Public Republic

Интервю на Катерина Стойкова с фотографа Джим Ембри

Кой е Джим Ембри?

Звезден прах, втвърден в тази сегашна форма. Аз представлявам милиони години еволюция. Ние наследяваме само малките неща от своите родители. По-дълбоката същност на това, което сме, е в процес на еволюция от милиони години. Аз съм някой, който се опитва да допринесе към съзнателната промяна на значението да си човек, тъй като ние, хората, сме още в детския си стадий. Същевременно аз съм въплъщение на непосредственото присъствие на моите прародители, които бяха борци за социални промени и расово равенство.

Какво ти дава фотографията?

Започна като начин да запечатам житейските си преживявания. Мама ни показваше семейни фотографии на хора, от които се възхищавах. Купи евтини фотоапарати и ние ги използвахме през цялото време. После, когато отидох в колеж, ожених се и имах деца, фотографията продължи да бъде начин, чрез който запечатвах житейските си преживявания.

След това като социален активист снимах събития, за да ги разпространя сред хората. После преподавах фотография в полувисш институт, обучавах с програми, достъпни до по-широка аудитория.

Ние всички сме артисти с многобройни пътища към творчеството и фотографията е един от тях. Фотографията, както и всеки друг творчески отдушник, действа върху нашата хуманност. Позволява ни да използваме своя дълбок глас, за да кажем истината.

Какво според теб представлява една добра снимка?

Добрата снимка е породена от скромност. Фотографът не трябва да мисли, че неговата снимка на роза ще бъде така перфектна и красива както самата роза.
Също така ми харесват спонтанни фотографии, смешни, ексцентрични, с човешки емоции.

Кое е най-интересното място, което си посетил?

Бил съм в Мексико, Канада, Куба, карибските страни, Бразилия и Индия, както и в различни места в САЩ.

Имал съм много приятни и специални преживявания навсякъде.
Важен спомен за мен е пътуването ми до Атланта за погребението на доктор Мартин Лутър Кинг през 1968.

На приятелите ми и на мен ни дадоха черни ленти и ни казаха, че ще служим като разпоредители на траурното шествие, което означаваше, че ще вървим от двете страни пред ковчега. Погребението започна в неговата църква. Хиляди хора бяха наизлезли по улиците. Затвореният ковчег на доктор Кинг бе положен върху каруца, дърпана от магаре. Ние вървяхме три или четири мили от църквата до Морхауз Колеж. Отне повече от час и половина. Хората стояха от двете страни на улицата, висяха от покриви и дървета, вървяха след каруцата. Приятелите ми и аз трябваше да проправяме път за каруцата.

Какъв беше ефектът на пътуванията ти върху твоите фотографии?

Разбира се, пътуванията придадоха на снимките повече разнообразие. Пейзажите, дрехите и океаните са различни, когато пътуваш. Пътуванията дават много по-широка перспектива.

Как избираш на какво да направиш снимка?

Много пъти избираме обектите, защото се чувстваме вдъхновени по същия начин, по който и в поезията. Виждаме композиции и знаем, че ще станат добри фотографии.

Какво е посланието, което твоите фотографии изпращат към света?

Посланието е, че има свещени връзки между всички нас в земното общество, и тези фотографии са като холограма, микрокосмос на това чувство на свързаност. Това е, което се опитвам да изразя.
Човешките същества са на Земята, за да творят и да вдъхновяват себе си и другите.