосиф -
хубаво ли е да се завръщаш?
Си мисля още -
какво ли е да си хартиен
и камбаните какво са -
Анна ли Марина ли
Мария…
Но Господи
създал тъгата за да напомня -
кажи за смисъла на Аз-а и за Ние
Нима човека просто се изстича
през фуния
като води околоплодни
думите и те…
Не знам защо
но винаги обичам
онези най-безБродни
от тротоарните мъже
10 Kоментара за сега ↓
Nulis // 3 окт, 2008 //
Отдавна не бях чела толкова хубаво и смислено Стихо-Творение.
Браво, Райкова!
marteniza // 3 окт, 2008 //
Хубаво, Веспучи!
“Къде би искал да почиваш за вечни временана?” “В истинската!”
Руми Райк // 7 окт, 2008 //
Радвам се, че хареса, Nulis !
Поздрави,
Ру
Руми Райк // 7 окт, 2008 //
Мда, така стоят нещата, marteniza…
Поздрави, и до четене!
Alberta // 7 окт, 2008 //
Едно - аз прочетох
Две - беше ми интересно
Три - ех, че хубаво написано!
Четири - и котката е съгласна
Пет - просто няма друг начин
Шест - сигурно ще има още
Седем - надявам се
Осем - нали?
Руми Райк // 9 окт, 2008 //
Ал, девет и десет да си ги запазим в тайна;)
11 и 12 - изненада, изненада…
на 13ти, някой ден - среща пред фонтан, м ?;)
Слънчев ден - на теб и котката:)
bina kals // 9 окт, 2008 //
Руми, както винаги СИ, все едно дали пишеш за деца или по-големи деца))! поздрави, darling
Stasja // 10 окт, 2008 //
и аз имам едно за Йосиф Бродски, но за истинската Венеция
поздравявам те с него, Руми
воден град
да се изгубиш
сред каналите на този град
да се изгубиш
в себе си
и да откриеш
йосиф бродски
във малко кафене край моста на въздишките
как гледа мрака
и не знае кой е
безкрайно непознати
отчуждени
да покръстосвате със корабче
из островите в топлата лагуна
без дума да си кажете -
два древни минотавъра
удобно вцепенени в лабиринта на съзнанието
не може никой
да затвори в изречение венеция
между греха и светостта
стои водата
Руми Райк // 12 окт, 2008 //
Би, обичам всякакви по възраст деца,
обичам да пиша за тях…да, различно е,
хубаво е, че има хора, които разбират…
И аз се гордея с теб.
Както вече споменах някъде другаде, на 100%
Ру
Руми Райк // 12 окт, 2008 //
Благодаря за поздрава,
за духа, който носи,
за Йосиф, блуждаещият дух,
придаващ още по-голямо красноречие на текста…
Харесах и заглавието, което на пръв прочит може да мине за клиширано, но всъщност никак не е…талантливке;)
Коментирай