Public Republic Art Studio

Ключове към книгата “Органични форми”

21 август, 2008 от · 3 Коментара

Николай Атанасов

Органични форми

Органични форми

В това стихотворение се опитах да изобразя бръшляна, тъй като той е главният ми лирически обект сред останалите органични форми. Като форма той ми напомня на верига и най-лесно беше да постигна текст-верига от алитерации – всеки следващ ред започва с алитерации от предходния и така те са навързани един за друг. Допълнително разместих строфите една под друга, така че и те самите да напомнят на листа.

Идеята за животни, заклещени в телата на растения, ми дойде, когато реших да пиша за транссексуалните хора, а и изобщо за всички, които не се вписват в родовите стереотипи на патриархалното общество. Те са маргинализирани чрез най-различни дискретни механизми, които са невидими – като стъклата на оранжерия.
Веригата от алитерации като основен метод на писане видях за първи път у Робърт Дънкан.

Щастливи случайности:
“извива прешлени, заклещена/ в нежелано тяло от вехнещи цветове” – асонансът от “е” би трябвало да изобрази веригата на прешлените, без да се натрапва;
“тъй като копитата й са заровени в пръстта” – алитерацията на “т” би трябвало да прозвучи като тракането на копитата.
Усещането си за състрадание поддържах като слушах една помитаща песен на исландската група Sigur Ross – “Svefn-g-englar”. Помогна ми и видеоклипът към нея.

Октоподи

В това стихотворение, както и в повечето от останалите, съм се опитал да преодолея ограниченията на немската Конкретна поезия, чиято плоска изобразителност често ми е била скучна. Така двуизмерните графични образи за мен са били само отправна точка, отвъд която съм се опитал да постигна повече обем и динамика.
В това стихотворение се опитах да изобразя баба и дядо като два октопода – чрез две осемстишия, които да напомнят на пипалата им. Плоското изображение на пипалата беше началото, след което потърсих повече динамика. Прибавих втори и трети къси стихове към края на всеки стих, за да наподобя извивките на пипалата. Така следването на стиховете с поглед би трябвало да създаде усещане за вълнообразното им движение. Накрая ми трябваше обем. Затова “инкрустирах” стиховете с най-различни алитерации и асонанси, за да станат пипалата по-грапави, и най-важното – за да напомнят за цветовете, които октоподите сменят.
Малко по-късно видях, че и Гийом Аполинер има стихотворение с формата на октопод, но неговият октопод е много по-различен.
Докато писах това стихотворение, поддържах усещането си за давене чрез песента “Liquid Diamonds” на Tori Amos.

Вълци

В това стихотворение не ме интересуваше постигането на плоското изображение на майка ми като вълк. Затова преминах направо към търсенето на обема и на динамиката в текста. Трябваше някак си да пресъздам усещанията за страх, настъпателност и неизбежност. Затова се опитах да изобразя движението на вълка към плячката. Реших да увеличавам последователно дължината на стиховете във всяка строфа, така, сякаш строфата се разтяга, както тялото на вълка се разтяга, когато бяга. Така се надявах, че съм постигнал и обем, и динамика у всяка от строфите-вълци. Опитах се да подходя и по друг начин – чрез насичането на синтаксиса. Написах дълги изречения, съставени от по-кратки прости изречения. Така четящият се принуждава да накъсва четенето заради множеството паузи. Колкото по-кратки простите изречения, толкова по-ритмично и отривисто е четенето, почти като лай. Надявах се анжамбманите да усилят още повече този ефект. Един вид строфите не само бягат, но и лаят. Последните две строфи съдържат поантата – затова не само ги раздробих на по-кратки прости изречения, но и поставих някои от тези изречения в антагонизъм, сякаш се откъсват едно от друго. Също както парчетата месо се откъсват едно от друго, докато вълкът раздробява плячката си.
Трябваше да усещам страх непрекъснато, пишейки това стихотворение, затова слушах “Mildred Pierce” на Sonic Youth.
А съвсем наскоро пък осъзнах – след толкова години – че първото ми име завършва с лай.

Такива срамни неща не се споделят с други хора!

Написах това стихотворение като реакция срещу един мъжкар, който заяви, че пиша за срамни неща, които не трябвало да се споделят с други хора.
Единственият начин да изобразя раираните тапети или решетките на дома-затвор за семейството на алкохолика беше чрез дълги стихове /с еднаква дължина/ във възможно най-тънки строфи /от по два реда/.
Докато писах текста, за да поддържам в съзнанието си образа на всесилния мъжкар, който се опитва да ми запуши устата, слушах “Big Man With A Gun” на Nine Inch Nails .

Вещица

За книгата ми беше много важно да напиша текст за изнасилването на майка ми, в резултат на което съм се родил. Както и за патриархалното табу над извънбрачната бременност, заради която някои жени са били уволнявани от работа в родния край на майка ми – Видин. Майка ми е трябвало да напусне семейството си на 21 години, за да скрие извънбрачната си бременност, от страх че дядо ми ще я пребие от бой и ще я отлъчи от рода им.
Започнах това стихотворение с намерението да изобразя кръга на “завихрилия се” огън около нея, както и виенето на свят, което вещиците преживяват, когато се задушават от дима над кладата. Затова разположих стиховете в две колони, които да очертаят диаметъра на кладата. По този начин и при самото четене се добива усещането за въртене на стиховете в кръг. По-късно разбрах и за едно историческо изследване, според което един от ритуалите на вещиците в края на Средновековието е бил танцуването в кръг. Това ме убеди да запазя текста въпреки претенциозната му графика.
А тази форма за въртене в кръг видях за първи път у Джей Ди Маклачи в неговото стихотворение “Дервиш”, което се опитва да изобрази танца на дервишите.
Усещането за танцуване в кръг ми даде и песента “Cantara” на Dead Can Dance.

Шиш

Едно от постоянните ми влияния идва от Кафка. В този текст се опитах да съчетая документиращия език от “Писмо до Бащата” с визията от “Америка” /машините за изтезания/. Повторенията ми позволиха да изобразя хомогенната метална повърхност на шиша. Направих тези повторения трикратни, за да напомнят на клетвите от българския фолклор, които се сбъдват. Клетвите на майка ми обаче се сбъдват наобратно – накрая тя се оказва чудовището. Така, образно казано, дръжката на шиша /топката от стихове в края/ се оказва в мойта ръка.
Крещенето на майка ми наистина чух в края на песента“Mildred Pierce” на Sonic Youth.

Корени

Понякога се дразня, че масовата представа за добра поезия задължително включва ефектни тропи, особено метафори. Затова реших в двата ми текста с това заглавие да създам литература, чиято художественост да разчита единствено на формата.
Иначе винаги съм искал да направя стихотворение от думите на майка ми. Трябваше само да намеря подходящата форма, която да покаже графично, че корените на расизма са в патриархалния страх от хаоса и от неизвестното, и че корените на хомофобията са в подсъзнателната ненавист към женскостта.

Площад “Възраждане”

Една от мечтите ми винаги е била да издигна паметник на всички гей мъже, които са били принудени да търсят любов на нездравословни места като тоалетната на площад “Възраждане”. За мен тази популярна в гей средите тоалетна винаги е била символът на българската дискриминация спрямо хомосексуалните. Изобразяването на самата постройка нямаше да се получи убедително и затова предпочетох да очертая стълбите около нея.

Пръснато

Исках да изобразя репресирания живот чрез материята на текста – тя се опитва да се разшири, но непрекъснато е свивана и мачкана отвън. Повторенията ми помогнаха да покажа последователността в свиването и в отпускането на текста. Липсата на подлог пък ми помогна да засиля усещането за безсилието пред външния натиск.
Този натиск върху материята изобразих на синтактично ниво, затова противодействието отвътре трябваше да изобразя /в последния стих/ по по-различен начин. Можех да го направя на морфологично ниво, но по-красиво изглеждаше, когато го представих на фонетично – чрез пръсването на думата на фонеми. Това ми позволи да изобразя и спасението в смъртта.
Трябваше да изпитвам клаустрофобия, пишейки този текст, за което много ми помогна песента “Kid A” на Radiohead.

На учителя с любов

Пропуснах да сложа подзаглавие “/вместо стихотворение/”.
Позволих си този нехудожествен текст, за да припомня, че литературното поле се крепи на институции, които си присвояват правото да заявяват кое е добра литература и кое не е. Винаги съм бил скептичен към “незаинтересоваността”, която модернизмът пропагандира от Флобер и от Бодлер насам, защото ми се струва невъзможно моралните пристрастия на писателя да не се процедят в текстовете му рано или късно. Подразбира се, моите лични пристрастия в подхода към художествения текст са информирани от културния материализъм на Бурдийо и от новия историцизъм на Фуко. Оттук и личното ми убеждение, че българската любовна лирика винаги е била политически ангажирана с утвърждаването на хетеросексуалността като норма. Затова и, според мен, политическата независимост на литературата, която българските модернисти и постмодернисти потърсиха, не беше нищо повече от едно добро пожелание.
Лицемерно е да се пропагандира идеологическата независимост на българската класика, когато в нея отсъства и е активно заличавана темата за хомосексуалността.

Упражнение в Обратната естетика

Обратната естетика /на англ. ез. също “Camp”/ не цели красота и хармония, а по-висока, прекомерна степен на естетизация – според Сюзън Зонтаг. Тя произхожда като културен феномен от гей подземията на Франция и на Англия през 19 век, някои академици проследяват корените й чак до Версай /Марк Буут, Естер Нютън, Дейвид Бъргман/. Много малко хомосексуални писатели като Жан Жьоне са я постигнали, но техните произведения са повод да се говори за автентична гей литература.
Обратната естетика не е предмет на моята книга – включих това стихотворение само като упражнение и като анонс за следващия ми проект.

Амигдала

Опитах се да изобразя по някакъв начин генетичната ни обреченост да водим живот, мотивиран от страховете, произведени в центъра Амигдала в мозъка ни. Затова вертикално /с плътен шрифт/ изобразих човешки силует от думи, чиято прогресия показва как страхът отвежда егото към религията. Хоризонтално думите с различни шрифтове съединих чрез общата им буква, така, сякаш пространството се огъва около силуета. Квантовата физика вече е доказала, че мозъкът ни има способността да променя по този начин време-пространството около нас. Т.е. исках този текст да изобрази как страховете ни променят живота ни по един буквален и брутален физически начин. Това е моята реплика към културата на страха, която сега е завладяла България.
Стараех се да избирам думите със съчувствие, за което ми помогна песента “Higher Love” на Depeche Mode.

Пъзел

Винаги съм искал да напиша две строфи, които се протягат, за да се прегърнат. По-късно забелязах, че строфите приличат по-скоро на парчета от пъзел, които не съвпадат. Така, както не могат да се съберат любовниците, които не умеят да обичат.

Пашкул

В това стихотворение отново се опитах да започна с двуизмерно изображение, след което да постигна обем и динамика. Плоският силует на пашкула се получи лесно като центрирах текста. Обема се опитах да създам като “заплетох” синтаксиса – всяко ново изречение започва на предходния ред, сякаш е изтеглено, защото е завързано за предходното. С повече въображение виждах и възли в пашкула – на местата, където завършваха старите и започваха новите изречения. Накрая динамиката се опитах да покажа чрез “бягството” на пеперудата от пашкула. Вместо самата пеперуда, изобразих траекторията на полета й.

Татуировка

Чел съм стихотворения за буквите като цветове/Рембо/, и за буквите като звуци/Амелия Личева, Георги Господинов/. За моята книга беше единствено уместно да напиша стихотворение за буквите като форми. Тази идея видях за първи път у Мей Суенсън, която има стихотворение за числата като форми. Около една година след като написах стихотворението видях, че и Пламен Дойнов го е направил отдавна преди мен в “Истински истории”, при това и той е видял буквата М като потник.

Ария

Това е една от имитациите по Жан Жьоне, в която се опитах да постигна Обратната естетика /Camp/ – чрез преобръщането на дихотомиите и чрез прекомерната естетизация на мелодрамата. Умишлено избрах такова заглавие, за да подчертая съзнателния ми стремеж към тази преекспонирана мелодрама. Според Сюзън Зонтаг един от белезите на Обратната естетика е именно този стремеж към ексцес и провокативен лош вкус. Тази естетика не трябва да се бърка с кича, който тръгва с добри намерения и свършва с неосъзнат лош вкус.
Усещането за порочния кръг на привличане и оттласкване в нездравословната връзка е много успешно пресъздадено във валса на George Michael “Cowboys And Angels”.

Глътки въздух

Удължените стихове би трябвало да принудят четящия да поеме по-дълбоки глътки въздух. Затова във всяка строфа удължавах и скъсявах последователно стиховете, за да изобразя процеса на дишане. Друг ефект, който търсех, беше силуетът на текста да заприлича на кардиограма /обърнат хоризонтално/.
Идеята за размножаването на лирическия герой, разбира се, взаимствах от Леополд Фон Захер-Мазох и неговата “Венера в кожи”.
Щастливи случайности:
“самоомразата е усмирена в жилетка от хром” – самоомразата може да бъде видяна в алитерациите на “с” и “р”- като съскане на змия или като ръмжене на куче. Които обаче са усмирени чрез алитерацията на “м” , която принуждава устата да се затвори.
Усещането за мощни тласъци намерих в аранжимента на “Time Off From The World” на Goldfrapp.

Мис Америка

Щастливи случайности:
“застиналия Ниагарски водопад в ирисите” – алитерацията на “с” би трябвало да прозвучи като падащата вода;
“като прозрение внезапно заискряло в ликра” – “с”,”к”,”р”, после ударените “а” отварят устата, както искрите разтварят светлината в пространството.

Какво означава да простиш?

За първи път видях текст със структура на клони у Робърт Дънкан. Изобразяването на клони на дърво приех като уместно за моя текст, защото изследвах определени последствия от патриархалния манталитет върху психодинамиката на семейната среда.

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Хумор

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • yassenvassilev // 22 авг, 2008 //

    “Действително по-голямата част от труда на автора при създаването на някое произведение е по същество критически труд. Самото творчество е пресяване, комбиниране, отделяне на излишното, изчистване, изпробване – и целият този изтощителен труд е колкото критически, толкова и творчески. Аз бих казал дори, че най-жизнената критика е критиката на добър и опитен писател върху собствените му произведения. Това е най-висшата критика и някои писатели превъзхождат други само по това, че притежават изключителни критически способности.”
    Т. С. Елиът, “Функцията на критиката”

  • петър михайлов // 17 май, 2011 //

    Книгата “Ограничени форми” е истинско литературно събитие. Великолепни стихове е създал Николай Атанасов! Тепърва ще се изследва трезво, задълбочено и литературоведски. Началото е положено вече от авторитетни литературни теоретици като проф. Милена Кирова, д-р Надежда Радулова, която сама е поетеса.

  • atanas // 17 май, 2011 //

    Аз също харесах книгата.

Коментирай