Яна Димитрова
Снимка: Color de la vida
той е клоун. с висок цилиндър и черно наметало.
танцува по стените
или стои стегнато събрал коленете си
пред себе си
и под разтворения чадър;
вали
и около него капките подскачат
- по дървените дъски на пейката
в парка с театъра
хората тичат, а той се усмихва
и усмивката му се разтяга болезнена свита във върха на устните
и разтворена в края им
защо не се прибере в наведената си малко отчупена къща
там котката продължава да тича след плъха
като в латерна
сега иска да смени диоптричната снимка
и да оцвети в здрач следващия си живот
– този, който не стои под чадъра.
2 Kоментара за сега ↓
ve // 14 авг, 2008 //
Много хубаво!
Валентин Дишев // 14 авг, 2008 //
Съгласен съм Вера, но ще е още по-хубаво без това:
“…хората тичат, а той се усмихва
и усмивката му се разтяга болезнена свита във върха на устните
и разтворена в края им …” -
твърде познато, а и не допринася с нищо за развитието на текста. Препратката към латерната също е излишна… И пак е хубаво.
Коментирай