Еднорози

30 септември, 2008 от minastoyanova · 1 Коментар

Мина Стоянова

Siluet
Снимка: Pensiero

и сега когато не мога да кажа

няма нужда да кажа

колко прекрасно е всичко което ти се случва

защото нищо не се случва на теб (а вътре? -)

иначе еднорозите пробиват кожата ти

и нахлуват като хладен бриз в северен залез

(колко непознат ни е северният залез)

и тези носорози говорят на някакъв неразбираем език

за някакви светове като мъниста

по шията на дракона

увисналите ти светове над които се смее

сега няма какво да се случи

колко ниско

ниско е виждаш ли слънцето на изтока

скрива се в извивката на кита

малки домове бели тишини легенди

далеч сме

а и преди да тръгнем сме виждали залеза

малко по-друг в погледа на индианеца

все пак аз не мога да кажа

защо срещнах днес дървото с корона

която ме приютява като

гнездо птица

аз не съм птица

обичам полета на рибите и на тигрите

спокоен и остър

полетът им е неизбежен

не мога защото

аз не знам кога ще срещна дърво

и дали то ще е вълшебно или само ще ми говори

дали ще ме покани да остана

(те винаги канят

аз не оставам)

ако знаех все пак

щях да бъда архитект

и светът ми парк

или зоологическа градина

само не и гробище

не умирам в себе си

© 2006-2010 public-republic.com
Всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите.
За повече информация: Авторски права - защита и санкции.
Благодарим предварително!

Рубрики: Frontpage · Tворчество