Public Republic

Интервю на Росица Йотковска с художника Вили Николов

За някои творци изкуството е начин да пречистят себе си, за други начин да избягат от себе си или да прозрат света около тях, за трети начин да намерят онова, което още не са осъзнали в своето “аз”. Какво е творчеството за Вас?

Не бих бягал от себе си, харесвам атмосферата на ателието си, харесва ми да съм изцапан с бои, бих споделял тази атмосфера и с други хора. Творчеството за мен е удоволствие, форма на общуване, търсене и намиране. Наблюдавам света около себе си, добавям нещо и махам друго.

Осъзнал съм същността на това, което правя, и всеки път се старая да съм по-добър. Моето несловесно изразяване подлежи на развитие и усъвършенстване. Никога не бих спрял да вървя напред.

Кое е най-важното в израстването на един творец?

Все още търся най-важното за твореца. Винаги, когато реша, че съм израснал, стигнал някой връх, от него виждам още по-висок такъв. И изкачването започва наново.
На този етап смятам, че е важно и уникално да успееш да се извисиш и превърнеш в личност, без да губиш детското и спонтанното в себе си.

Как се ражда една Ваша картина?

Най-често след интересни пътувания или след контакт с интересни хора: заражда се идея, мисля си за нея, драскам разхвърляни скици и детайли и в един момент сядам на платното и започвам.
Харесва ми да бъда критикуван в процеса на работа. В такива случаи успявам да уловя моменти, които до този момент са ми убягвали. Картините, възникнали непосредствено от една изречена дума, са едни от най-сладките.

Как бихте искали да бъдат възприемани платната Ви?

С радост, любопитство и любов. Щастлив съм, когато разглеждат мълчаливо и с усмивка моя картина, това мълчание ми говори много.
Бих добавил, възприятието е толкова субективно. Да оставим хората да гледат и харесват.

Къде е границата между дълбокото послание и закачката, между декоративното и многопластовото, между наивистичната простота и завоалираната мъдрост? В кой момент приказката престава да бъде приказка и се превръща в жизнено кредо?

Зависи от идеята, настроението. Някои картини носят истини и послания, други само закачка. Рисувайки декоративно, закачливо, наивистично, аз изпитвам публиката дали вниква по-дълбоко в произведението, дали усещат контраста между древната мъдрост, бабините обичаи и детския колорит.

Не обичам границите.

В какво виждате разликата между твореца и останалите хора?

Творецът може да бъде щастлив и сам със себе си. Творецът си гради собствен свят, пресъздава част от него, друга запазва за себе си.
Но като се замисля, всеки един човек би могъл твори, макар да не влиза в графата “признат и известен творец”. Богатата душевност, себеотдаването, характерно за творците, може да се срещне и в други професии.

На този въпрос най-точно бих отговорил с въпрос: защо трябва да търсим разлика?

Какви са картините, в които изразявате себе си най-пълно?

Обичам бъбривите картини с много детайли, но обединени от една идея.
Стремя се да има нещо ново и за мен, нещо недовършено, да има история, приказка.
Колоритните, недоизказани неща предизвикват любопитство и въпроси. Обичам да съм загадъчен.

Кои са темите, към които винаги ще се връщате?

Българският бит, село и обичаи от миналото. Морското дъно е тема, към която се връщам периодично. Приказките: класическите, фантастичните, романтичните - и моите. Това е една необятна земя, която мога само да докосна.

Голяма част от картините Ви са феерия от чисти цветове, в тях битът присъства само в идиличната му декоративна форма. Означава ли това, че избирате тоналността, в която да живеете, и извън изкуството?

Да, както избирам гамата и жанра в картината, така избирам как да протече и времето извън ателието ми: реалност шарена, весела, закачлива - или мъдра с послания, стилна и монохромна.

Съумявате ли да превърнете и света извън картините си в също толкова уютно, по детски открито и светло място?

Опитвам се, когато не успявам, бързо рисувам някоя “уютна”, светла и чиста картина, споменът от която да ми помогне и в реалния живот.

Повечето Ваши платна са в стил “етно”, те отвеждат в едно позабравено минало, в приказката. Живее ли в него под някаква форма актуалното, случващото се тук и сега?

Би трябвало приказката да се случва също и тук и сега, това си зависи от самите нас, от осъзнаването кое е красиво и мъдро, без да е остаряло.

Как виждате изкуството на бъдещето?

Като послание и възпитание. Като начин на общуване.

Ако нашият поглед към платната на художника е провокирал вашия интерес, може да се запознаете с творчеството му на http://www.villy-nickolov-art.com/ и http://www.villy-art.com/.

Интервюто направи Росица Йотковска