Яна Димитрова

Снимка: Pensiero
оставени къщи
те са спокойни
и обрасли
и напластени
много прах и мъх в ъглите
чаени сервизи с отхапани ръбове
не е нужно да диша
може само да гледа
без да примигва
парата която се извива над празната чаша
и мирисът на часовниковото туптене
къщата се поклаща
заедно със завъртаното на земята
отблясъците се менят в стъклата
малки пресечни точки на ярка перспектива
и той е неподвижен
само въртене
безучастно и тихо.









1 Kоментар за сега ↓
Майя Динева // 28 сеп, 2008 //
Носталгично, с нещо ми напомня прозата на Вирджиния Уулф.
Коментирай