Public Republic Art Studio

Новата книга „Запазено място” на Димитър Атанасов

22 септември, 2008 от · Няма коментари

Zaopazeno mqstoНа 18 септември, 2008 г. в Драматичния театър на гр. Пловдив се състоя премиера на книгата „Запазено място” от Димитър Атанасов /ИК “Жанет 45″/, представена от доц. д-р Владимир Янев.
Културното събитие беше организирано от Есенния международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът” – Пловдив и Издателска къща „Жанет 45”.

Преди интервюто ми с Димитър Атанасов предлагам на вниманието на читателите на “Public Republic” няколко мнения за пиесите, влезли в новия му сборник “Запазено Място”, издаден от ИК “Жанет 45″ и вече на книжния пазар.

Повече за книгата „Запазено място”
 

Сборникът „Запазено място” включва пет пиеси, съпроводени от предговор за драматургичния свят на автора от театроведа Светлана Панчева. Три от тях са поставяни в различни театри на страната – „Небесна кръчма“ през 2000 г. в Пловдив и Силистра; „Зелено“ през 2002-2008 г. в студентския театър “Алма алтер” в София /играе се седми сезон, 96 представления/; „Куче в банята“ през 2004 г. в Драматичен театър – Пловдив.

В периода 2000-2007 г всички пиеси са публикувани в различни литературни издания: “Небесна кръчма” в списание „Проглед“ /1-2, Смолян, 2002/; “Зелено” в сборника „Десет номинирани пиеси“/Плевен, 2002/ и в сборника „8 фестивални пиеси“ /Шумен, 2002/; “Няма страшно” в сборника „13 фестивални пиеси“ /Шумен, 2003/; “Куче в банята” в алманах „Света гора“ /Велико Търново, 2005/; “Сметището” в е-сп. “LiterNet” /2007/ и в сборника „Десет номинирани пиеси” /Плевен, 2007/.

Отзиви за пиеси и постановки на драматурга Димитър Атанасов
 

“Драматургията на Димитър Атанасов е белязана много силно от визуалното, тя е един свят ярък, колоритен, динамичен и в общи линии строг на думи, но богат на действие и освен това населен с неочаквани и със сигурност интересни човешки характери. Свят, привлекателен с многообразието си, с подвижността и динамиката си, с една особена синкопирана стилистика, в която изскачат най-неочаквани теми, образи и визии за бъдещето.”

Светлана Панчева, театровед

***

“Зелено” е предизвикателство към театралните творци с метафоричната персонажна находка, с драматичното напрежение, с извисеността на проведената художествена идея, от която днешният театър се чуждее, страхувайки се да отправи жизнелюбиви, подчинени на естетиката на красивото послания. Тази пиеса носи в себе си потенцията на извисения, на поетичния театър, на изначалното му чудачество, затова тя изисква истински рискови жестове от страна на режисурата, откриване на може би простичък, но убедителен ход за сценичното й решение…

Ст.н.с. Кристина Тошева, театровед, в. “Култура”, бр. 21, 1 юни, 2001

***

“Куче в банята”/2003/ е с посвещение на актьора Стефан Попов и очаквано той бе първият изпълнител като действителен герой на тази монодрама. Като литература се чете на един дъх и носи всички белези от стила на Димитър Атанасов – кратки, афористични изречения, с много вътрешна енергия и динамика. Това до голяма степен отразява и енергията на прототипа. И въпреки че драмата е монологична, в нея има вътрешно движение, обрати на мисълта и настроението. Има основен сюжет и други съпътстващи го, подкрепящи или опровергаващи го. Предвидени са сценичните ефекти. Опасното е, че в историята има твърде лични репери и трябва да си голям смелчага за да се заемеш с реализацията й. Но по-важното е, че “Куче в баня” съдържа няколко завладяващи разказа, основният от които е за смисъла на живота и изкуството.

Интересно е да четеш пиесите му. Защото са и литература, не просто текстове за театър. И в този смисъл мисля, че издаването на сборника с негови пиеси “Запазено място” от ИК “Жанет’45” е много добра идея. Знае се, че издателството е “запазено място” за българската драматургия и текстове за театър.

Пенка Калинкова,
Пловдив, 2005

***

Доживях да поставям пиеса, която е и част от мен. Когато правиш нещо такова, се вглеждаш особено самокритично н себе си, особено съсредоточено в околните. И от това непрекъснато взиране започнах да усещам, че някой се е вторачил в мен! И даже знам кой е!”

Пламен Панев, режисьор, в. Литературен форум, бр.10, 13.03.2000г за “Небесна кръчма”

***

Прочетох пиесата преди две години и оттогава имам желание да я поставя. Тя е един сантиментален поглед към живота на бохемата н Пловдив, България и дори на Изток през 80-те години. Намерих в текста привкус, който се родее с Венедикт Ерофеев. Познах в него и много от известните творци около нас, които са част от живота ми. Освен това привлече ме и вълшебното заглавие…

Пламен Панев, режисьор, в. „Вести”, 19.04.2000 г за “Небесна кръчма”.

***

Истински триумф на духа ще изпитате от премиерния спектакъл “Небесна кръчма” на Димитър Атанасов с участието на Максим Генчев и Светлана Илиева, под режисурата на Пламен Панев в камерна зала. С неотразимата си актьорска игра, добре конструиран авторски текст и философски отправки “Небесна кръчма” стана хит още при първата си среща с публиката.

Мариана Митева, в. Демокрация, 27 септември 2000

***

За „Куче в банята”:

В предложения драматургичен материал намирам една изконна своя тема. Темата за самотата. Която кореспондира не само с моята и тази на актьора Стефан Попов душевност, но и с природата на твореца като такъв. Не случайно великият американски философ Емерсон казва: “Който твори за себе си – твори за една вечна публика”.

Да, творецът е сам в своето творчество. Като бегач на дълги разстояния. Стреми се да изпревари другите и когато е вече пред финала разбира, че се е откъснал от пелотона /от групата / и е сам… Изпитвам това след всяка своя постановка. Идва премиерата и аз ставам излишен. Спектакълът вече тече без мен. Той не е мой, а на актьорите и публиката. Същото изпитват и актьорите. Те вече не са това, което са – те са образа, ролята. “Азът” вътре в тях е сам. Докато се хвърли да овладява следващия образ, следващата роля. Само майката след раждането познава това усещане. Детето й е вече извън нея. Оттук нататък тя може само да се грижи за него – с любов и отговорност, но не и с онази пълнота и сливане, което е имала преди раждането.

А да не говорим за самотата в живота и в отношенията с другите. Които най-често ни смятат за невъзможни егоисти – защото твърде често ги напускаме, за да бъдем с творчеството и духа си. Да, Егото на твореца има и своя егоизъм. Това е неговата самоотбрана. Защото, ако вземе със себе си в необятния космос на своето вътрешно пространство и други, няма да сътвори нищо съкровено. Ще възпроизведе само това до което е стигнал и знае.

А творчеството не е познание, а скок – скок в неизвестното, в което ако имаш ден можеш да уловиш неуловимото и да докоснеш непостижимото. А след това да се затвориш в “банята” – тази в дома ти и тази в теб – и да виеш като куче…

Николай Георгиев, режисьор

Рубрики: Frontpage · Новини

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай