Public Republic Art Studio

Юген

19 август, 2008 от · 2 Коментара

Валентин Дишев

Gylybi
Снимка: Jsome1

Искам да ви разкажа, за нещо, което се случва. Само, моля ви, не питайте “Какво се случва?”. Опитайте го, вкусете, оставете да отзвучи…

Всичко започна на 15. 07. 2008 г. Нели Добринова публикува стихотворение (“Такигино”), което ми припомни за значението на естетиката “юген” в театъра “но”. От този спомен пък се роди първото двустишие от четири думи, което ще можете да прочетете по-долу. След няколко минути двустишията станаха 5. След още няколко минути се появи идеята, че мога да предложа и публично предизвикателството на един нов “жанр” – “юген”. В него естетиката (или “принципът”) “юген” би трябвало да бъде само хоризонт, опора за погледа, ясно различима, но дефинираща не толкова недостижимото отвъдно, а тоталността на преживяваното “тук”.

В този смисъл предизвикателството е да останем европейци, които не разхищават енергията си в опити да се повдигат на пръсти, опитвайки се да превъзпитат сетивата си, за да възприемат и възпроизвеждат “източния” поглед към света, а използвайки навиците и различимите за европейската поетична традиция “маркери”, конотативни и семантични “вериги”, да се създадат текстове (само в две двустишия, всяко с по две пълнозначни лексикални единици) в които ‘буквалните’ и ‘символните’ значения, проработват едновременно – и, в своята тоталност, “поразяват” четящия така бързо, че той не се наема да разграничава ‘буквално’ и ‘символно’ – просто образът е това, което е (тук – цитирайки, всъщност, Ваня Стефанова, не мога да не възкликна с усмивка: “Колко “японско”, нали!)…

Но няма да продължавам – в момента, макар и с надеждата, че под тази публикация ще се намери място и за подобни разсъждения – линията на теоретично (с и без “кавички”) усилие. Защото…
Защото за броени дни предизвикателството бе прието от много талантливи автори (двама от тях – Тереза Тончева и Ваня Стефанова – със съществен принос не само към развитието, то и към осмислянето на случващото се). И ми се иска да ви представя идеята в плът, каквато е към момента.
И така – на сцената е юген:

Валентин Дишев

Следа от факeл
Сиво от топло

*
Пропаст и просвет
Звън на камбана

*
Просяк и писък
Дирята влажна

*
Повет и повей
Пръсти през мрака

*
Призрак на припек
Лятото се разпаса

*
Гръм и грак
Гарга на облак

*
Кръст и грозд
Кисело време

Тереза Тончева

*
Стомахът се прегърби
Зад портите небе

*
Риби и хора
Милостиви зъбери

*
Под бора урва
Сън на мравки

*
На пътя възел
Костенурка в корубата

*
Точка в езеро
Чужда луна

Ваня Стефанова

*
Старица с коза.
Огладняло стърнище.

*
Тъпан и тътен
Зинали земи

*
Зеленясала мисъл.
В усое – усойница.

*
Вик на секвоя
Пробито небе

*
Пръсти и пръст
Билкарят сънува

Левена Филчева

*
Свенливост над тъпан
Черешова уруглица

*
Стомна и пръстен
Пее грънчарят

*
Старица пред стана
Пустеща люлка

Мая Митова

*
Безквасна троха
Памет за начало

*
Измито огледало
Събуден глас

*
Топъл хаос
Взрив на черупка

Камелия Тодорова

*
Парцалче на клон
Гола душа

*
Врабчета в облак
Скъсана броеница

*
Стъпки по пясъка
Черно на бяло

Дора Господинова

*
Дете на девет.
Близко небе.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Валентин Дишев // 20 авг, 2008 //

    Очевидно проблемите с достъпа до сървъра не са разрешени и тази публикация, дублираща вече налична (от 27 юли), го показва… Тук очаквах друга, наречена “Други упражнения”. Нищо – ще се справите. :) :)

  • Кръстопът » Радостина Ангелова: Стръмни носталгии*: // 2 мар, 2017 //

    [...] * – заглавието е редакционно. Публикуваните текстове са от подготвяната за печат от издатество „АРС“ антология на жанра „юген“. [...]

Коментирай