Public Republic Art Studio

„9 зайци”, за живота като калиграфия и храната като любов

21 септември, 2008 от · 3 Коментара

Елица Матеева за книгата на Виргиния Захариева „9 зайци”

9 zaici - kniga na Virginia ZaharievaИстории от живота колкото и банално да звучи са малките островчета-разкази, събрани в изящно оформената книга на Виргиния Захариева. Тези, които са изкушени от поезията й – си спомнят стихосбирките й и списанието, което издаваше авторката, а именно „ PS”.

С какво ме привлича прозата на Виргиния Захариева? Позитивизъм и светлина! Талантливо, силно, размазващо те и същевременно опияняващо, опитомяващо е словото й.

Историите й излъчват сила, мъдрост, действат като медитация, изтласкват те от обичайното. Между приключенията на едно 6-годишно момиченце и 46-годишната зряла жена се сгушват вкусни рецепти (отделно от главните истории в книгата на последната страница е отредено място за малко, джобно издание от 29 кулинарни вълшебства).

Кои са тези 9 зайци? Герои от детска песничка, смисълът на свободното дишане или желанието да живееш с идеята: всичко от живота да бъде направено с въображение, с душа?

„Думбурдей, думбурдеееей-дееевет зайцииии”.

Възрастните през погледа на малката Манда са странни същества! Някак си без точни очертания и същевременно категорични в постъпките си. Опаки, твърдоглави, досущ като Манда. Детството тича през чудните квартали на Несебър, често получава сурови наказания от баба Никула. Детството – Манда често заспива с шамари и рани от коприва. Но въпреки тях неустоимото приключение – живот продължава.

„Думбурдей, думбурдеееей-дееевет зайцииии”.

След време Манда ще има своите срещи и пътувания с различни места и непознати. Ще описва океани и чудни планини, ще се смесва с обичаите и навиците на хората, ще бъде част от ритъма на града. Ще пише и живее с любов, отдаденост към думите, хората, пречистването на мисълта.

Отделните истории от „9 зайци” са автономни малки перли от голяма магическа огърлица. Всяка перла е посветена на жената, която създава смислите на съществуването, на живеенето, която си играе със СТАВАНЕТО като процес. Струва ми се, че тази книга действа като билка, която прогонва безпокойствието.

Може би защото се държи дружелюбно с читателя, споделя му се… „9 зайци” е повече от кулинарно увлечение, повече от екзотично четиво, „9 зайци” е калиграфия на красотата да се чувстваш свободен в кожата си- да бъдеш себе си!

„9 зайци” трудно може да се впише жанрово в понятието роман, макар че смисловите и времевите нишки се разгръщат около живота на разказвача – Манда. Между страниците те посрещат стихове, пътеписи, пясъчни миражи, дъхът на Океана, потайностите на гори и планини.

Една стара къща на края на света, в осамотено, прозрачно пространство, сгушено е притихнала в миризмата на билки, поезия и женско очакване. В очакване да се завърне любимия човек, в очакване да се случи срещата с щастливи, озарени от мъдрост приятели. Малката Манда и зрялата Манда, събрани в тялото на една жена разглеждат света с любопитство, понякога със страх, но винаги с любов и въображение.

Манда притежава своите притеснения, малки женски капризи и кризи, кризи на неслучването или на прекомерното изискване към себе си. Манда е критична към възможностите си, но преработва с чувствителност своята идея за несъвършенство, тя съумява да се събере, да открие равновесието, хармонията. Защото си повтаря песничката на детството:

„Думбурдей, думбурдеееей-дееевет зайцииии”.

В „9 зайци” храната е поставена на почетно място, отреден й е специален храм, олтар. Храната и отношението към нея е като към хората. Ако я създаваш с любов, тя ти се отблагодарява с енрегия. Към храната се тръгва със смирение, с отдаване, с особено молитвено сърцебиене.

В този специфичен по рода си роман храната е деликатен участник, фин фокусник на действието, тя определя облика, аромата на всяка история. Храната е като странен йероглиф, като безценна подправка, нюанс за облика на разказа. Храната е като допълнително хайку за изкушения от вълненията на Манда.

„Думбурдей, думбурдеееей-дееевет зайцииии”.

Някъде между редовете откриваш своята рецепта за щастие или поне за голяма, широка усмивка… „Думбурдей, думбурдеееей-дееевет зайцииии”.

Рубрики: За творчеството

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • ЯRсен ВасилеВ // 21 сеп, 2008 //

    Днес имах удоволствието да чуя на живо един текст от книгата на фестивала София:Поетики – „Корсет” в изпълнение на Виргиния Захариева по корсет. Доскоро си мислех, че прозата не е за четене на глас. Вече не мисля така.

  • manda // 24 сеп, 2008 //

    Мила Елица, Благодария ти за текста. И аз се чувствах точно така докато писах. И се опитвам да се уча от финала на книгата. Пишат ми се още неща. Дебна време и събирам енергия за да ги подредя. Ще се радвам да продължим разговора в …

  • dzver // 15 май, 2011 //

    ljubim roman.

Коментирай