Валентин Дишев
Снимка: Jasmic
Съблечените летни дрехи завиха
корените на дърветата. Присвити
някъде в дълбокото и летни думи,
новите ми лудости, и глуми нови
яростно почесваха отлюспващите
се остатъци от слънцето на юли.
Пристъпват риби, преброили до
капка сенките на свойте вирове,
изправени на пръсти, с погледи
вторачени, очакват новата вода,
която ще отрони нови пътища -
тъй лакомо прикътани от лятото.
И аз - във своите пространства -
звънтящо разпнали предела си,
очаквам есенното пълноводие…
Защото бистрата вода е мъртва.
4 Kоментара за сега ↓
Valentina Plachkinova // 15 авг, 2008 //
Разбирам. Познато ми е…
Обаче, имайки предвид твоята прецизност в изказа, си обяснявам пренебрегнатата граматическа норма в заглавието ето така:
И аз - във своите пространства -
звънтящо разпнали предела си
(сред люспите, със кръв в хрилете),
очаквам есенното пълноводие…
Дали?
Валентин Дишев // 15 авг, 2008 //
Когато това заглавие ми се опули (и оттогава винаги) не зная какво да правя с парадокса в него - от една страна, създава някакъв драматизъм, привиква някакви напрягащи представи, а от друга страна - много е смешно, защото рибите много ще го закъсат, ако нямат кръв в хрилете…
:)
Valentina Plachkinova // 15 авг, 2008 //
Там, където го “виждам” аз (именно там, в скоби), парадокс няма. Дали не е, както се казва, интенционална заблуда на автора… или на читателя? А може би и на двамата
Валентин Дишев // 15 авг, 2008 //
Ми… нещо и аз започнах да го виждам там…
Коментирай