Public Republic Art Studio

Ханс Тил: “Моите стихове се раждат от самия език”

24 септември, 2008 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Петя Хайнрих с поета и издателя Ханс Тил

Hans Thill
Foto: Ute Schendel

Ханс Тил е роден на 1.10.1954 в Баден-Баден, понастоящем живее в Хайделберг. Поет, преводач и съосновател на издателството “Дас Вундерхорн”.

Носител е на множество престижни литературни награди. Негови стихотворения са публикувани в списание “Съвременник”, има издадена книга от българското издателство “Пигмалион”.

През 2008 издава антология на съвременната българска поезия на немски, която е част от поредицата “Балкански азбуки”.

Участник в литературното поетично присъствие на немски “Златната рибка”

Вие сте поет и издател. Как съчетавате тези две идентичности? Съществува ли понякога конфликт между поета и бизнесмена или съжителстват те в хармония?

В днешно време едва ли има поет, който да не си изкарва прехраната с друго занимание. Затова ще посъветвам младите поети – потърсете си работа, животът на поета е унизителен и скучен.

Разбира се, това подлежи на дискусия и е изключително едностранчиво формулирано. Едно обаче е сигурно – хубаво би било, ако повече поети се заемат с издаването на книги или изнасят лекции.

В повечето немски издателства си нямат вече и понятие от поезия. Аз просто принадлежа към едно поколение, което само си създаде своите медии. Тогава нямахме друг избор. За хората от поколението след 68-ма, противници на почти всичко, което беше тогавашната Федерална Република Германия, нямаше място в официалните медии. И ние си създадохме собствени медии.

Издателството “Дас Вундерхорн”, днес честващо 30-та си годишнина, беше една от тези инициативи. За мен едва ли има сблъсък на двете ми дейности – поета и издателя. Обаче аз не се определям като истински бизнесмен. Тези отговорности са поели колегите ми Ангелика Андрухович и Манфред Метцнер, с които заедно ръководим издателството. Трябва да съм им благодарен за възможността да водя поетичен живот, който пък хич не е унижаващ и скучен.
Все пак те са тези, които понасят това, че времето преди обяд си го запазвам за писане.

Как бихте описали Вашата поезия – има ли определени мотиви, предмети или характери, които често интерпретирате? Бихте ли споделили с нашите читатели тук един от стиховете си?

Нека да го кажем така: моите стихове се раждат и развиват от самия език.Те са резултат от изненадващи противопоставяния, каквито се срещат още в романтизма, дадаизма и сюрреализма. Запазила се е от юношеството ми и една бунтарска позиция. Между другото – мисля, че смехът е поетична дейност.

Ето един стих от стихосбирката ми “Kühle Religionen” (“Хладни Религии”)

Brot

oder Brocken wenn man es wegwirft
kommt es zurück. Der bleiche Teig wird geschlagen
die Hand geht über die Kruste ein
rissiges Feld. So wurden die Rassen gebacken
je nach Temperatur und Geduld dunkler
heller. Brot versteht jeder

Има ли Ваши стихове, преведени на български?

Мирела Иванова е превеждала едно или друго, публикувани са в “Съвременник”. В книгата ми за Пловдив на българското издателство “Пигмалион” има също няколко стиха. А и по време на миналогодишния преводачески семинар в Пловдив бяха преведени мои стихове, доколкото си спомням от цикъла “Ortsveränderung – die Söhne”.

Как и кога възникна връзката Ви с България? Разкажете ни за Вашите срещи с хора и градове там.

Посетих Пловдив за първи път през 1999. Провинцията Райнланд-Пфалц изпрати група поети на така нареченото “Немско пътешествие към Пловдив”. Живяхме 6 седмици в една от прекрасните възрожденски къщи и всеки трябваше да изготви една книга за издателството “Пигмалион” и една за “Дас Вундерхорн”.

Понеже вече имах опит с тази поредица от пътешествия, ми беше ясно горе-долу как вървят нещата. Преди всичко знаех, че всеки от авторите се стараеше да напише нещо ново, различно от предшествениците си.

Аз пишех като полудял, предимно стихотворения, но също и писма на приятелите в Хайделберг и по света, които дотогава едва ли бяха чували за този приказен град Пловдив. От всичко това произлезе един документ на възхщение и удивление от късовете византийска, славянска, ориенталска, турска и каква ли не още история, които се сливат в един опияняващ мишмаш.

В “Пигмалион” излезе един доста обемен том, документирани са дори телефонните разговори с майка ми. Немското издание се казва “Kopfsteinperspektive. Post aus Plovdiv und Sofia”.

Как възникна идеята за поетичната антология “Балкански азбуки”?

То не беше само моя идея. А аз съм просто един от многото, участващи в този проект. Партньорството между България и Райнланд-Пфалц води началото си от преводаческото ателие, довело до поредицата “Поезия на съседите – поети превеждат поети”, основано от Грегор Лашен и Инго Вилхелм, които тогава поканиха български поети да гостуват в Ебенкобен. Това беше през 1993!

Последва покана за Пловдив и така се завърза изключително ползотворното приятелство между министерския служител Инго Вилхелм и издателя Емил Стоянов. Двамата инициираха вече споменатото “Немско пътешествие към Пловдив”. А продължението на това пътешествие са “Балканските азбуки”.

Немските поети преживяха толкова вдъхновяващи моменти в България, че сега искаха да дадат на българските си колеги нещо в замяна. Бързо стигнахме до извода, че е по-смислено да превеждаме, отколкото да организираме даването например на една стипендия за Германия.

Първо трябва да се даде път на новата българска поезия в Германия. Още по времето преди промените е превеждано по малко българска поезия на немски, тогава предимно от Норберт Рандов – големия преводач и посредник на българската литература в Германия.

И ето я сега антологията ни с трима представители на новата българска поезия, избрани и представени от Мирела Иванова, която съпровождаше “Немското пътешествие към Пловдив”. Бойко Ламбовски, Пламен Дойнов, Галина Николова.

Между другото, наскоро швейцарският ежедневник “Нойе Цюрихер Цайтунг” похвали решението ни да представим едно поетическо поколение, непознато до момента в Германия.

Но би било наполовина свършена работа, ако спрем само с представянето на България. Ето защо тази година посетихме Цетате в Румъния, където се събрахме във вилата на Мирчеа Динеску, едно артистично обиталище, за да превеждаме румънски поети, а догодина сме в Гърция.

Трите азбуки на западната култура – на Балканите се пише на тях. Има дори археолози, които твърдят, че писмеността произхожда оттук – на Балканите са била открити символи, по-стари и от месопотамските.

Кое е според вас това, което характеризира съвременната българска поезия? Какво отличава произведенията на българските поет от тези на техните балкански колеги? И с какво те се отличават от немските?

На тези въпроси би трябвало да отговори един истински познавач, например Мирела Иванова. В предисловието към антологията тя прави кратък преглед на моментното развитие. Това, което на мен ми прави впечатление е, че в източноевропейската литература има тенденция да се реагира на новите взаимоотношения с гротескен хумор. Така е при украинеца Юрий Андрухович и при словенеца Есад Бабич или пък при румънеца Юлиян Танасе, това много ми харесва.

И при тримата български автори, които преведохме, откривам тази поетическа противоотрова в различни концентрации. Офензивна и насочена навън при Пламен Дойнов и Бойко Ламбовски или насочена навътре при Галина Николова. Същото важи и за поезията на Мирела Иванова – веднъж крехка, друг път разтърсваща, но винаги изпълнена с темперамент.

Можете ли да ни разкажете нещо за работата по превода на българските текстове – имаше ли трудности или особености, за които все още си спомняте? И какви са изобщо типичните проблеми, с които човек се сблъсква при превода на поезия?

Когато човек превежда стихове от език, който самият той не владее, то е нещо като двойно предизвикателство – полет слепешката. То това може да се превърне в един вълнуващ процес на прояснение.

Без интерлинеарния превод на Габи Тилман нямаше да имаме никакъв шанс. Без нейната приятелска подкрепа и тази на Мирела Иванова, без търпението и проявеното към нас снизхождение от страна на българските автори нямаше нищо да излезе от цялата работа. Но е и истинско удоволствие съвместната ни работа.

Човек осъзнава бързо, че въпреки различните езици и традиции, се разбира прекрасно с другите. Ние споделяме еднакви литературни предпочитания, харесваме едни и същи от големите поети на нашето време. Винаги ме е изненадвало, че при всичките ни международни поетични срещи по съществените въпроси цари единомислие.

Има ли в българския поетически текстове мотиви, което могат да се окажат за изненадващи или дори неразбираеми за немските читатели?

Едно стихотворение никога не е напълно разбираемо и никога не е съвсем неразбираемо. За себе си имам усещането, че внезапно мога да разбера как един поетически текст “работи”.

Дали немският читател може да се справи с това, ами, да се надяваме. Все пак често разполага с няколко варианта на едно стихотворение, така че може да подложи на проверка отделните вторични поети и да проследи стратегиите им, например как Силвия Гайст предава съдържанието, как прави това Уве Колбе или пък каква е моята стратегия.

Кои нови заглавия на издателството “Дас Вундерхорн” можем да очакваме в близко бъдеще? Какви са Вашите планове?

От “Дас Вундерхорн” излизат преводи на френска литература, книги за Хайделберг и за изкуството. Издателството ни ще продължи да отделя на поезията специално място.

В поредицата “Поезия на съседите”, чието ръководство поех от Грегор Лашен, и която е финансирана и от провинцията Райнланд-Пфалц, ще излезе догодина антология на шведската поезия, а след нея идва ред на хърватската.

Поредицата “Балкански азбуки” ще представи догодина Румъния, а след това – Гърция. Освен това работим заедно с Михаел Браун върху върху антология на съвременната немска поезия от последното десетилетие. При мен са се насъбрали пак много стихотворения, които ще трябва да излязат в нова авторска стихосбирка.

Имате ли хоби или развлечение за свободното време?

Всекидневната гимнастика за пръстите – готвенето. И после да изям това, което съм приготвил.

Какво бихте си пожелали за в бъдеще?

Всички европейци да могат пътуват до Германия, а не само граждани на ЕС.

Благодаря Ви за това интервю!

Интервюто и преводът от немски език направи: Петя Хайнрих

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай