Public Republic

16 Kоментара за сега ↓

• Stasja // 22 авг, 2008 //

  Чудесни фотографии!!!
  Заслужени награди!
  Поздравления!

• Nikolay Atanasov // 22 авг, 2008 //

  Страхотни фотографии!

  Реабилитация на наративното послание като не по-малко значимо от естетиката. Хармонично единство на съдържание и форма.

  Особено ме впечатли фотографията на Светлан Стефанов, в която рибата/символ на християнството/ показва острите си зъби, а на заден план траурно-черните женски дрехи висят празни.
  А защо не и просто рибата в чиния, готова за изконсумиране така, както женското тяло е обект за консумация и експлоатация под тиранията на организираните религии.

  Поздрави и за Лидия Кулекова и за нейния мъж, самоизолирал се в пашкул от телена ограда!!
  Или друга интерпретация: родовият стереотип за мъжествеността като затвор и ограничение за сложното човешко същество.

  Поздрави

• Юлия Йорданова // 22 авг, 2008 //

  От името на журито ви благодаря за поздравленията и за проникновеното разбиране на отличените фотографии! Действително много от конкурсните работи съставяха триактни серии и своеобразен фотографски наратив. Журито беше затруднено да изтъкне най-добрите в стилово и идейно отношение “фотонаративи” (затова имаме и две трети награди), но за съжаление беше принудено да пренебрегне върховни постижения на отделни автори, които са представили неравностойни по качество творби. Така останаха назад в класацията отлични снимки, които аз се надявам, че вотът на публиката частично ще реабилитира. Пожелавам на всички автори с фотоапарат в ръка да се стремят към формиране на собствен художествен почерк, който да отличава поетиката на творбите им - така, както са съумели да направят наградените участници в конкурса. Успех!

• VyacheslavPopov // 23 авг, 2008 //

  Стара истина е, че победителите могат само да бъдат поздравени, а едва ли има смисъл да се коментира избора на
  журито. Но има неща, които си заслужава да напиша с оглед на бъдещето организиране фотоконкурси от този сайт. На първо място в регламента трябва да бъде поставена необходимата разграничителна линия - дали става въпрос за фотоконкурс за професионални фотографи или за любители - фотографи. Резултатите от фотоконкурса показват, че победителите са предимно професионални фотографи. В което, разбира се няма нищо лошо. Например Лидия Кулекова е известен млад и талантлив професионален фотограф - на свободна практика.
  Ако фотоконкурсът остане елитарен - само за професионални фотографи, оценявани от други професионални фотографи и художници, то това ще бъде ясен знак, че в този фотоконкурс е безпредметно да се участва като фото-любител. Освен това прагматично погледнато непубликуването на останалите фотографии има едно предимство. Това дава възможност според закона за авторското право всеки, който е участвал като
  любител-фотограф в този фотоконкурс да преосмисли по-нататъшното си участие в него. Иначе се получава парадокса, както в българския политически живот, в науката и пр., където елитите трудно допускат нови личности и имена в съответната област. Такава е реалността. Гласоподавателите са важни при избори, но те никога не могат да бъдат сред политическия елит.
  Опасявам се обаче, че без ясна граница между фотоконкурси за професионални фотографи и за любители фотографи ще се получават и за в бъдеще много недоразумения и разминавания между очакванията. Присъствах на арт срещата и следях внимателно думите на уважавания професионален фотограф г-н Папакочев. При награждаването на победителите той обърна внимание на факта, че отново става дума за награждаване на “нашумяло име”(в добрия смисъл на думата) на фотограф, който е отличен наскоро и от други журита на фотоконкурси. Да, наистина вкусът на професионалното жури вероятно се отличава доста от това на масовия потребител. На мен лично най-много ми допада фотографиите, заснети в кафето и на камилата с огърлицата. Но това е въпрос на личен избор. Тези фотографии най-много се доближават до моето виждане като любител фотограф за истинския съвременен живот. Искам още веднъж да подчертая, че ако не се постави рязка граница между условия и оценяване на автори професионални фотографи и фотографи любители, то в следващото издание на фотоконкурса ще бъдат малцина тези, които ще вземат участие.
  От такава беда страдат и други национални фотоконкурси - например фотоконкурса на Сanon Bulgaria. Получава се наистина като във филм на Чарли Чаплин. Щом човек види кои професионални фотографи участват в дадено жури може още в началото на всеки фотоконкурс да си направи извода кои ще бъдат победителите. Комично и тъжно. Дори и малко страшно.
  Елитаризмът в политиката остави своята историческа следа в култа към личността, а елитаризмът във фотографията действа демотивиращо върху тези, които обичат фотографията, но които са направили своя избор да бъдат любители-фотографи.

• Nikolay Atanasov // 23 авг, 2008 //

  Хм…
  “Камилата” с огърлицата и останалите фотографии на Стилиян Стойчев са малко сексистки… може би затова журито се е поколебало да им даде по-висока награда…

  Женските образи в тези снимки на Стойчев утвърждават безмилостни родови стереотипи, с които е време да се разделим, 21 век е вече.
  Кракът на камилата/не мисля, че е камила/ е алюзия към женскостта като нещо диво, първично, неуместно на фона на цивилизацията/колите зад нея/. Т.е. фотографията ни връща към древните дихотомии природа-цивилизация, животинско-технократско, покварено тяло-усъвършенстван дух, първични необразовани жени-привилегировани образовани мъже. Гривната на крака и подковите като високи токчета напомнят за дълговековната традиция на обективизиране на жената от мъжете в изкуствата. Едва през 20ти век западната култура позволява канонизирането в съществен мащаб на женските гледни точки в изобразяването на “другия” пол.
  В тази фотография ретроградната представа за жената се връща - като украсено животно и различен, маргинализиран от мъжкия поглед и обект.

  Като капак на това идва фотографията с червената кола, като клиширан символ на брака. Отново женското се легитимира в публичното пространство чрез институцията на брака, т.е. жената получава уважение през условието да бъде омъжена и да стане майка.
  Стъпалата са високи и се издигат нагоре/към небето, рая и пр./ - отново религиозното клише за извисяването чрез брачният живот и майчинството. Останалите жени, които не вярват в брака и не желаят майчинството, не получават публична легитимация и не се извисяват. Те са маргинализирани, кариеристки, мъжкарани и пр. Трябва да си майка, за да ти бъде призната женствеността.

  А какво да кажем за фотографията с Мерилин Монро? Нима Монро не е най-страховитият символ на неспособността на жената да изрази себе си и да бъде автентична? Жената, която е конструираният идеал на мъжа, и вижда себе си само през стереотипите, изисквани от него.
  Жената, която задоволява желанията на силния пол, отказвайки се от своите собствени. Жената, която умира от свръх-доза хероин, за да не видят как “съвършената” й красота ще остарее.

  Зад повърхностната красота на тези фотографии на Стойчев и зад разкошните им цветове незабележимо се прокрадват дехуманизиращи послания.

• Nikolay Atanasov // 23 авг, 2008 //

  Сега като се замисля, фотографиите на Лидия Кулекова действително ми се струват най-зрели и най-обмислени.

  Третата фотография е квинтесенцията на мъжкия поглед в изкуството - жената присъства само като тяло, главата й не се вижда. Тялото е видяно в гръб, което му придава анонимност и достатъчно дистанция, за да не ни разсейва характера й от взирането в пожеланото й тяло. И въпреки че е качена на пиедестал, присъствието й е сведено да статута на орнамент, тя почти се слива цветово с капитела от гранит.

• Диляна // 23 авг, 2008 //

  По повод коментарите относно фотографиите на Стилиян Стойчев бих могла да кажа просто, че понякога излишното търсене на определено съдържание в една творба би могло да доведе до ярко, но и малко смешно себеизразяване на коментиращия:)…не е нужно посланието на една фотография да е толкова сложно…може да е простичко и ясно…самотата идва неизбежно понякога, но не е непреодолима…в модерния свят каруцата и мерцедесът съжителстват съвсем естествено…ретрото те прави стилен в един модерен сватбен ден…все неща, съществуващи в реалния модерен свят…моменти от улицата и ежедневието ни…/те са заснети на улицата, а не в студио/…:) Разбира се тълкуванието може да е по-задълбочено и различно, но въображаемият сексизъм на мен ми идва в повечко:)

• VyacheslavPopov // 23 авг, 2008 //

  (5)Nikolay Atanasov
  Хъм, Хъм!!! Или хам-хум!!! Само в мечтите има рязка граница между две отделни столетия. Общочовешките проблеми остават, независимо дали става реч за 20 или 21 век. Ако на границата между тези две столетия имаше революционна промяна в родовите стериотипи - към по-добро, то нямаше да съществуват такива явления като бедността, социално-значимите заболявания, глада, преяждането, екологичните проблеми на планета и пр. Не съм съгласен с Вас Г-н Атанасов по отношение на това, което пишете в коментара си. Светът е такъв, какъвто е. Но не само във фотоателиетата, където се раждат фотографиите на професионалните фотографи, а преди всичко там където протича живота – в обществото. Това, че в своята творческа дейност професионалните фотографи имат нужда да се откъснат от околния свят, като творят в своите фото-ателиета съвсем не означава, че фотографии от реалната действителност действат дехуманизиращо. И на мен ми се иска да живея в захаросан свят, но действителността е нещо съвсем друго. Удоволствие е да се гледат професионално направени фотографии от професионални фотографи, но само да погледна през прозореца и виждам панелки – израз на модерното време.

• Nikolay Atanasov // 23 авг, 2008 //

  Диляна, успокой се, интерпретациите ми са добре аргументирани, независимо от това дали ги наричаш малко смешни Между “не е нужно посланието на една фотография да е толкова сложно…” и “тълкуванието може да е по-задълбочено” аз винаги избирам второто. Оставям по-повърхностния поглед на тези, които го предпочитат

  И все пак: За първата фотография ти казваш:
  “самотата идва неизбежно понякога, но не е непреодолима…”
  Защо тогава фотографът е предпочел портрет на Мерилин Монро, а не примерно портрет на Марлон Брандо или на Арита Франклин? Защо точно секс-символа Монро??
  Защо стилизацията като цяло напомня рекламите на алкохол, които най-често са насочени към мъжете потребители и са всеизвестни със сексизма си?

  За втората фотография казваш:
  “в модерния свят каруцата и мерцедесът съжителстват съвсем естествено…”
  Защо тогава акцентът е поставен върху краката на магарето, върху перфектните подкови? Центърът на цветовата композиция е именно красивата гривна, която подчертава пола на животното. Хайде сега, това не са случайни магарешки крака - те са украсени, кокетни, феминизирани

  За третата казваш:
  “ретрото те прави стилен в един модерен сватбен ден…”
  Защо тогава е избран религиозен храм в дъното на композицията? Защо извисяващите се стъпала водят точно към него, а не към някаква административна сграда или към обикновена “ретро” къща?
  Ами защото младоженците се венчават пред бог, както традицията повелява. Клишетата продължават и патриархатът за пореден път се утвърждава чрез “невинното”, “простичко и ясно” изкуство.
  Какво значение има, че не са във студио, а са на улицата - те са все така умишлено композирани, особено първата.

  Вижте, нещо не сте ме разбрали - аз не казвам, че тези сексистки послания са преднамерени - съвсем не - получили са се по инерция, донякъде подсъзнателно - просто авторът има патриархален манталитет, който у нас се взима за даденост и е “в реда на нещата”. Обективизацията е в реда на нещата на балканите, другаде тя е сериозно критикувана.
  Просто подсъзнанието му е изиграло номер на фотографа - случва се. Но това не означава, че трябва да пренебрегнем и да се правим че не виждаме сексизма в това изкуство. Според мен трябва да се коментира и да се поддържа съзнание за тези проблеми в културното поле.

• VyacheslavPopov // 23 авг, 2008 //

  Въпреки, че съм дългогодишен научен работник в областта на социалното дело, обикновено в коментариите си винаги съм се въздържал да употребявам нови и недостатъчно познати в ежедневното общуване термини. В конкретният случай това е терминът “секстиски”. Мисля, че ще бъде от полза тук да посоча, че съгласно Наръчникът на Европейския съюз за борба с дискриминацията: “Секстизмът” е дискриминация срещу някого въз основа на неговия/нейната полова принадлежност. С този термин се описва и всякакъв вид диференциране по полов признак.

• Юлия Йорданова // 23 авг, 2008 //

  Първо, възразявам на Vyacheslav Popov (23 авг. 2008 г. - 1) за твърдението му, че журито в настоящото, първо издание на фотоконкурса “Модерни времена” има елитарен характер, който поради това “елитаризира” подбора на печелившите кандидати. Моля, прегледайте отново състава на журито и ще видите, че то е образувано не само от професионални фотографи, но и от хора, които във Вашата номенклатура вероятно биха били наречени “любители” - т.е. хора, чиято професия не е да правят снимки, а да участват в популяризирането и оценяването на произведения на визуалните изкуства (професионалната фотография и изкуствоведската критика все пак са различни неща). В този смисъл не съм съгласна с мнението за настоящия фотоконкурс, че като се разбере кои професионални фотографи участват в журито, може да се прецени кои ще бъдат наградените в него. Така Вие обиждате поне половината от членовете в актуалния състав на журито и фактически обвинявате избора му в нелоялност. Фотоконкурсът “Модерни времена” - 2008 не е “елитарен”, а изцяло “демократичен”, ако си послужим с тези неподходящи определения, и излъчените в него победители са избрани обсолютно независимо: според непредубеденото и самостоятелно мнение на всеки от оценителите в комисията. Впрочем, г-н Vyacheslav Popov, Вие какво жури си представяте като оптимално за целите на един неелитарен фотоконкурс?
  Второ, възразявам на идеята на същия господин, представил се като “любител фотограф”, участник в настоящия конкурс (вж. отново горния коментар), за поставяне на разграничителна линия в условията на този фотоконкурс - или такъв, ориентиран към професионални фотографи, или друг, предназначен за любители фотографи. Може би ни предлагате да обявим фотоконкурса “Модерни времена” като конкурс само за професионална фотография, за да бъдем честни пред “елитаристката” си концепция? Или ни предлагате да елиминираме предварително професионалистите от “демократичната” надпревара на любителите? Или пък намеквате да предложим два формата на фотоконкурса - един за професионалисти и друг за любители? Но, г-н Popov, идеята на този конкурс е да участват в равна конкуренция всички автори. Само такъв регламент дава възможност например любители фотографи да побеждават в справедливо съревнование професионални фотографи. Ако това не се случва, причината е единствено в качеството на предложените в състезанието фотопроизведения. Пак повтарям - съставът на експертното жури е достатъчно разширен, та да няма опасения за прокарването на дадени лобистки предпочитания и фаворизирането на дадени автори фотографи.
  И трето, нека кажа, че колкото и да изглеждат пресилени някои от интерпретациите на Nikolay Atanasov, напр. за фотографиите “Модерно” от Стилиян Стойчев или “Метаморфоза” от Лидия Кулекова, те все пак имат основание. Защото изкуството е затова - да бъде възприемано, преживявано, осмисляно и тълкувано според нагласите и уменията на всеки отделен човек. Независимо дали е “любител” или “професионалист”, интерпретаторът, също както и творецът, се нуждае от известна школовка, тъй като - това е мое убеждение - няма самородни таланти, “падащи от небето”. Затова поздравявам всички, които са опитали дарбата си в създаване или тълкуване на фотографии, съобразявайки се не само със собствените си вкусове и спонтанни предпочитания, но и с визуалната култура на епохата, в която живеем, и с естетическите традиции, на които сме наследници.

• Диляна // 23 авг, 2008 //

  Nikolay Atanasov разбирам, че думите са твоят начин за изява и признавам, че този сайт е подходящото място, а написаното от теб има нужното самочувствие, за да подведе в неправилна посока, но “задълбоченият ти подход” е твърде краен повярвай ми:)…не търси подсъзнанието там, където съзнанието е регистрирало нещо интересно, показващо късче от модерния свят, открило го е в реалния живот, не го е подредило, не е избирало дали да е Мерилин Монро или друг, мъжки или женски крак на кон с гривна… това не е същественото в случая, това са подправките…

• Диляна // 23 авг, 2008 //

  Юлия Йорданова съгласна съм, че не трябва да има разделение между любители и професионалисти, както и между студийна и по-скоро репортажна фотография, всяка си има своите изразни средства, които въздействат.
  Съгласна съм също, че изкуството трябва да бъде възприемано, “преживявано, осмисляно и тълкувано според нагласите и уменията на всеки отделен човек”, това го прави живо. Този сайт е добро място за разговори на тема изкуство, но мнението на Nikolay Atanasov е твърде самоуверено, категорично и претенциозно за мен…надявам се да има още много пъстри мнения за фотографиите и конкурса и различните интерпретации да го дарят с дълъг живот:)

• VyacheslavPopov // 23 авг, 2008 //

  Изглежда до толкова има откъсване от реалността, че чак започва да се отрича разделянето на професионалните фотографи от любителите - фотографи в този фотоконкурс. Но ако погледнете дори в предстоящата Фотоваканция - 2008 акредитацията се извършва отделно за професионални фотографи, и отделно за фотографи-любители. Явно няма желание да се избере по-правилния път за бъдещи начинания.
  Да не говорим за международните фотоконкурси. Там по правило се изпраща формуляр, в който изрично и саморъчно всеки участник във фотоконкурс посочва дали е професионален фотограф или не. Много по-лесно е един професионален фотограф да изпъкне сред любители-фотографи. Но не забравяйте, че в международната практика защата на конкуренцията във фотографията като вид изкуство е наложила това разделение. Един любител-фотограф образно казано има “много хляб да изяде още” за да да стане професионален фотограф. А и за професионалните фотографи не е здравословно да бъде размивана тази граница. Един експерт
  трябва да е наясно с тези неща. И нека не се счита, че обиждам някого от журито. Да, несъмнено са експерти в своята област.
  Платон ми е мил, но истината ми е по-мила. Но да се прави след приключването на фотоконкурса и обяваването на резултати от избора на журито последващо гласуване на публика е просто смешно.

• Юлия Йорданова // 23 авг, 2008 //

  Радвам се на дебата, който се обособи - благодаря на мненията и на опонентите на фотоконкурса “Модерни времена”, и на симпатизантите на нашия регламент. Поздравявам Диляна за добрите думи и отстояваната позиция. Поздравявам Vyacheslav Popov за творческата амбиция и критическото внимание, които (все още) ни посвещава. Поздравявам Nikolay Atanasov за ерудитския прочит и опита за gender критика на едни от най-хубавите снимки в конкурса. Поздравявам всички, които се включиха в нашето събитие!
  Но нека не се дразним от различните становища, разминаващи се с нашето собствено. Нека не сочим чуждестранния опит винаги като “манна небесна”. Все пак този сайт не е единствено за фотография и фотоконкурсът “Модерни времена” представлява само част от по-широката програма на т.нар. “Art Studio” на сайта “Public Republic”. Затова - моля, възприемайте този конкурс не като повод за материално облагодетелстване чрез награди (те не са материални!) или като трамплин за кариерно израстване и постепенна професионализация на художествения опит (напр. във фотографския бранш), а преди всичко като място за творчески срещи и естетически случвания, като споделено пространство!
  Ще се радвам на следващата ни Арт среща да се запознаем лично и да поспорим отново и добросърдечно. На добър час!

• cefules // 25 авг, 2008 //

  Честито! Съжалявам, че не можах да присъствам.

  Поздрави на победителите!

Коментирай