Public Republic Art Studio

Пролетна симфония на Янис Рицос

10 август, 2008 от · 1 Коментар

Превод от гръцки: Матейна Нулис

Zeleno listo
Снимка: Cezar R.

ПРОЛЕТНА СИМФОНИЯ

(откъси)
* * *
Ще напусна
заснежения връх,
който с гола и бяла усмивка
топлеше безкрайната ми самота.

Ще отърся от раменете си
златния прах на звездите,
както врабците
отърсват снега
от крилете си.

Скромен и невредим,
щастлив и непокварен
ще премина
през ласките
на цъфтящите акации
и ще клъвна
от искрящия пролетен прозорец.

* * *
Виж, любима,
как печално те гледат
ръцете ми.
Като две сиротни деца -
плакали в нощта
и преспали,
зъзнейки върху снега
без трошица хляб.
Замръзнаха, но не просиха.

* * *
Екот на светлинна камбана
ни посреща
на златистия бряг.
Зората преминава по пясъка,
намокрила
голите си стъпала
от позлатената вълна.

Една девойка
разтвори прозореца
и се усмихна на морето.
Премрежи очи пред светлината
и се втренчи дълбоко
в мистичното сияние
на усмивката си.

* * *
Чуй клепалата
на околните храмове.

Те ехтят от далеко,
от необятните глъбини;
от устните на децата;
от невинните лястовици;
от белите неделни дворове;
от дивите лози;
от гълъбарниците
в скромните къщи.

Чуй клепалата
на пролетните храмове-
храмове,
които не познаха
разпятие и възкресение.
Познаха само иконите
на годишните месеци
с гальовната им майка,
която ги чакаше в нощите
на прага;
с миролюбивия баща
ухаещ на поле,
стаил в очите си послание
от идващата Магдалена.

Исусе,
какъв ли щеше да е пътят ти
без уханните смирна и нар
по прашните нозе?

От далеко, от далеко,
с болезнена усмивка
ти гледаше небето,
додето дъхът на житата
и женските стъпки
се усмихваха в прозореца ти.

Любима,
откъсвайки лайката
и съзерцавайки морето,
ще изречем отново
с птици и треви
молитвата от детството.

И от далеко, издълбоко,
клепалата
на детските храмове
ще запеят песента
на нежния Назарет
високо над зелените поля.

* * *
Любов, Любов,
ти не ми донесе
за вечеря
дори трошица светлина.

Безропотен, гладен и гол,
скитах се из планините,
отправяйки неуморно
поглед към небето
с надежда за награда
от песента и тишината.

Искри светът
извън скръбта ти,
светлината и кръвта,
тишината и песента.

О, любими хора,
как може
да отвръщате глави?
Как може
да не се усмихвате?
Отворете прозорците!

* * *
Облян от светлина
излизам на балкона,
гол -
да вдишам дълбоко
вековния вятър
с обилно благоухание
на южни гори
и солта
на безбрежно море.

Искри светът
неуморимо.
Вижте!

Янис Рицосе роден на 1 май 1909г. в Монтемвасия, южен Пелопонес. През 1925г. се премества в Атина.
През 1931-1932г. се изявява като артист и балетист. По време на хунтата, през 1967г. е заточен, но скоро е освободен под натиска на цялата гръцка културна и академична общественост.

Посещавал е различни европейски страни, включително и България.
Започва да печата стихове през 1927г. Няколко години след това започва да пише само в свободен стих.

До 1977г. е издал 64 стихосбирки, като някои от тях са претърпели 15 издания. Поетиката му е с постсюрреалистично влияние, богата асоциативност, цветове, обеми, образи, неповторими метафори.

Превеждал е Блок, Дора Габе, Назъм Хикмет, Никола Гилен, Атила Йозеф и др. Носител на много национални и чужди награди. Номиниран неколкократно за Нобелова премия. Умира в Атина в 1990г.

Бел. прев: Откъсите на поемата не са селекционирани от преводача. Взети са в автентичният им вид от “Антология – шедьоврите на гръцката литература през последните 2 века в оригинал” – изд. 1995г. Атина

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • otchelnik // 10 авг, 2008 //

    Чудесен превод на чудесен поет! Надявам се да прочетем и други преводи на тази преводачка…

Коментирай