Мина Стоянова
Снимка: alpha de centaure
като някаква флейта,
като пътник обсебен,
тичам по безтегловната вечер.
мисля си за мечета, за лампи и фенери,
и по-малки и по-големи -
скитници те всички.
спомням си за мечето,
помня и разказа,
и кафето и морето -
просто така беше.
вървя и бързам,
бързам,ще протрия обувките на Амели Пулен,
и полата с цветята и слънцето,
просто така беше.
миришеше на Париж, на града и на човека,
но не този, който съм аз
и който ти знаеш или не знаеш.
ах как ухаят местата, където никога не съм била
и които така добре си спомням…
и мирише кафето и морето,
и това мече, което си имаше разказ,
и разказът почти си имаше мече…
а Париж сега свети, блести, ухае и мечтае
и хиляди пътници слизат да го послушат,
да го разгледат, огледат
и да забравят…
и аз гледам, разглеждам тези очи зелени,
сиви, пъстри или сини
те шават, играят и живо си пеят улична песен.
искам да се запозная с тях,
да ги питам за Париж,
за кафето и морето,
за онези хора,
не като мен или тях,
и не каквито ти знаеш или не знаеш -
хора с бели, големи и кръгли обувки,
с чадъри и шапки и мокри коси,
крачат със книги, унесени в песен,
която уличните лампи и фенери,
и по-малки и по-големи, им шепнат,
скитници те всички..
очите ти блестят като Париж -
те може би така се казват,
ако изобщо някак се наричат…
очите ти играят -
те познават онези малки улички
и всичките бутилки, които се търкалят в празничния ден.
очите ти не гледат мен,
не гледат…
някак кратък миг се заключва в кръг
и се свива, изпива, завършва,
просто потъва така лежерно
заглъхва, издъхва
и хиляди начини има да споделя…
някак кратък миг убива музиката на Париж
и колелата и децата
и кафето и морето…
те не бяха там -
потопени, уморени,
от поглед сив, син, зелен, игрив
някак кратък миг и дълга крачка във завой…
тръгвам си - ей там – далеч, далеч
почти политам…
8 Kоментара за сега ↓
nezvan // 29 авг, 2008 //
Да ви разкажа ли един анекдот с това стихотворение от истинския живот?
То беше изпълнено от авторката на прословутата Арт вечер на “Public Republic” в Дома на киното на 15 август 2008 г. В нещо като пърформанс с участието на артисти.
След няколко дни се запознах с млада журналистка, която също била на представлението и особено много харесала този текст - “Париж” от Мина Стоянова.
В края на срещата ни тя ми подаде няколко свои стихотворения с молба за мнение. Аз някак прибързано реших, че този път няма нужда от моето “редакторско” мнение, защото вярвах, че те са много добри - красиви и умни като своята авторка. Но като ги прочетох, съзрях проблем. Една очевидно поетична душевност, която не можеше да намери точен израз. И написах e-mail на младата журналистка с отговор на моето “особено мнение”. Написах дълго писмо с пожелание да пробва друг подход. И в един миг се сетих да дам за пример стихотворението “Париж” от Мина Стоянова, което отлично онагледяваше препоръките ми и вкуса на самата авторка. За съжаление, тя не ми отговори. Може би се е обидила, може би не ме е разбрала, може би препрочита за хиляден път “Париж”…
Това е. Както казва Далчев, и книгите си имат съдба. Изобщо - творбите също имат своя биография.
La Luna // 29 авг, 2008 //
Прекрасно стихотворение! Успехи на авторката и преди всичко - вдъхновение!
Stasja // 30 авг, 2008 //
аз пък искам да ви поздравя с едно друго стихотворение “париж”
http://www.public-republic.com/magazine/2008/05/1475.php
late // 30 авг, 2008 //
и аз точно за него си мислех
minastoyanova // 30 авг, 2008 //
видях стена от вестници там облегнах прозореца не синьо огледало думите се нареждаха като чашки кафе история която ще потърси време бях отдавна сега се връщам на юг от Париж по-високо защото не вярвам
нека да са празни
чашките без кафе
нека се нарича париж
ако не може иначе
да се нарече
Feq // 30 авг, 2008 //
Аз също ще ви поздравя с едно стихотворение от Веселин Ханчев
Парижкият дъжд,
възпят от една шарманка
Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
- Сбогом - бе казало то на прощаване. -
Аз си отивам.
Няма вече обич, хляб и платна.
От боите остана ни
само черна боя.
От Париж - само улици, водещи в Сена.
- Остани - бе отвърнал художника. -
От боите имам трите бои на лицето ти.
Златна, синя, червена.
От Париж - цяло небе светлина
и един тротоар,
дето падат едри монети,
щедри монети.
Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
- Господин Тротоар - тихо каза художника
и коленичи. -
Позволи да рисувам върху твойто голямо платно
едно малко момиче.
Ще го рисувам в синьо, в златно, в червено.
С моите три тебешира.
И за да не му е студено,
когато на теб се намира,
доведи ми парижкото слънце да свети
през целия ден,
доведи покрай мен
стъпки, очи и ръце,
хвърлящи едри монети,
щедри монети.
Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
Той постави своята шапка встрани
и й каза:
“Проси!”
После много внимателно,
сложи на плочите златни коси,
тежки и гъсти,
после - сини очи,
после - казващи сбогом уста
и ръка, стиснала в своите пръсти
цветя
с аромат на асфалт.
- Остани - каза той и погали едва
своето русо момиче. -
Ще ти купя легло, по-добро от това,
и цветя, по-красиви от тези.
И когато довечера
заедно с черните шлепове
слънцето слезе
надолу по Сена,
ние ще бъдем богати.
Ние ще имаме много монети,
едри монети,
щедри монети.
Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
Падаха сенки на птици, на облаци.
Падаха сенки на хора,
зачеркващи бързо рисунката.
Падаха мъртви листа и кори от банани.
После падна дъждът изведнъж.
Ах, парижкия дъжд!
Шегобиеца дъжд, който весело чука и свети,
черен и лъскав!
Той единствен се спря и започна да пръска
своите едри монети,
своите сребърни щедри монети.
- Спри - тихо каза художникът. - Тя ще замине.
“Тя ще замине” - сърцето му страшно простена.
А момичето тъжно заплака
със сълзи златни, червени и сини
и тръгна към Сена.
Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
nezvan // 30 авг, 2008 //
Голям поет е Веселин Ханчев, но колко го препрочитат днес… Благодаря на Feq за повода да го сторим!
E=MC² & PARIS « ЯRсен ВасилеВ // 20 окт, 2008 //
[...] тук, тук или тук Filed under: Uncategorized [...]
Коментирай