Public Republic Art Studio

Ню Йорк е един съвременен Вавилон

5 септември, 2008 от · 3 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Живко Тенев с писателя Румен Старковски

Rumen Starkowski

Ню Йорк не е Америка, той е едно стълпотворение на раси, култури, интереси и свободата да избираш

New York

С какво най-много те впечатли Ню Йорк и какво от него ти остана най-близко на сърцето?

Много е трудно да определя точно, но на запитванията на колегите, с които водех кореспонденция по време на пребиваването ми в Ню Йорк, отговарях неизменно, че живея себе си. И аз наистина живеех себе си по време на едногодишния ми престой там. Всъщност бях на два пъти по 6 месеца. Сякаш по някакво чудо в този град например изчезна високото кръвно, което ме измъчва в последните години и аз наистина се чувствах добре.

Преди да замина някой ме посъветва да си водя записки, но аз правих само снимки. Направих хиляди снимки, ей така – мигове, но когато ги погледна абсолютно всичко сякаш оживява отново пред мен. Дори като се загледам в някой филм, казвам на майка ми – ето, тук бяхме, оттам сме минавали, спомняш ли си това място.

Как се чувства един българин, попаднал изведнъж в Сохо?

Още първото ми преживяване тук беше невероятно. До сутринта почти не спах. Ставаме сутринта, излизаме навън, след едно завиване наляво се озовахме на Бродуей. Тя, самата табела, като я видиш и те променя по някакъв начин.

Стана нещо с мене и това е. Може би защото докосването до този феномен, наречен Ню Йорк придобива някаква конкретика. Например, решаваш да разгледаш някой музей, слушал си, чел си много за него и постепенно впечатленията ти се конкретизират, те правят промени в теб и това е целта май.

New York

Какво разбра за нюйоркчаните по време на твоето пребиваване там?

Имах много контакти с най-различни хора. Ами съвсем нормални хора, дори умеят да си поискат една цигара на улицата с чувство за хумор.

Естествено зазяпвал съм се като мъж, а и с оправданието, че съм писател, в някои изглеждащи интересно жени. Малко невъзпитано… но в един момент жената улавя погледа ти и ти се усмихва, сякаш казва “Благодаря ти за вниманието”. Това ти е достатъчно, в България просто няма как да се случи.

Може ли да се твърди, че Ню Йорк е короната на Америка?

Ню Йорк не е Америка, Ню Йорк е съвременният Вавилон. Той е едно стълпотворение на раси, на култури, на интереси. Ню Йорк е най-големият за мен.

Да, има и други световни градове, но може би аз самият имам някакъв афинитет към Ню Йорк и искам това да си остане така. Кой велик човек не е минавал през Ню Йорк и не е оставил следа в съвременната американска култура? Неслучайно Ню Йорк е с по-особен нюанс от всички останали големи градове.

Да вземем например Метрополитън мюзеум, където се съхраняват милиони експонати от къде ли не. Но нюйоркчаните ги имат и ги показват. Те и римляните са пренесли половината Гърция, но и така се прави култура.

Пречи ли това стълпотворение на раси, култури и интереси?

В този град един будист, мюсюлманин или какъвто и да е той, се проявява така, както повеляват традициите на неговата ценностна система. Например в едно много малко и симпатично паркче на 8-мо авеню и 3-та западна улица, на пейката до мен седна един будист, медитира си там половин-един час и си тръгна.

Ето на това се възхищавам в Ню Йорк, че всеки може да бъде себе си. Аз наистина се радвам, че живях себе си в този град. Да оставим настрана факта, че никой не пророк в собственото си село, страна, континент и т.н. Ню Йорк е Ню Йорк, така започваха всичките ми писма до мои приятели и близки.

Пребиваването ти там съвпадна ли с някои от печално известните инциденти, които промениха света и представата ни за него?

Чувах, разказвали са ми и това бе по време на първото ми пребиваване. Не личи някаква неприязън, а и самият начин на живот постепенно елиминира това противопоставяне на култури и раси. Гледаш ги прегърнати по улицата християнка и мюсюлманка, забрадена цялата, отиват някъде. Пътуваш в метрото и разбираш, че азиатка и европейка са приятелки, купонясват заедно.

Постоянно ме е водело любопитството, ама не онова – нездравото, исках просто да разбера. Една негърка си четеше Мартин Лутър Кинг. Просто надникнах да видя какво чете и видях, че е “Аз имам една мечта”. Значи всеки се е самоопределил – ето, тя се е самоопределила. И всички са американци!

New York

Може ли да се каже, че улицата в Ню Йорк е място за изкуство?

То може да се види навсякъде, във всичко. На 14-та улица на Юниън Скуеър Парк, винаги има художници, които рисуват портрети, пейзажи, натюрморти и какво ли не, букинисти, които предлагат книги, да не говорим за района около Метрополитън мюзеум.

Където си искаш, можеш да правиш каквото си искаш, стига да не пречиш на другите. Намираш си своето място в Ню Йорк и се самопредлагаш, това е. А галериите са стотици. Ако си мим или жонгльор, например на Вашингтон Скуеър Парк, можеш да правиш каквито номера знаеш и съответно да получиш нещо.

Можеш да срещнеш и световни знаменитости, ей така – по улиците. Например в Китайския квартал и особено в Литъл Итали има нещо интересно. Там всеки ресторант се саморекламира със снимки от посещения на звезди и най-различни знаменитости. Та значи, в Литъл Итали тази зима имах чувството, че всички големи звезди от мафиотските филми са посещавали неслучайно тези кръчми.

Това е просто форма на култура. Но като отидеш нагоре към Колумбия Юнивърсити просто няма как да не забележиш строгостта на Алма Матер. Там всичко е строго, академично. Външно хората са си едни и същи – с неизменните джинси.

Може ли да се каже, че се спазва някакъв етикет в Ню Йорк?

В Ню Йорк етикетът е задължителен, когато го изисква ситуацията. Не може с дънки да отидеш на опера в Линкълн Център. За тези места трябва да имаш специален костюм.

С една дума нюйоркчаните са подредени хора и имам чувството, че всеки знае за себе си точно какво представлява в този огромен свят. Знае си мястото и го спазва с поведение и премерени амбиции.

Дори и скитниците ли си знаят мястото?

Да, възхищавах се на един скитник, когото винаги заварвах на един стол на едно и също място в продължение на месеци. Всеки ден на излизане го виждах там, на Хаустън Стрийт, на една пресечка от Бродуей на своя стол, в една и съща неизменна поза. Седи си на своя ъгъл непоклатим и величествен, избрал е тази форма на живот и така си живее години наред.

Когато се прибрах в България и разговарях с брат ми, попитах дали “моят човек” е там. Отговорът бе – там е естествено.

Когато пристигнах втория път в Ню Йорк обаче него го нямаше. На същото място вече бяха построили нова луксозна сграда. Сигурно пак си е намерил някое местенце, откъдето не мръдва.

Те, скитниците, са и мобилни в края на краищата. Много пъти съм си задавал въпроса как живееше този човек. За мен той бе един благодатен обект за един друг ракурс върху нещата от живота. Какво ли си е мислил през цялото това време? За мен той бе цяла една вселена. Как може този човек да седи с месеци и години на едно и също място. Бих искал да разбера какви са социалните му контакти и има ли все пак такива, какво става в живота му и ако щеш в кой от десетките богове в Ню Йорк вярва. Той може би не живееше там, може би не беше и наблизо, този тип хора просто си избират място. А това е най-важното, да имаш право на избор, как да живееш. Лягаш на улицата и никой няма право да те закача. Аз се възхищавах на тези хора.

Имах даже един сгоден случай, когато почерпих един от тях с половин кутия цигари. Пак ги отказвах. Когато помислих, че съм спечелил благоразположението му и поисках разрешение да го снимам, той категорично ми отказа. Скитник бе, скитник ти казвам – с всичките му там атрибути. Обясних му, че искам да го снимам ей така, просто за спомен. Той обаче си има своето достойнство и каза категорично – “не”. Това е, и ти трябва да приемеш това. Няма насилие, няма натрапване в общуването един към друг, това също е част от американската свобода.

New York

Има ли в тази прослойка на обществото и жени?

Понеже в сградите е забранено да се пуши, аз излизах навън, където имах възможност да зяпам и отсрещния Пък Билдинг. Там се изнизваше целият елит – спортен, икономически, културен, а аз наблюдавах свят, както се казва.

В този момент към мен се приближи една сравнително сносна жена, по-скоро момиче и ми предложи да се разходим. Аз отказах най-учтиво и едва след това осмислих какво ми е предложила. Въпросът беше за нейната реакция в този момент – тя каза о, разбира се, извинявайте и отмина.

Тази млада, прехранваща се чрез “разходки”, жена също има своето достойнство. Свободата на проявление на всеки, независимо какъв е той, винаги ме е изумявала. Особено пък за хората, за които говорим – скитниците и проститутките. При тях това е философия да бъдеш просяк, да си свободен. Ти можеш винаги да отидеш в приют към някоя от многобройните църкви и ще ти се предложат удобства, храна, но там – в манастира, се изисква спазването законите на манастира.

Как попадна в Ню Йорк и то цели два пъти?

Брат ми живее в Ню Йорк със своето семейство и аз му бях на гости. Когато съм в Ню Йорк аз живея себе си, в България не живея себе си. Тук живея всички глупости, несъстоятелности и агонии, но не живея себе си. Безкрайно благодарен съм на снаха ми и на брат ми. Те не стига, че ни помагат в българското ежедневие, но ни осигуриха и двете пътувания. Още веднъж – голямо благодаря, защото какво му има, когато винаги имаш осигурени джобни пари да ходиш, където си искаш и да правиш каквото си искаш. Много нюйоркчани например нямат тази възможност, защото те трябва или да учат или да се грижат за прехраната на себе си и на семействата си.

New York

Какво се цени особено много в Ню Йорк?

Възхищавах на всичко, например като започнеш от това как се изследва и какви грижи се полагат за всяко едно дърво. Специални служби лекуват заболелите дървета, така както се лекуват домашни любимци.

В района на този огромен мегаполис дърветата са милиони, но въпреки всичко са безкрайно малко. Там за зеленинката просто умират. Да не говорим за Центръл Парк, който е огромен. Той е нещо емблематично като какъв трябва да е паркът въобще.

Когато се говори за Ню Йорк не може да не стане дума за мостовете?

Мостовете в Ню Йорк се управляват от един българин. Това е една изключително отговорна длъжност и човекът, който я заема е един от най-висшите чиновници в Ню Йорк. Това е все едно, да управляваш едно министерство и то много важно министерство.

Мостовете са и тръпка и необходима част от Ню Йорк. Те са много важни артерии и същевременно са и атракция, която прави облика на Ню Йорк като уникален град. Всеки мост има своята история и се знае кога е построен, от кого, кой е архитектът и куп още други подробности. Въобще всяко местенце в Ню Йорк е свързано с някаква личност и хората са признателни. Има поставени релефи, бюстове и цели паметници. А като се смени властта не премахват тези символи, знаци.

Например в Брайтън Парк може да се види бюста на Гертруд Стайн, велика писателка и лесбийка… Тя е била нещо свято за Ърнест Хемингуей и Скот Фитцджералд, още в началото на техните писателски кариери.

Какво друго още е типично за Ню Йорк?

В Ню Йорк могат да се видят огромни опашки за билети за театър, концерти и това е нещо напълно нормално, въпреки че съответните билети можеш да си купиш и по интернет. В определен момент един такъв билет може да струва и до 1000 долара, но това не прави впечатление на никого.

Просто хората са готови да дадат тези пари, за да видят своя кумир на живо или да изконсумират съответния спектакъл и това е.

New York

Какво си донесе от Ню Йорк, не като сувенир, а нещо което да ти остане завинаги?

Нищо друго освен сънищата, които продължавам да сънувам. Харесва ми да сънувам Ню Йорк, защото така бягам от кошмара на другите сънища.

А какво ще си вземеш оттук, когато отново отидеш в Ню Йорк?

Себе си.

Живко Тенев, Арт Галерия “Жисен”

Снимки: Румен Старковски

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Slava // 5 сеп, 2008 //

    Малееее, Румчо – супер си!!!
    Хриси и Слава

  • Marta i Valkata // 5 сеп, 2008 //

    Все така впечатлителен, романтичен, влюбен! Като в незабравимите студентски години:). Снимките са великолепни. Чрез теб и ние бяхме в Ню Йорк, приятелю!
    Обичаме те!

  • lubopnikolov // 18 сеп, 2008 //

    Преди две седмици се върнах от НюЙорк . Бях четири седмици в този невероятен град . Синът ми учеше там пет години /от седмица е на работа в Европейската банка за развитие във Франкфурт . /
    Хубава статия . И аз имам много снимки-1650 са .

    Предлагам вместо отговор това :

    Моят НюЙорк

    Сега , два дни след завръщането си от този неповторим и зашеметяващ град бих казал какво ще ми липсва и с какво ще го запомня завинаги .
    Започвам с Браян парк . Гледката през река Хъдзан към Ню Джърси , спокойствието и зеленината на главната му алея , тичащите хора по нея , частното яхтено пристанище със Световния Икономически център и разбира се , залезите . Слънцето се притаява зад билдингите на отсрещния бряг , силуетите на хората , разхождащи се покрай водата или танцуващите в такта на салсата , която звучи от импровизирана сцена в дъното на парка са така впечатляващи . А там на тротоарите пред нея хората се веселят и в този момент се пренасят в родината си , емоциите от това което виждаш те карат да заобичаш този отворен за всички мегаполис .
    Сентрал парк , разбира се . С голямото струпване в тънка редица хора , чакащи по половин ден за откритото и безплатно , но ограничено по брой зрители представление на Бродуейската “Коса.” Или със закусващите , лежащи , седящи или тичащи по тревата , оградена с преграда от обикновена тел хора от най – различни националности . Със множеството артистични по душа и сърце музиканти , акробати или такива неподвижно застинали като истнински фигури на балерини , статуи на Свободата или просто мислители . Чакащи да те впечатлят толкова , че да се лишиш от така ненужните ти няколко долара в повече .
    Метрополитен музей на Пето авеню . Там билета е по двадесет долара , но само като пожелание . Можеш да влезеш и за два . Но надали ще стигнат и няколко дни да разгледаш всичко . Египетската култура , съвременната американска и европейска живопис , средновековното оръжейно облекло и още толкова много неща , спиращи дъха . Да видиш оригинали на Пикасо , Роден , Сезан , Модилиани , Гоген , Моне и Мане . Невероятно е .
    Рокфелер център с неповторимата му атмосфера . Височината на Дженералелектрик е зашеметяваща . В основите си малкия площад е превърнат сега на кафене , зимата на ледена площадка . Там може би единствено от всякъде другаде на масата ти носят и пепелници . Златната статуя на Прометей със пръските около нея и палмите покрай каменните в кръг пейки .
    Бруклинският мост със забързани туристи и велосипедисти по него . И със малката , сякаш притаена и отделена от тази шумотевица градинка с толкова човешките си измерения . Вечер около свечеряване Манхатън блесва със всевъзможните си светлини и се питаш как е възможно всичко това да съществува със целият си хаос и величие .
    Малката Италия , улица спряна за автомобили , където ресторантите са един до друг , провесили маси над тротоара , където те канят с такава усмивка , че не можеш да устоиш . Или китайския квартал с неповторимия си колорит , Сохо и не на последно място луксозните магазини по Пето авеню и Медисан парк авеню .
    Ще завърша с унивеситетските кампоси , толкова просторни и зелени , със църквите в тях и големите спортни комплекси . Както и ботаническата градина , така чиста , че това че няма кошчета за боклук просто не се забелязва .
    Моят четириседмичен Ню Йорк .

Коментирай