Public Republic

Пътепис “От Абърдийн през Шетланд, Белфаст и обратно” на Анна Койчева

Продължение от II част

Косата ми в мрежичка, мустаците – в две

Имаше едно време един разказ, или роман “Очите ми зелени, устата ми хубава”. Забравила съм автора, както и съдържанието. Ала Шетландските заводи за преработка на риба с изящната им чистота и ред - като операционни зали, ми припомниха заглавието.

На входа на всеки завод обличаме бели халати, нахлузваме ботуши, дават ни шапки и мрежички за косите. Мъжете – ако имат бради или мустаци, нахлузват две. Маскирани като хирурзи, поемаме по коридори, складове и хладилни помещения. При преминаване от една зала в друга ботуши и ръце се мият по няколко пъти.

Първата стая за посещение е съблекалнята. Върху гардеробчетата грижливо са изписани имената на работниците и работничките “Наташа, Татяна, Сергей, Андрей, Оксана…” – все руски имена. Следващото помещение е пералнята. С едри букви на различни езици - литовски, латвийски, естонски, унгарски и полски, са написани правилата за ползване на пералнята. Следващ е цехът за първична обработка.

Тук е шумно, работниците са мълчаливи и съсредоточени в работата си, но всички оглеждат с любопитно нашето нашествие. Някои от тях заговарят Гена и Вася. Незамужная женщина Женя мълчи и щрака с камера наоколо.

И пак скумрия в кутия

Приближавам към една работничка – младо момиче с бяло лице и остри зелени очи. Питам я как е работата и заплащането. Без да откъсне поглед от това, което върши /скубе с пинцета и най-малките останали костици от филето на една сьомга/, тя отговаря положително и даже уточнява заплатата си: 6 лири и 34 пенса на час. Момичето досущ прилича на героинята от филма “Лиля завинаги”. Помня името на актрисата - Оксана. Може да е съвпадение. Но ако не е?…

В заводите сьомгата я докарват още с водата веднага след като е уловена на кораба. Помпи изсмукват рибата от цистерните и я изливат върху конвейра. Случва се така някое и друго рибе да падне обратно в морето. Ако й е писано, може и да оцелее, но крайбрежната вода обикновено гъмжи от лакоми тюлени, които само това и чакат.

Сьомгата е красива риба – сребриста и едра, тя се мята грациозно във въздуха, неподозираща какво я чака. Безсърдечен латвиец седи в единия край на конвейра и чуква всяко рибе лекичко по главата с някаква пръчица. Електрошок и сьомгата е готова за разфасоване. Най-хубавото месо остава за филе, а главата, опашката и гръбнакът отиват за приготвяне на стръв, както и за храна за домашни любимци.

Сьомгата е най-вкусната риба на света и безспорно – най-скъпата. Доброто качество сьомга се познава по цвета й. Колкото по-розово е филето, толкова по-малко е съдържанието на мазнина и следователно толкова по-качествена е рибата. През цялото време на обиколката ни в Британските риболовни зони непрекъснато сравняваха английската и норвежската сьомга. Оказва се, че норвежците напоследък са се изхитрили и за да докарат по-розов цвят на отглежданата в рибарниците им тлъста сьомга, почнали да добавят към храната й каротин под формата на моркови и тиква. От това обаче норвежката сьомга не станала по-розова, а по-оранжева, та хитрата сврака - с двата крака.

На изпроводяк директорът на фабриката Джеф и наш пътеводител ни завежда в хладилника. На другия ден Джеф ще играе ролята на викинг-готвач, но това засега още е тайна. В хладилника температурата е минус 30 градуса. Незамужная женщина Женя продължава да щрака с камерата, та да се чуди човек от какво ли са направени и двете?

Названията на лица и учреждения не отговарят на действителните

Снимки: Admirals Weblog

Снимки: best77

Снимки: Miss Baker

Снимки: mrpattersousir