Вера Балева
Снимка: stephcarter
Тя не се съобразява с мен.
И ми влиза в къщата.
Живее в нея – колкото си иска.
Наднича в кутията с бижута,
ако са бижута –
герданите с цигански мъниста.
Промъква се между пръстите ми –
когато пуша.
И изискано се изнизва.
После скита сред книгите
с тематика от 19-ти век.
Потапя пръст в бурканчето мед
и се облизва.
Танцува валс с червения абажур,
после с белия абажур.
Порцеланово прозвънва в чашата.
Високомерна и облечена в черно –
изпъква.
И не се съобразява с мен.
Обръща се към себе си
с Уважаема –
особено пред огледалото
Тропа с крачета
и настоява да я обичам –
колкото обичам децата си.
И малко повече
Понякога е така трогателна.
А постоянно е моята вечер.
7 Kоментара за сега ↓
Dishev // 29 юли, 2008 //
И ти постоянно приличаш на себе си (един от редките случаи, в които това е много хубаво).
Липсваш и на други места.
lili // 30 юли, 2008 //
Много липсваш, Дишев е прав.
Прегръщам те и си виж е-мейла.
Вера, стихотворението е много добро, в характерния за теб си начин и толкова обаятелен…
Интересна е. Твоята вечер. Интригуваща.
Все пак танцува с червения абажур…
И с белия…
А после звъни .
Вечерта.
Изискано се изнизва.
Вечерта.
lusi // 30 юли, 2008 //
Сетивата са ни повече, отколкото светът предлага да осезаваме. След това стихотворение си мисля, че това му е хубавото на живеенето…
otchelnik // 31 юли, 2008 //
Слава Богу, Вера се завърна! Макар че никога не си е отивала… Нали скоро ще се радваме заедно на новата ти книга?
ve // 31 юли, 2008 //
Благодаря ви, приятели! Сигурна съм, че и вашите вечери танцуват валс или някакъв друг танц. И това им е най-хубаво на вечерите.
marta // 3 авг, 2008 //
Какво завидно постоянство!
Много хубаво, Вера!
Nulis // 7 авг, 2008 //
“…Моята вечер…
…настоява да я обичам-
колкото обичам децата си.”
Колко много размисли поражда в некропола на затлаченото ни битие.Уникална находка,Вера! Браво!
Коментирай