Public Republic Art Studio

Георги Господинов: “Талантът е крайна чувствителност към всичко, което боли, наранява или радва…”

17 септември, 2008 от · 5 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Наталия Николаева с Георги Господинов

Georgi Gospodinov

“Естествен роман” на Георги Господинов е като магически зар – шарена, безпорядно фасетъчна книга, невъзможна за подреждане в хармонично цяло.

И все пак накрая всички части се сливат и изясняват – и това е най-удивителното: как Георги Господинов успява да свърже историята на един развод, заложените теоретични дискусии върху смъртта на автора и една естествена история на всекидневието, и да ги превърне в книга, която е изключително четивна.

Това е майсторско хвърляне на заровете.

Katharina Narbutovic, WDR, (Westdeutscher Rundfunk), 11.11. 2007

***

Сюжетът не изчерпва книгата, която си позволява най-голямото писателско разточителство, това да не разказва. Господинов, роден през 1968 и най-близък до френската литературната теория, конструира около края на една любов “роман само от начала”, около въпроса за невъзможното си бащинство игра с авторовия Аз, а около естественото доказателство за измяната артистична игра на отклонения, екскурси и цитати, чиито правила читателят да открива сам – малък, изискан шедьовър.

Frankfurter Allgemeine Zeitung, 05.10.2007 за “Естествен роман”

Подобно на своя “Естествен роман” Георги Господинов обединява в едно лекота, многоплатовост, ирония, неконвенционалност, разнопосочни търсения и открития, интереси и таланти. Той е автор на поезия, проза, филмови сценарии, пиеси, редактор, доктор по българска литература.

С Георги Господинов разговаряме в Берлин, където той е с писателска едногодишна стипендия и между многото литературни четения и творчески срещи намира време за довършване на книгата си с есета и вдъхновение за нов роман.

Кой е Георги Господинов – поет, писател, редактор, колумнист?

Много по-просто и по-скромно би било да кажем съчинител.

Коя е първата Ви любов – поезията или прозата?

Четенето. То винаги е първо. Четях безразборно и с огромен глад всичко, което намеря. Сега този глад малко ми липсва. Имах щастието и нещастието да прочета още в началото една от най-големите български книги – „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. Всичко след нея изглежда недостатъчно. После прописах нещо като стихотворения. Така, че конкретно на въпроса ви – поезията.

Каква метафора бихте избрали за писането на поезия, а за създаването на проза?

Вероятно в поезията има по-интензивна тъга и изгаряне, докато пишещият проза трябва да се грижи огънят да гори бавно, да трае дълго и да е сравнително равномерен. Поезията е по-болезнена и убива по-бързо. Писането на проза е по-бавна отрова. Но и в двете си сам с илюзията, че „пишеш срещу изтичащото време”, както казваше някой от големите, мисля, Грас.

Какво е Вашето определение за талант в областта на литературата?

Крайна чувствителност към всичко, което боли, наранява или радва. Не само към твоето тяло, а към тялото на света. И сетне усет към думите, сприятеляване с езика.

А какво е успехът за Вас в изкуството?

Да разбереш, че някой, който никога не си виждал, е бил щастлив, учуден, уплашен, влюбен няколко часа в изреченията ти.

Как се променя българският литературен вкус след промяната?

Преди няколко години можех да отвърна много по-точно и оптимистично. През 90-те години имаше ако не друго, то поне битка, усилие за добър вкус. Сега тази битка всеки трябва да я води сам за себе си.

Българският писател много трудно казва „не” и лесно отива на компромиси, това има отношение към качеството на литературата, която пише. Няма да спра да мисля, че съпротивата и всекидневната работа върху вкуса и съвестта са част от таланта. Имам няколко отказа, с които мога да спя по-спокойно.

Как се осъществява преработката на миналото в родната литература? Преходът като обществен и житейски поврат тема ли е в България?

Струва ми се, че постепенно се превръща в тема. Ще го видим по различен начин при автори като Теодора Димова, Владимир Зарев, Алек Попов, Палми Ранчев, Деян Енев, Мария Станкова, Здравка Евтимова. Вече липсващият роман е друг, този за близкото минало преди прехода.

Какво е срещата с един художествен текст за Вас?

От 15 години чета чужди ръкописи и съм безкрайно щастлив, когато попадна на хубав текст или дори на добро изречение. Макар че е уморителна и често неблагодарна работа, редакторството е упражняване в щедрост и любопитство към другия.

Коя е Вашата творба, която най-много цените?

Да перифразирам Далчев, опитвам се да пиша само книгите, които ценя. Шегувам се. Обичам всяка от тях по много лични причини. Ако трябва да спомена все пак, може би „Черешата на един народ” и „Естествен роман”.

Какво е призванието на изкуството според Вас?

Това е твърде голям въпрос и леко плашещ. Мисля си, че в различни периоди бих давал различни отговори. Да утешава – това е днешният ми отговор.

Ако сега трябва да напишете един нов „Естествен роман” – кои ще бъдат основните аспекти в него?

О, същите. Толкова начала на романи останаха там.

Какво се случва с изречените думи?

Според лудия градинар от Естествен роман безразборното плодене на думи и имена е довело нещата до ръба на Апокалипсиса. Изречените думи покълват в главите на другите като поленови зрънца. И той предлага за една година думите само да се мислят. Да не се изговарят, да не се изписват. Да се възстанови равновесието между тях и нещата.

Обичате ли да четете съвременна чужда и българска литература и кои са Вашите любими автори?

Обичам да препрочитам Борхес и Селинджър. От българската литература вече казах „Записките” на Захари Стоянов, ще добавя Яворов и Далчев.

Има ли теми в българската литература, които са непреводими и кои са те?

Няма непреводими теми, има непреводими почерци, интонации, гласове. Но си мисля, че ако писателят е достатъчно талантлив, неговите истории ще говорят на всяко ухо по света. Летящите крави в небето на Витебск, които рисува Шагал, са „преводими” за всички под небето на Берлин, Токио или Ню Йорк.

Как бихте определили основните тенденции в родната литература в момента?

Не виждам тенденции в тесния смисъл на думата, но това не е непременно лошо. По-скоро се усеща опитване на различни стратегии – не само литературни, а и поведенчески. Някои са малко смешни.

Не ми се говори тук за омразите и завистите от провинциален тип, както и някои пронизани от тях квазикритически текстове. Това харчи енергия и зацикля. От друга страна, има амбиция, има желание по романа, има реклама. Има дори и читатели. Още чакам с нетърпение. Впрочем има 3-4 книги от последните години, които са наистина сръчно, професионално написани.

Какво е мястото на хумора във Вашите творби?

Харесва ми да ползвам всички регистри на иронията, включително към себе си. Намирам го за много човешко, спасяващо от големите приказки и абстракции. В хумора и в иронията има смиряване на претенцията. Нямам голямо доверие на хора и книги, които не могат да са самоиронични. Кундера казва, че изкуството на романа е ироническо в самата си основа.

Как бихте определили себе си с три думи?

С толкова много думи?… Висок, тъжен, ироничен.

Какво ново да очакваме от Георги Господинов?

Други истории, стихотворения, роман.

За какво мечтаете?

За Португалия. За безкрайни есенни следобеди. За „онова необезпокоявано пространство”, което описва Дорис Лесинг и където мога да чуя гласа си.

Георги Господинов (1968) е автор на няколко стихосбирки, събрани сега в антологичната му книга „Балади и разпади” (2007).

Романът му “Естествен роман” (шест издания на български) досега е публикуван на десет чужди езика, сред които английски, немски, френски, датски, италиански, чешки… Получава отзиви в „Ню Йоркър”, „Ню Йорк Таймс”, „Гардиън”, „Таймс”… През 2007 “Естествен роман” излиза на немски (Natürlicher Roman, Droschl Verlag). „Малък изискан шедьовър” – така „Франкфуртер алгемайне цайтунг” определя романът на Георги Господинов. Швейцарския вестник „Нойе Цюрихер Цайтунг” посвещава на романа статия със заглавие „Хуморист на отчаянието. Изключително успешният „Естествен роман” на Георги Господинов”.

„Удивителна плътност. . . Десет пъти повече от онова, което правят повечето германски автори” – заявява Елске Браулт по NDR.

Сборникът с разкази “И други истории” също е публикуван на основните европейски езици, включително и немски.

Георги Господинов е автор е на пиесата “D.J.”, поставена на немски през 2007 в Грац, Австрия.
Съставител е на сборника „Аз живях социализма. 171 лични истории” (2006), и съавтор на „Инвентарна книга на социализма” (2006), две от най-продаваните и дебатирани книги в България.

Редактор в “Литературен вестник”, седмичен колумнист във в. “Дневник”, доктор по нова българска литература.

През 2008 е избран за гост-писател на Берлин към Berliner Kuenstlerprogramm. Сред писателите, които са били стипендианти личат имената на У. Х. Одън, Збигнев Херберт, Сюзан Зонтаг, Витолд Гомбрович, Владимир Сорокин, Владимир Пелевин, Мирча Картареску…

Снимка: Цветелина Ангелова

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

5 Kоментара за сега ↓

  • Emiliya Avginova // 17 сеп, 2008 //

    Велика е мъдростта на лудия градинар, като всяка мъдрост. А от равновесието между думите и нещата зависи нашето равновесие. Харесва ми залитането към нестандартните и умни съчетания от думи. Това значи, че сме влезли под кожата на езика и можем напълно да му се доверим. Срещите ми с Георги Господинов и неговите изписани думи винаги са били удоволствие за мен :)

  • Stasja // 17 сеп, 2008 //

    чудесно интервю, Натали :)
    Георги Господинов е талантлив автор, а сега откривам, че наред с това е мъдър и скромен човек

  • marteniza // 19 сеп, 2008 //

    !!! Приятна изненада и нови фасети след декемврийското четене на коледните разкази в Градската художествена галерия.
    “Нямам голямо доверие на хора и книги, които не могат да са самоиронични.”
    Благодаря за умелото посредничество при срещата с един интересен творец, Натали!

  • Велина // 26 сеп, 2008 //

    За мен Георги Господинов е един от българските автори, които с изострена чувствителност успяват да пресъздат най-специфичните нюанси на съвременния българин и не само. Чела съм “Естествен роман”. Мисля. че това е от книгите, които трябва да се препрочитат и така да се преоткриват.
    Благодарна съм на Натали и на всички съавтори на Public Republic за безкрайно обогатяващите срещи с едни от най-интересните ни творци.

  • Култово интервю на писателя Георги Господинов в Public Republic Art Studio « Добре дошли в Бдин! // 26 ное, 2008 //

    [...] http://www.public-republic.com/magazine/2008/09/2697.php [...]

Коментирай