Афоризми от Димитър Ангелов
Снимка: Dimíter Ánguelov
Нека бъдем реалисти: няма нищо по-пленително от един утопичен проект!
Създаде Бог първо глагола, а после съществителното. Но и то не му хареса и го унищожи с прилагателното. Всичко това му се стори абсурдно и създаде многоточието.
Когато едно куче лае към луната, това е поема. Когато две кучета се лаят едно друго, е драма. А когато едно куче лае, а всички останали мълчат, е трагедия.
И ни възпитаваха в дух на равенство. И станахме равни и престанахме да се разпознаваме. И така продължи чак до второто Откровение, което също не разбрахме.
Часовникът показваше нула часа. Фауст не изглеждаше по-доволен. Сърцето му се изпълваше с тъга, защото не можеше да продължава да мечтае и да се радва на страданието си.
Животът остарява, раздипляйки времето между тялото и паметта.
Нека не забравяме, че Колумб е открил първо Америка, а едва след това - яйцето.
Човек понася всичко, освен равенството.
Истинските загадки остават неразбрани. Останалото са имитации.
Който дъвче афоризма не го разбира, който дълго му се наслаждава, го разваля.
Чудото е границата между две илюзии.
Свободата е като плаваща линия, която разделя онова, което все още не е вълна и онова, което никога не би се превърнало във вълна.
Тъгата е отдавна угаснала звезда, която продължава да осветява собственото си отсъствие.
Всички усещания са малко странни. Иначе никога нямаше да ги забележим.
Вълнуват ни формите, а не съдържанието: колко пъти ни е разнежвала някоя смачкана хартия докато разберем, че не е коте!
Dimíter Ánguelov
Превод от португалски: Здравка Найденова
Разкази на Димитър Ангелов в превод на френски език може да прочетете в блога Lusopholie.
0 Kоментари за сега ↓
Още никой не е коментирал. Бъди първият!
Коментирай