Аксиния Михайлова
Снимка: Pensiero
В петък вечер
на път към дома,
където някой ме чака,
на раменете ми поникват крила
и ставам лястовица.
Птиците сигурно имат скрит
компас:
знаят с точност
в кой сезон да се завърнат,
къде е гнездото им.
Другите дни от седмицата,
когато извръщам глава,
за да попощя с човка
перата си,
на мястото на крилата
откривам само чуканчета,
бързам да ги покрия
с един от разноцветните си
шалове
никой да не разбере,
че съм забравила да летя.
* * *
Текстът е от последната книга на Аксиния Михайлова „Най-ниската част на небето”, ФБЛ, колекция На Острова на блажените, 2008, излязла от печат средата на август 2008.
3 Kоментара за сега ↓
Nulis // 16 сеп, 2008 //
И без професорско мнение, талантът е очеваден. Дано Аксиния по-рядко се загръща с шалове и забравя да лети…
Лили Спасова // 7 ное, 2008 //
Акси, поздрав от мен. И лети, защото да ходиш е прекалено скучно. И обикновено. )))
Mia2442 // 30 окт, 2009 //
Разкошно!
Коментирай