Георги Господинов
Снимка: mandj98
Есен
Майка ми
вари зад блока
лятото
на
лютеница
***
Смесваш Бог
с небе вода земя и огън
капваш време и пространство
и след милион години
светещо
дъждовно
червейче
***
Дъждът въздъхна и остави
многоточие във локвите.
Какво ли
искаше да каже облака…
***
Любов
Всяка нощ
да сънуваш жената
до която лежиш.
***
Залезът в Созопол закъснява
Слънцето
заплеснато в бедрата ти
***
Бог
е сигурно щастлив
щом като си няма
Бог
***
Под огромната каска
главата ми дрънка –
език на камбана.
***
Доказано е
че Вселената се разширява
Следователно
ние се отдалечаваме
взаимно
Из “Лапидариум”
първо издание 1992, последно издание в „Балади и разпади”, 2007СЪДЪРЖАНИЕ
лапидарен (лат. lapidaris „каменен”) за стил – който е с качества на надписите върху камък; лапидарен стил – кратък, изразителен и ясен.
лапидариум (лат. Lapidarium) — място в музей, където са подредени камъни с археологическо значение.
лапидация (лат. lapidatio) — убиване с камъни, вид наказание в древния свят на Изтока.
лапил (лат. lapillus „камъче”) — ръбест или закръглен малък (колкото орех) камък от вулканически произход.
1 Kоментар за сега ↓
pafka // 8 авг, 2008 //
Това е една от любимите ми стихосбирки на бг поети, наред с някои на Б.Христов, И.Методиев, Н.Кънчев …и един почти никому неизвестен Тодор Колчев (http://pafffka.blog.bg/viewpost.php?id=126912) - такива текстове се забиват като трънчета под кожата …
Поздрави!
Коментирай