Public Republic Art Studio

Димитър Атанасов “Не правя усилие да се харесам на който и да е директор на театър или режисьор”

22 септември, 2008 от · 2 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Наталия Николаева с белетриста и драматурга Димитър Атанасов

Dimityr Atanasov

Повод за срещата ми с Димитър Атанасов е новоизлезлият му сборник с пиеси “Запазено място”. С белетриста и драматурга разговаряме за изкуството, за театъра, за “непоносимостта на човека към свободата”, за мотива за емиграцията и други теми на неговите творби.

С какво драматургичните произведения са предизвикателство за Вас?

Изкушението да разиграя една история на сцена само по себе си е достатъчно силно предизвикателство, за да ме накара да седна и да работя върху даден драматургичен текст.

В дъното на всяка история са заложени конфликт и интереси, съпроводени от чувства и страсти. Гъделът идва от намирането на т. н. драматургичен ключ, катализаторът, който движи драматургичното действие.

На второ място стоят обратите в действието, които поставят героите в екстремни ситуации и поддържат интереса на публиката.

На трето – разкриването на характерите и развитието на героите в хода на драматургичното действие.

Четвърто – силата на посланието към публиката. И не на последно място диалогът – удоволствието от умението да разказвам диалогично, да намирам най-точните, най-силните реплики, те да не са измислени, да не звучат изкуствено, непривично, всяка дума „да стои” в устата на актьорите.

И не само това. Пиесата е литература, а театърът – изкуство. Много от съвременните режисьори забравят, че драматургията е само основата, върху която те трябва да градят. На тях им се иска всеки текст да звучи като на сцена, да е готов за употреба.

Защо избрахте ”Запазено място” за заглавие на Вашата нова книга с пиеси?

В една от пиесите героят /художник/ се шегува, че има запазено място на небето, в небесната кръчма на Дядо Боже, и Той го чака да си пият питието двамата. Чака го с едната ръка, с другата държи чашата…

Но запазеното място в театралната зала има друг, сакрален смисъл, то е предназначено за теб, ти си откупил правото да гледаш спектакъла, което те прави съпричастен още преди да си пристъпил в нея. Т.е. ти не си „никой”, това представление е за теб.

С какво темата за емиграцията Ви вълнува като имаме превид „Небесна кръчма”? В какво се състои драматичната съдба на съвременния мигрант?

Тази пиеса е за изкуството, за свободата на твореца и борбата му с бита на ежедневието. Но тя е и за онези, които напуснаха България през 90-те да търсят препитание и реализация по света. И сега се връщат. Едни от тях са преуспели, други не. Но всеки малко или много се е променил, вече не е същия. И му предстои нова адаптация, ново изпитание. Този път сред своите, от които се е отчуждил…

Коя е любимата Ви пиеса сред петте от новата Ви книга и защо?

Всеки текст ми е скъп, всеки от тях има своя история, своя съдба. Това е нещо, което обикновено не се знае от читателя или зрителя. Но то е част от аурата на творбата. В която със сигурност има и енергия на автора.

Всъщност да, бих казал, че любима ми е тази пиеса, върху която работя. Защото съм обзет от нея, влязъл съм в нея и не ми се иска да изляза, проникнал съм през нейната кожа и живея в нея, мислите ми са постоянно обладани от нея. Ето това е любов. Защото творчеството е любов…

Когато говорите за драмата си „Зелено” споменавате за „непоносимостта на човека към свободата”. Как интерпретирате тази тема в пиесата?

Това е интерпретация на една мисъл на Достоевски от «Братя Карамазови». Човекът като обществено животно, както го е нарекъл още Аристотел, с течение на времето се е превърнал в голям егоист. Неговото разбиране за свобода, ако изобщо го има, е ограничено и се отнася до самия него. Той не понася свободата на другия. Нещо повече, той не понася собствената си свобода. Защото не знае какво да прави с нея. Той се чувства свободен само когато е зависим, когато има кой да му каже какво да направи, как да живее. Или когато други са зависими от него.

Човекът не понася свободата на животното, защото го мисли за по-низше същество от себе си. Той отдавна е загърбил хармонията на природосъобразния живот. И това го води към оскотяване. В тази пиеса просто съм им разменил местата – превърнал съм животните в хора, а хората в животни…

Какъв компромис с изкуството не бихте направили?

Не понасям чалгата в изкуството. Не мога да пиша конюнктурно, например сега модата е едикаква си, а аз да седна и да създам пиеса, която да се продаде на пазара. Не пиша и пиеси, които устройват директорите на театрите. Те искат малко действащи лица, мобилни текстове и евтини постановки.

Аз съм егоистичен тип, пиша за себе си. Не мисля затова, че пиесата е скъпа или трудна за поставяне. Може би това е обяснението защо имам само четири постановки досега. Но не желая да правя усилие да се харесам на някой директор или режисьор.

Кои са Вашите любими съвременни автори?

С удоволствие препрочитам Йовков и Радичков. Чета всичко или почти всичко ново от Деян Енев, Христо Карастоянов, Елин Рахнев, Валери Станков. Харесвам пиесите на Константин Илиев и Христо Бойчев.

Каква ще бъде новата книга на Димитър Атанасов?

Пътепис за Китай. Казва се „Полъх на ветрило”. Имам още един пътепис – „Македонска тетрадка”. И двете са готови за печат.

За какво мечтаете?

Да разполагам със себе си. Да постигам всичко с лекота.

Димитър Атанасов е белетрист, драматург и журналист.

Роден е на 23 септември 1953 г. в гр.Силистра. Завършил е българска филология във Великотърновския университет „Св.Св.Кирил и Методий“.
Живее и работи в Пловдив.

Дългогодишен секретар на Клуба на дейците на културата в Пловдив.
Бил е зам. главен редактор на ежедневника в. „Глас“, шеф на екип „Култура“ в ежедневниците в. „Провинция“, в. „Пловдивски новини“ и в. „Вести“. Автор на седмична страница за театър във в. „Вести“ /1999-2001/ и във в. „Акцент“ /2006-2007/.
Журналист на свободна практика. Общински съветник.

Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските артисти /секция драматургия/ и Съюза на българските журналисти.

Негови творби са превеждани на руски, сръбски, немски, френски, италиански, английски и турски език.

Автор на книгите:

• „Пентакон“, сборник разкази и новели, ДИ „Хр.Г.Данов“, 1988;
• „Тарпани“, роман, ДИ „Хр.Г.Данов“, 1992;
• „Изкуството като спасение“, ИК „Вийон“, 1996;
• „Среднощни портрети“, сборник, ИК „Хермес“, 1996;
• „Сметище за надежди“, роман, ИК „Летера“, 1996.
• „Милим Божне ле, Коладе ле“, сборник, ИК „LiterNet“, 2004
• „Вернисаж”, стихове, издателство „IМN”, 2007

Автор на пиесите:

• „Небесна кръчма“ /2000/, поставена през 2000 г. в Пловдив и Силистра;
• „Зелено“ /2000/, поставeна през 2002-2007 в студентския театър “Алма алтер” в София;
• „Куче в банята“ /2001/, поставена през 2004 г. в Драматичен театър – Пловдив;
• „Няма страшно“ /2003/;
• “Водното момче” /2005/;
• „Сметището“ /2006/;
• “Омагьосаната гора” /2006/;
• „Дъжд“ /2002/, радиопиеса, поставена и излъчена по програма „Хр. Ботев“ на БНР и радио „Пловдив“ през 2002;
• „Зелено“ /2003/, радиопиеса, поставена и излъчена по програма „Хр. Ботев“ на БНР и радио „Пловдив“ през 2003;
• „Бацили“ /2005/, радиопиеса

Носител на:

• Голямата награда за белетристика „Южна пролет’1989“ – за дебютната книга „Пентакон“;
• Трета награда в националния конкурс за роман на ДИ „Хр.Г.Данов“ /1990/ – за романа „Тарпани“;
• Наградата „Пловдив“ /1993/ – за романа „Тарпани“;
• Националната награда „Светлоструй“ /1993/ – за романа „Тарпани“;
• Номинация за националната литературна награда „Огнище“ /1996/ – за романа „Сметище за надежди“;
• Номинация в националния конкурс за нова българска драматургия на фондация „Концепция за театър“ /2000/ – за пиесата „Зелено“;
• Поощрителна награда „Иван Радоев“ /2001/ в националния конкурс за българска драматургия на Министерството на културата и ДТ „Иван Радоев“, гр. Плевен – за пиесата „Зелено“;
• Голямата награда за драматургия на националните театрални празници Нова българска драма – Шумен /2001/ – за пиесата „Зелено“.
• Номинация за драматургия на националните театрални празници Нова българска драма – Шумен /2002/ – за пиесата „Куче в банята“.
• Номинация за драматургия на националните театрални празници Нова българска драма – Шумен /2003/ – за пиесата „Няма страшно“
• Награда за драматургия „Одеон“ – Пловдив /2005/
• Номинация за драматургия в националния конкурс за наградата
„Иван Радоев“, гр. Плевен /2007/ – за пиесата „Сметището“
• Годишна награда за драматургия на Съюза на българските писатели /2007/ – за пиесата „Сметището”

Преводи:

• Der Wassergeist, Erzählung, Und morgen reden wir weiter, Autoren aus fünf Ländern erzählen, Oschersleben, dr. ziethen verlag, 1999;
• Der Wolf und der böse Geist, Novelle, Ort der Augen, Blätter für Literatur, Oschersleben, dr. ziethen verlag, 3/1999;
• Matju, Erzählung, Ort der Augen, Blätter für Literatur, Oschersleben, dr. ziethen verlag, 1/2003;
• Tarpani, novel, Babylonia, Tea Moderna Magazine, Blesok Publishing, 2003;
• Vertiges bleus, conte, Revue périodique, № 27, France, Janvier-Mars 2005
• La litérature contemporaine bulgare – passé, tendances, perspectives. Revue périodique, № 28, France, Avril-Juin 2005
• Vuk i Zao duh, Проjекат Растко, Бугарска, Е-списание LiterNet, 16.11.2005, № 11 (72)
• Я изнутри рассматривал тебя, „Из века в век“, Антология болгарская поэзия, Москва, 2005
• Kulnezha, Short Story, E-magazine LiterNet, 19.03.2006, № 3 (76)
• La germinazione, racconto, E-magazine LiterNet, 21.04.2006, № 4 (77)
• Vernisaj, Şiir, Yitik Ülke, e-dergisi, Ekim, 2006
• Kulnezha, Short Story, Erunsmagazine, Issue 45, May 2006;

Антологии, сборници, енциклопедии и др.:

• Литературен Пловдив’92, критически преглед, списание „Тракия“, бр. 1, 1993
• „Кой кой е в Пловдив“, ИК „Хр. Г. Данов“, 1996
• „Кой кой е в България“, ИК „Труд“, 1998
• „Кой кой е в българската култура“, ИК „Славена“, Варна, 1999
• “Конска смърт за кучета”, новела, „Първите пегаси“, антология-енциклопедия „Южна пролет“, Хасково, 2000
• “Небесна кръчма”, пиеса, списание „Проглед“, 1-2, Смолян, 2002;
• “Зелено”, пиеса, „Десет номинирани пиеси“, сборник, Плевен, 2002;
• “Зелено”, пиеса, „8 фестивални пиеси“, сборник, Шумен, 2002;
• “Няма страшно”, пиеса, „13 фестивални пиеси“, сборник, Шумен, 2003;
• „Силистренска енциклопедия“, ИК „Ковачев“, Силистра, 2004
• Куче в банята, пиеса, алманах „Света гора“, Велико Търново, 2005
• Рассмотрю тебя, „Из века в век”, Славянская поезия ХХ-ХХІ, Болгарская поезия, Пранат, Москва, 2005
• “Сметището”, пиеса, е-сп. “LiterNet”, 2007
• “Сметището”, пиеса, „Десет номинирани пиеси”, сборник, Плевен, 2007

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • teodora valcheva // 8 мар, 2010 //

    Koga shte bade vazstanoveno plovdivskoto spisanie” Trakiqa” za literatyra i iskustvo??

  • petkraski // 8 мар, 2010 //

    Поздрави за Димитър Атанасов! Да пришпорва все така “тарапаните” на вдъхновението :)

Коментирай