Снимка: Todd Baker
****
Ще бръкна във окото
на мълчанието.
Някъде ще глъхне
ек от лист отронен.
***
Някой ходи по тавана ми.
Мислите ми
скърцат жалостиво.
**
Този смях ми е познат.
Дълбоко в кладенеца – ехо.
.
Камъкът, който препънах, беше тежък и гърбав. Раста.
.
**
Има гръб и този хоризонт –
тишина и ръб на бръчка.
***
Третият кръг след капката
винаги следва втория.
На нея и е все едно.
****
Отзвучаха камбаните.
Светлината поръбва
листа и рани.
Рано е за мълчание.
3 Kоментара за сега ↓
ma6terka // 22 авг, 2008 //
Браво! Лаконично, провокативно, асоциативно, философско.
Звук, образ, виталност, обем. Учестяване на дишането!
Валентин Дишев // 25 авг, 2008 //
Ами… в началото бе дишането…
ma6terka // 28 авг, 2008 //
Написано набързо, леко езотерично и вероятно не-последен вариант.
* * *
В началото бе дишане -
тънка нишка брод
прокаран в тишината към
живи сиви килийки…
Клавиши на умодумието почукват
в петолинието на ларинкса музицирал
слога в гръкляна…
Си бемол стихове до мажор
анжамбмани нижат
виолетовата аура…Етера
вибрира – извечната
угар в десницата на Демиурга…
Разсъмва светлината на синтаксиса.
Коментирай