Ясен Василев
Снимка: spoon
Още щом видя червените светлини от линейките отново пред къщата на Фьодор и Амели, госпожа О. нахлузи каишките на седемте си кучета и излезе уж да ги разходи. Пресече улицата и позвъни на вратата на госпожа И. Госпожа И. отвори с насълзени очи.
- Госпожо И. – каза госпожа О. с престорена загриженост. – Какво става тук? Пак линейки!
- Не разбрахте ли? – проплака госпожа И. – Амели, миличката ми Амели… Мъртва…
- Но как? – ококори се госпожа О.
- Не се знае. Намерили я сутринта. След бурята. Безжизнена. Мъртва. Без причина.
- Без причина?
- Ами, да. Не е убита, няма следи от насилие, не се е самоубила, не е отровена, не е взела нищо, няма никакви следи по тялото й, нали ви казвам, изглежда абсолютно здрава, само че е е мъртва! Мъртва!
- Искате да кажете – несигурно започна госпожа О., – че просто си е умряла, ей така, от нищото…
- Така изглежда… – госпожа И. се замисли за миг. – Знаете ли, умряла е от мъка, ако питате мен… Фьодор я довърши…
Госпожа О. заклати глава одобрително и сви устни.
- Е, жалко… – каза после и подкани кучетата да вървят. – Трябва да тръгвам, да разходя кучетата. Довиждане.
Госпожа И. затвори вратата след нея без да каже нищо.
Улицата е пуста. Къщата на Амели и Фьодор е черна, тъмна. Парчета град удрят по покрива и по прозорците, вятърът зловещо свисти в короните на дърветата, бурята бясно отваря и затваря, блъска и хлопа вратите на дворовете.
Амели се е свила на топка в леглото си под тънката завивка и цялата трепери. Бурята настоятелно чука по прозорците, върху които са спуснати черните завеси. Тя зъзне, трепери (но не от студ) и тихо ридае. Върти се в леглото, отвреме навреме поглежда уплашено празната стая, в която отекват зловещите писъци на вятъра.
След малко става, с разрошена, мръсна, немита коса, с подпухнали очи, с пресъхнали устни и с поглед на мъртвец се приближава до малката маса, грабва молива и надрасква нещо върху пожълтелия къс хартия:
Фьодор
Фьодор
Фьодор
Фьодор
Затварям очи – ти! Отварям очи – пак ти! Не мога да мисля за друго, не мога да правя нищо друго, освен да си представям теб! Болезнено… Драматично… Търся те безспир, неуморно те търся, непрестанно. Намирам те и те губя отново. Отново и отново. Кошмарен кръг. Но най-сетне разбрах. Разбрах – нашият живот е отвъд, отвъд живота, нашият живот е в смъртта. Ще бъдем заедно. Отново.
Бурята започва да утихва. И Амели осъзнава – Фьодор вече го няма.
- Фьодор, моля те! – проплаква Амели и се опитва да го задържи.
Фьодор стои изправен до вратата, навън вече вали като из ведро, отвреме навреме в сумрака пробляскват светкавици и из тишината се чуват дълбоки гърмежи.
- Трябва да тръгвам. Нямам избор.
- Моля те! Моля те! – вече плаче Амели. – Моля те! Умолявам те! Остани с мен! Не ме оставай сама!
- Нямам избор.
- Поне тази нощ! Остани само тази нощ! Не ме оставяй сама в бурята! Не ме оставяй сама, моля те!
- Няма от какво да се страхуваш.
- Не се страхувам… Просто искам да останеш! Остани, моля те, остани! Остани… остани… – Амели свежда поглед, сълзите капят от очите й, тя покрива лицето си с ръце, и когато отново поглежда към вратата, Фьодор вече го няма.
- Фьодор! Фьодор! – крещи Амели с цяло гърло. – Как можа! Как можа да ми причиниш това! – тя е изправена пред снимката му на стената, поставена в рамка. Сваля я от пирона и я запраща в стената. Стъклото се разбива на парчета, които се пръскат по пода. – Няма да ти простя! Няма да ти простя! Няма да ти простя! – крещи тя, обезумяла от гняв. Вдига снимката от земята и започва да я къса, разкъсва я на малки парчета, които яростно хвърля по пода, а от очите й започват да се стичат сълзи от яд. – Мразя те! Мразя те, заради това, което направи! Няма да ти простя! Няма! Как можа да ми причиниш това?!
- Амели. – чува гласът му. Обръща се и го вижда – на прага, под рамката на вратата, стои и я наблюдава с тъжен поглед.
Амели изведнъж изпуска остатъците от снимката и бавно се свлича на земята. Няма повече да сили да крещи, затова започва да плаче. Навън птиците зловещо грачат, летят в кръг, предусещащи бурята. След малко Амели вдига поглед, но Фьодор вече го няма.
Амели се събужда и отваря очи. Фьодор лежи на леглото до нея, и двамата завити с тънката завивка. Тя поглежда през прозореца. Слънцето не е изгряло, скрито е от чудовищните черни облаци. Ще вали, мисли си Амели, и става. Фьодор не помръдва. Внезапно сърцето й се свива, някакъв скрит страх изпълва душата й, тя се приближава и се надвесва над него. Чува го да диша и се успокоява, поема си дъх.
После слиза долу и прави кафе и за двамата, сипва го в чаши, слага захар, разбърква добре и се качва обратно горе. Навън е тъмно като в нощ. Тя влиза в спалнята, но леглото е празно – на него лежи самотна само тънката бяла завивка. Фьодор вече го няма.
Още щом видя червените светлини от линейките пред къщата на Фьодор и Амели, госпожа О. нахлузи каишките на седемте си кучета и излезе уж да ги разходи. Пресече улицата и позвъни на вратата на госпожа И. Госпожа И. отвори с насълзени очи.
- Госпожо И. – каза госпожа О. с престорена загриженост. – Какво става тук? Какви са тези линейки?
- Не разбрахте ли? – проплака госпожа И. – Амели, миличката ми Амели…
- Но какво е станало с Амели?
- Фьодор е починал тази нощ.
Първата публикация на разказа е в “Литературен вестник”, 07.11.2007
“Отново” е публикуван в електронното издание LiterNet и Litklub.
20 Kоментара за сега ↓
ve // 9 сеп, 2008 //
Много, много хубав разказ!
Natalie // 9 сеп, 2008 //
Най-сърдечни поздравления към автора за прекрасния и вълнуващ разказ.
Използвам случая да честитя на Ясен влизането в специалност “Драматургия” в НАТФИЗ и да му пожелая да продължи да твори и да ни изненадва с оригинални текстове и пърформанси.
Благодарим ти, скъпи Ясене, за сътрудничеството. Обичаме те и се гордеем с теб! Успехи и вдъхновение!
Idol // 10 сеп, 2008 //
Наистина добър разказ!
Поздравления!
Versus // 10 сеп, 2008 //
Ще използвам възможността да честитя на автора приема в НАТФИЗ и да му пожелая успехи в професионален план.
Все пак, четейки повечето от нещата, които е писал, бих казала, че цялата еуфория сякаш се дължи, може би, на личното познанство и някаква разпръсната енигма? Повтарящите се сюжети и баналната фабула не могат да бъдат пропуснати, но, да се надяваме, че с времето и обучението, тези пропуски ще бъдат коригирани и ще можем да четем нещо, което не прилича престъпно много на онова от вчера, пак от от същия автор.
minastoyanova // 10 сеп, 2008 //
Versus, прекалената консумация изкривява вкуса. намали компотите!
Victor // 10 сеп, 2008 //
На мен разказът много ми харесва, намирам го за оригинален и необикновен.
И не виждам повторение с други творби на автора.
Освен това ще ми бъде любопитно Versus да даде линк към разкази, които харесва или пише. Благодаря!
ve // 10 сеп, 2008 //
Разказът е толкова хубав, Versus!
“- Но какво е станало с Амели?
- Фьодор е починал тази нощ.”
Във финала се е побрал роман от 200-300 страници!
yassenvassilev // 11 сеп, 2008 //
“Завистта на другите художници винаги е била термометърът на собствения ми успех”
Салвадор Дали
Nulis // 11 сеп, 2008 //
Чудесен, художествен пирует. Ясен е твърде млад и нека се простят дребните грешки. Дарът му е очеваден и далеч, далеч е надминал утвърдени псевдокорифеи. Поздравления за “Драматургия”.
Versus // 11 сеп, 2008 //
Скъпи ми Ясене, ето кога човек става от простосмъртен – творец – когато се научи да приема градивната критика, вместо да се цупи като малко, дългокосо момиченце. Що се касае до Дали – той е казал и че да си истински художник означава да вдъхновяваш другите. Какво правим, ако вдъхновяваме само най-близките си познати и приятели, които сляпо ни ръкопляскат в тълпата?
По-горният ми коментар се отнасяше към писанията на Ясен по принцип, не конкретно за разказа.
Относно “моите публикувани творби” – аз не страдам от прекомерната нужда да “блогвам”, “поствам” и пр. Да пишеш не винаги е свързано с виртуално изхождане или? Поправете ме, ако греша.
Мина, имайки предвид хубавото ти приятелство с Ясен, ще се радвам, ако коментарите, които оставяш, са малко по-далеч от кулинарната тематика и по-близо до парижките ти откровения. И двамата сте прекалено млади и прекалено ентусиазирани, за да похабявате възхвалените си таланти в тенджерата с боб на баба.
Успех и на двама ви!
Всъщност, успех на всички ви. Ще имате нужда.
yassenvassilev // 11 сеп, 2008 //
Versus (или може би Атанасова, Биляна), доста грозно изказване за една „поетеса”. Може би трябва да поговориш с психолог. Пожелавам ти един ден да се чувстваш добре във и със себе си, удовлетворена и щастлива. Но помни, че завистта погубва.
mebbeth // 11 сеп, 2008 //
Чак сега разбирам защо съм ‘злобна’ , но и никак не разбирам защо съм въвлечена в това, наистина. Не бих искала публично да обсъждам някакви лични взаимоотношения, които нямат общо с разказа по-горе и които всъщност не съществуват. Никога не съм се определяла като поетеса, за да ме обидят кавичките, нито пък завиждам някому за нещо.
Versus // 11 сеп, 2008 //
Виждам, че ситуацията тук ескалира ненужно. Разни хора, които определено не са мен, биват намесени…
Ясене, лошо момче такова, бива ли да мислиш така ограничено?! Защо си мислиш, че кръгът на хората, които пишат тук, е онзи кръг в кварковата ти главица? И, това наистина не мога да го разбера, защо реагираш така женски, така обидено, с тросване на крак по пода и не искаш да приемеш, че онзи памуков пиедестал, на който са те качили, не е придържан от слабите ръчици на всекиго? Когато, да речем, майка ти ти казва да си забършеш носа, ти как реагираш? “Лоша жена такава!” и разплакан побягваш по коридора, който води незнайно къде. Или към “тартара” по любимия ви Георги Господинов, който често пъти при него си е синоним на селския кенеф. Приеми го – не може всички да ти харесват писанията и това е проява единствено на личен избор, не на злоба и психични отклонения. Ако не можеш да го приемеш – жалко. Тогава на теб един ден ще ти се наложи посещение при психолог, защото ще има и други като мен, които няма да припадат възторжени от това, което си сътворил.
Ако всички вие, представители на някаква треторазрядна разбесняла се детска градина имате желанието да се уверите, че не Атанасова, Биляна стои зад тези ужасни (сълза, породена от несправедливостта на този свят) редове, заповядайте: aftereight3. Само ми спестете пмс-драмите, предпочитам смислените разговори.
И Ясене, приет си драматургия, научи се да пишеш грамотно:
“да се чувстваш добре В и със себе си”, а сигурно още ред такива, трябва да се зачета по-внимателно.
Салют, млади творци! Харесва ми да бунтувам гордите ви душици.
Nulis // 12 сеп, 2008 //
Моята диагноза за Versus е Духовна Импотентност !
Editor // 12 сеп, 2008 //
Дискусията, която по една или друга причина губи добрия и уважителен тон, престава да бъде конструктивна и се превръща в нещо друго.
Личните нападки не правят чест на никого, а и не им е тук мястото.
Versus // 12 сеп, 2008 //
Дискусията, не само тази, а и която и да е, никога няма да бъде конструктивна, докато отсрещната страна не престане да се държи като малко глезено дете.
Иначе, поздравления за сайта, наистина сте събрали и талантливи автори, които заслужават уважение и подкрепа.
Nulis // 12 сеп, 2008 //
Уважавам мнението на Editor. Май всички се поддадохме на разрушителните страсти. Може би е добре, ако прочетем или препрочетем разказите “Кръвопреливане” и “Виртуална любов” на А.Г.Ангелов, чиято поанта е “избавлението от страстта” в най-философски смисъл.
Все пак припомням: Ясен е само на 20 год. и тепърва ще се изгражда като творец.
Оттеглям се с уважение към всички.
ЯRсен ВасилеВ // 21 сеп, 2008 //
Текстът “Максимум благородство за мръсниците!” е публикуван в Грозни Пеликани.
http://www.grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=427
държа да отбележа отново ОТНОВО или Фьодор и Амели година по-късно « ЯRсен ВасилеВ // 7 ное, 2008 //
[...] Public Republic (където коментарите са особено интересни) [...]
държа да отбележа отново ОТНОВО или Фьодор и Амели точно година по-късно « ЯRсен ВасилеВ // 7 ное, 2008 //
[...] Public Republic (където коментарите са особено интересни) [...]
Коментирай