Йоздемир Индже в превод на Кадрие Джесур
Снимка: nailbender
Дванайсет Охрида
(Струга, 23. 8. 1995 – Истанбул, 10. 4. 1997)
І, а
Изненадващ пир е слизането на глагола ражда се на езика
на перото,
ако туй не е литературна участ, то е пътно произшествие.
Може да се замени и с други като „появи се“ или
„образува се“,
щом трябва да се назове, да се дефинира и довърши нещо
незавършено на първобитния език на разни голи племена.
Мълча, за да не извикам: „Търсете ме на края на света,
светулка ще съм аз
след угасването на планетата“; за да не отсъдя
многознаещо: „Писането е
като да ходиш бос по счупени стъкла“.
Аз съм вътре в някакъв пашкул; в пашкул със своя орбита.
Има иначе и други, дето пък сред хората слуха разнасят,
че съм бил доволен, даже предоволен от самия себе си, –
тъй като слушатели си нямам, струва им се, вземам думата
от свое име само,
и си мислят – мракът не е нищо друго
освен голяма празнота.
І, б
Няма да позволя на никого да каже,
че преследвам безкраен и щастлив живот.
Клевета е, дори да съществува думата „живот“,
от началото досега.
Това, което неуморно търся, е
здраве и благосклонност. Стига ми!
Нека се множи мрачната ми лудост,
да се множи още толкова и властва,
за да свидетелствам в друг един свят
за престъпленията на живота в този.
І, в
Водата е затворила крепостните врати навярно,
затворила се е и свила в себе си, мълвейки:
„Довечера в пет“;
уж с мен разговаряше,
ала самата беше другаде. Време за разсичане е.
И предметите се разпадат като нас.
Затворила се е в себе си водата,
залостила се е вратата ѝ в долината на съня. Ако ги
нямаше тези вътрешни зидове, биха могли
нагоре да припкат елени и лисици.
Няколко селца можеше край пътя да има,
за да пренощуват странници и гости.
Самозатваря се историята без врата. Водата изтича в един
окоп.
Затваря се в него, кора я покрива. Кой ще открие сърцето
ѝ за нас?
Младите ще повлекат миналото със себе си, храна и
трапезно вино
ще направят от него.
На брега е установен порядък. Място за градеж става,
място за огнище. Вестоносец е нужен сега.
За вестите, тъй познати на костите, мишците и душата ни:
миналото не е босилек, отглеждан в тенекията
с надпис „мобил ойл“.
То е леска, дрян и чинар,
които притичват по бреговете на планинските потоци.
Впрочем никакво тяло не е нужно, за да бъдеш отец
и инок.
Из„Книга от пепел”
Йоздемир Индже
Българска, I издание, 2008
Превод: Кадрие Джесур
Редактор: Антон Баев
Коректор: Веселина Бонева
Оформление: Атанас Чакъров
www.plovdiv-online.com
e-mail: abaev@plovdiv-online.com
Йоздемир Индже е роден през 1936 г. в гр. Мерсин. Средно образование получава (1955) в родния си град, след което завършва специалност Френски език и литература в Института “Гази” в Анкара (1960). Известно време следва в Юридическия факултет на Анкарския университет. Учителства в различни градове на Анатолия.
Спечелва конкурса на френското правителство и две години е студент в Париж. След завръщането си в родината преподава френски език в Мугла и Айдън. През 1969 г. постъпва на работа в Турската телевизия и радио (TRT) като преводач, а по-късно (пак там) е редактор и завеждащ различни редакции.
След пенсионирането си през 1982 г., става стипендиант на френското правителство и за две години се установява в Париж. През 1989 г. се премества да живее в Истанбул, където работи в различни издателства (“Джан”, “Телос”). От 2002 г. насам е колумнист във всекидневника “Хюрриет”.
Индже се изявява и като блестящ преводач предимно от френски, гръцки и арабски, съставител на десетки антологии, сред които “Антология на съвременната български поезия” (1981, съвместно с Атаол Бехрамоглу) и «Млада българска поезия» (1984, с Фахри Ердинч). Член-кореспондент на Френската академия „Маларме” (1983), член на Международното жури за поезия в Лиеж, Белгия, сътрудник на Международен център за поезия в Брюксел, член-основател на Ордена на средиземноморските трубадури. Кавалер на Ордена на френското правителство (1990).
Стихове пише от 1954 г. Автор на повече от двадесет стихосбирки, Индже многократно е награждаван в страната и чужбина. Освен поезия, пише и критически статии и размисли върху поезията.
Сред книгите му с поезия са: “Щик” (1963), “Черешово време” (1969), “Написано по вятъра” (1979), ”Градове” (1981), “Дева и Везни” (1989), ”Сътворението” (1994), “Гласът на лятото” (1994), “Безсъници” (1996), “Манихей” (1998), “Кескиндореке фъндънфалава” (2006), „Магма и сляп часовник” (2007).
Сред книгите с есета, очерци и критически статии важно място заемат: “Поезия и реалност“ (1986, 1993, 2001); “Историята не прощава” (1994); “Да живее републиката” (1999); “Неделни писания” (2004); “Турция в спиралата на сплетни” (2007).
Някои от литературните отличия на автора:
1968 : MAY Награда за поезия
1978 : Награда на TДК (Институт за турски език) за превод на поезия
2006 : Награда за поезия - Max Jacob- Франция
2007 : Награда от конкурса на името на Mелих Джевдет Андай в Турция
ЦУМ - Център за универсални медии, пусна прецизна подборка на зрялата поезия на Йоздемир Индже. “Книга от пепел” в превод на Кадрие Джесур, включва изцяло наградената от френската Академия “Маларме” стихосбирка “Мани Живия”, както е най-доброто от предхождащата я книга на големия поет Йоздемир Индже - “Безсъници”. Томчето е вече на пазара . Наистина световна поезия, събираща и говореща на езиците на всички възможни религии и митотопоси.
2 Kоментара за сега ↓
Koko-Poko // 19 сеп, 2008 //
Много голям поет е Йоздемир - радвам се, че имам точно тази му книга с автограф. Радвам се и че се запознахме лично през юни - общуването с него е много приятно.
А на Кадрие - поздрави за чудесния превод!
Иво
Stasja // 20 сеп, 2008 //
страхотни стихове!
с натрупани мъдрости и лека тъга
с невероятно дълбок изказ!
Коментирай