Афоризми от Димитър Ангелов
Снимка: Dimíter Ánguelov
Афоризмът се прави така: хващат се точните места на повествователната нишка, стягат се на възел и останалото се отрязва.
Свободата, мило птиче, не е да излезеш от клетката, а да можеш да летиш с нея.
Има толкова малки истини, че за да се видят, трябва да се увеличат с много големи лъжи.
Увеличихме радиуса на една истина четири пъти, после го умножихме по 2π и получихме периметъра на една голяма лъжа.
Наблюдавахме нищото от друг ъгъл: нищото изглеждаше същото, ние – не.
Обявих се против всички. Намразиха ме. Солидаризирах се с всички. Осъдиха ме.
Славеите пееха толкова лошо, толкова лошо, че не заслужаваха дори името си. Но в поезията често е така.
И се молех на бога, и целия се издрасках с нокти и бях готов да започна да си скубя косите, когато чух някакъв (вътрешен?) глас: “О, клетнико, не Му досаждай, защото на Всевишния не е дадено дар слово”.
На върха на щастието никога няма място за двама.
Завързахме двата края на нишката на Ариадна и получихме съвършен лабиринт.
Здравият разум е като топка: колкото и да го отклоняваме, никога не се отдалечава от центъра си.
Наблюдавайте внимателно Голямата мечка и ще откриете, че формите са само привидност на числата.
Най-трудното започва, когато най-голямата ни мечта стане единствена възможност.
Еволюцията е огромна верига, която се скъсва на две, на четири и т.н., като броят на веригите нараства все повече. Докато всички изчезнат със скъсването на последнoто звено.
Идеалната ос е колело, на което е отнето всичко освен движението.
Истинският философ има една единствена задача: да докаже, че във философията никой не е напълно прав, включително и онзи, който твърди това.
Dimíter Ánguelov
Превод от португалски: Здравка Найденова
Разкази на Димитър Ангелов в превод на френски език може да прочетете в блога Lusopholie.
0 Kоментари за сега ↓
Още никой не е коментирал. Бъди първият!
Коментирай