Коментари на: Париж http://www.public-republic.com/magazine/2008/08/2092.php Fri, 19 Mar 2010 07:29:48 -0700 http://wordpress.org/?v=2.8.5 hourly 1 От: E=MC² & PARIS « ЯRсен ВасилеВ http://www.public-republic.com/magazine/2008/08/2092.php/comment-page-1#comment-5681 E=MC² & PARIS « ЯRсен ВасилеВ Mon, 20 Oct 2008 20:29:00 +0000 http://www.public-republic.com/?p=2092#comment-5681 [...] тук, тук или тук Filed under: Uncategorized [...] [...] тук, тук или тук Filed under: Uncategorized [...]

]]> От: nezvan http://www.public-republic.com/magazine/2008/08/2092.php/comment-page-1#comment-5261 nezvan Sat, 30 Aug 2008 20:31:16 +0000 http://www.public-republic.com/?p=2092#comment-5261 Голям поет е Веселин Ханчев, но колко го препрочитат днес... Благодаря на Feq за повода да го сторим! Голям поет е Веселин Ханчев, но колко го препрочитат днес… Благодаря на Feq за повода да го сторим!

]]> От: Feq http://www.public-republic.com/magazine/2008/08/2092.php/comment-page-1#comment-5260 Feq Sat, 30 Aug 2008 20:01:41 +0000 http://www.public-republic.com/?p=2092#comment-5260 Аз също ще ви поздравя с едно стихотворение от Веселин Ханчев Парижкият дъжд, възпят от една шарманка Това е история стара, стара, стара като Париж и тя: един художник по тротоара рисуваше момиче с цветя. - Сбогом - бе казало то на прощаване. - Аз си отивам. Няма вече обич, хляб и платна. От боите остана ни само черна боя. От Париж - само улици, водещи в Сена. - Остани - бе отвърнал художника. - От боите имам трите бои на лицето ти. Златна, синя, червена. От Париж - цяло небе светлина и един тротоар, дето падат едри монети, щедри монети. Това е история стара, стара, стара като Париж и тя: един художник по тротоара рисуваше момиче с цветя. - Господин Тротоар - тихо каза художника и коленичи. - Позволи да рисувам върху твойто голямо платно едно малко момиче. Ще го рисувам в синьо, в златно, в червено. С моите три тебешира. И за да не му е студено, когато на теб се намира, доведи ми парижкото слънце да свети през целия ден, доведи покрай мен стъпки, очи и ръце, хвърлящи едри монети, щедри монети. Това е история стара, стара, стара като Париж и тя: един художник по тротоара рисуваше момиче с цветя. Той постави своята шапка встрани и й каза: "Проси!" После много внимателно, сложи на плочите златни коси, тежки и гъсти, после - сини очи, после - казващи сбогом уста и ръка, стиснала в своите пръсти цветя с аромат на асфалт. - Остани - каза той и погали едва своето русо момиче. - Ще ти купя легло, по-добро от това, и цветя, по-красиви от тези. И когато довечера заедно с черните шлепове слънцето слезе надолу по Сена, ние ще бъдем богати. Ние ще имаме много монети, едри монети, щедри монети. Това е история стара, стара, стара като Париж и тя: един художник по тротоара рисуваше момиче с цветя. Падаха сенки на птици, на облаци. Падаха сенки на хора, зачеркващи бързо рисунката. Падаха мъртви листа и кори от банани. После падна дъждът изведнъж. Ах, парижкия дъжд! Шегобиеца дъжд, който весело чука и свети, черен и лъскав! Той единствен се спря и започна да пръска своите едри монети, своите сребърни щедри монети. - Спри - тихо каза художникът. - Тя ще замине. "Тя ще замине" - сърцето му страшно простена. А момичето тъжно заплака със сълзи златни, червени и сини и тръгна към Сена. Това е история стара, стара, стара като Париж и тя: един художник по тротоара рисуваше момиче с цветя. Аз също ще ви поздравя с едно стихотворение от Веселин Ханчев

Парижкият дъжд,
възпят от една шарманка

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

- Сбогом – бе казало то на прощаване. -
Аз си отивам.
Няма вече обич, хляб и платна.
От боите остана ни
само черна боя.
От Париж – само улици, водещи в Сена.
- Остани – бе отвърнал художника. -
От боите имам трите бои на лицето ти.
Златна, синя, червена.
От Париж – цяло небе светлина
и един тротоар,
дето падат едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

- Господин Тротоар – тихо каза художника
и коленичи. -
Позволи да рисувам върху твойто голямо платно
едно малко момиче.
Ще го рисувам в синьо, в златно, в червено.
С моите три тебешира.
И за да не му е студено,
когато на теб се намира,
доведи ми парижкото слънце да свети
през целия ден,
доведи покрай мен
стъпки, очи и ръце,
хвърлящи едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Той постави своята шапка встрани
и й каза:
“Проси!”
После много внимателно,
сложи на плочите златни коси,
тежки и гъсти,
после – сини очи,
после – казващи сбогом уста
и ръка, стиснала в своите пръсти
цветя
с аромат на асфалт.
- Остани – каза той и погали едва
своето русо момиче. -
Ще ти купя легло, по-добро от това,
и цветя, по-красиви от тези.
И когато довечера
заедно с черните шлепове
слънцето слезе
надолу по Сена,
ние ще бъдем богати.
Ние ще имаме много монети,
едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Падаха сенки на птици, на облаци.
Падаха сенки на хора,
зачеркващи бързо рисунката.
Падаха мъртви листа и кори от банани.

После падна дъждът изведнъж.
Ах, парижкия дъжд!
Шегобиеца дъжд, който весело чука и свети,
черен и лъскав!

Той единствен се спря и започна да пръска
своите едри монети,
своите сребърни щедри монети.
- Спри – тихо каза художникът. – Тя ще замине.
“Тя ще замине” – сърцето му страшно простена.
А момичето тъжно заплака
със сълзи златни, червени и сини
и тръгна към Сена.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

]]> От: minastoyanova http://www.public-republic.com/magazine/2008/08/2092.php/comment-page-1#comment-5259 minastoyanova Sat, 30 Aug 2008 18:05:30 +0000 http://www.public-republic.com/?p=2092#comment-5259 видях стена от вестници там облегнах прозореца не синьо огледало думите се нареждаха като чашки кафе история която ще потърси време бях отдавна сега се връщам на юг от Париж по-високо защото не вярвам нека да са празни чашките без кафе нека се нарича париж ако не може иначе да се нарече видях стена от вестници там облегнах прозореца не синьо огледало думите се нареждаха като чашки кафе история която ще потърси време бях отдавна сега се връщам на юг от Париж по-високо защото не вярвам

нека да са празни

чашките без кафе

нека се нарича париж

ако не може иначе

да се нарече

]]> От: late http://www.public-republic.com/magazine/2008/08/2092.php/comment-page-1#comment-5258 late Sat, 30 Aug 2008 17:04:13 +0000 http://www.public-republic.com/?p=2092#comment-5258 и аз точно за него си мислех :) и аз точно за него си мислех :)

]]> От: Stasja http://www.public-republic.com/magazine/2008/08/2092.php/comment-page-1#comment-5254 Stasja Sat, 30 Aug 2008 12:13:56 +0000 http://www.public-republic.com/?p=2092#comment-5254 аз пък искам да ви поздравя с едно друго стихотворение "париж" http://www.public-republic.com/magazine/2008/05/1475.php аз пък искам да ви поздравя с едно друго стихотворение “париж”

http://www.public-republic.com/magazine/2008/05/1475.php

]]> От: La Luna http://www.public-republic.com/magazine/2008/08/2092.php/comment-page-1#comment-5249 La Luna Fri, 29 Aug 2008 13:07:03 +0000 http://www.public-republic.com/?p=2092#comment-5249 Прекрасно стихотворение! Успехи на авторката и преди всичко - вдъхновение! Прекрасно стихотворение! Успехи на авторката и преди всичко – вдъхновение!

]]> От: nezvan http://www.public-republic.com/magazine/2008/08/2092.php/comment-page-1#comment-5245 nezvan Fri, 29 Aug 2008 05:58:43 +0000 http://www.public-republic.com/?p=2092#comment-5245 Да ви разкажа ли един анекдот с това стихотворение от истинския живот? То беше изпълнено от авторката на прословутата Арт вечер на "Public Republic" в Дома на киното на 15 август 2008 г. В нещо като пърформанс с участието на артисти. След няколко дни се запознах с млада журналистка, която също била на представлението и особено много харесала този текст - "Париж" от Мина Стоянова. В края на срещата ни тя ми подаде няколко свои стихотворения с молба за мнение. Аз някак прибързано реших, че този път няма нужда от моето "редакторско" мнение, защото вярвах, че те са много добри - красиви и умни като своята авторка. Но като ги прочетох, съзрях проблем. Една очевидно поетична душевност, която не можеше да намери точен израз. И написах e-mail на младата журналистка с отговор на моето "особено мнение". Написах дълго писмо с пожелание да пробва друг подход. И в един миг се сетих да дам за пример стихотворението "Париж" от Мина Стоянова, което отлично онагледяваше препоръките ми и вкуса на самата авторка. За съжаление, тя не ми отговори. Може би се е обидила, може би не ме е разбрала, може би препрочита за хиляден път "Париж"... Това е. Както казва Далчев, и книгите си имат съдба. Изобщо - творбите също имат своя биография. Да ви разкажа ли един анекдот с това стихотворение от истинския живот?
То беше изпълнено от авторката на прословутата Арт вечер на “Public Republic” в Дома на киното на 15 август 2008 г. В нещо като пърформанс с участието на артисти.
След няколко дни се запознах с млада журналистка, която също била на представлението и особено много харесала този текст – “Париж” от Мина Стоянова.
В края на срещата ни тя ми подаде няколко свои стихотворения с молба за мнение. Аз някак прибързано реших, че този път няма нужда от моето “редакторско” мнение, защото вярвах, че те са много добри – красиви и умни като своята авторка. Но като ги прочетох, съзрях проблем. Една очевидно поетична душевност, която не можеше да намери точен израз. И написах e-mail на младата журналистка с отговор на моето “особено мнение”. Написах дълго писмо с пожелание да пробва друг подход. И в един миг се сетих да дам за пример стихотворението “Париж” от Мина Стоянова, което отлично онагледяваше препоръките ми и вкуса на самата авторка. За съжаление, тя не ми отговори. Може би се е обидила, може би не ме е разбрала, може би препрочита за хиляден път “Париж”…
Това е. Както казва Далчев, и книгите си имат съдба. Изобщо – творбите също имат своя биография.

]]>