Public Republic Art Studio

Вместо пожелание за 15 септември

15 септември, 2008 от · 2 Коментара

Честит празник, скъпи ученици, студенти и преподаватели! Успешен първи учебен ден!

Pyrvi ucheben den - 15 septemvri
Снимка: dotted

Вместо пожелание за 15 септември цитат от посланието на Джон У. Шлатър

***

Аз съм учител.

Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.

Аз съм много хора на много места.

Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откриват нови идеи като задават въпроси.

Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър.

Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истината чрез безбройни истории.

Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образование на всяко дете.

Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги.

Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви “Нагоре по стълбата, която води надолу”.

Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата за човечеството… Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Мойсей и Исус.

Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.

Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.

В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.

Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.

Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.

Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.

Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.

На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден – с нови въпроси, идеи и приятелства.

Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.

Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът – всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.

А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността – вашите деца.

И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.

Аз съм учител… и всеки ден благодаря на Бога за това.

Джон У. Шлатър. Из “Пилешка супа за душата”, С., 1997.

Превод – Емилия Николова

Рубрики: Frontpage · Новини

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Selena // 15 сеп, 2008 //

    Много хубави думи! Но нека се върнем в България, която днес отново тръгна на училище. Предлагам да си припомним стиховете на чаровницата Петя Дубарова:

    ” Понеделник
    Възседнала вълшебния си жълт велосипед,
    отиде си бургаската неделя:
    раздаде и последната си чашка сладолед,
    патроните от пушката изстреля

    във пъстрите, невинните стрелбища на Бургас.
    Красив и съразмерен като схема,
    събужда се в прозореца ми Понеделник. Аз,
    сънлива и разрошена, поемам

    все още тъй неделна. Но в ръката ми тежи
    чанта, толкова учебници побрала.
    А на устните ми пак припряно почва да жужи
    всяка дума от урока. С обич бяла

    в свойта класна стая като в пита златен мед
    ще намеря свойта медена килия -
    понеделнична и свежа, като пролетна пчела
    бързам мед по-нов и светъл да открия.”

    Нека последните стихове да бъдат пожелание към всички ученици и студенти! А на колегите учители желая здраве и издържливост!

  • Victor // 18 сеп, 2008 //

    И защо ли се сетих за думите на Иречек:

    “Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.”

Коментирай