Public Republic Art Studio

Юген

27 юли, 2008 от · 10 Коментара

Валентин Дишев

Grozde
Снимка: Marianne Perdomo

Искам да ви разкажа за нещо, което се случва. Само, моля ви, не питайте “Какво се случва?”. Опитайте го, вкусете, оставете да отзвучи…
Всичко започна на 15. 07. 2008 г. Нели Добринова публикува стихотворение (“Такигино”), което ми припомни за значението на естетиката “юген” в театъра “но”. От този спомен пък се роди първото двустишие от четири думи, което ще можете да прочетете по-долу. След няколко минути двустишията станаха 5. След още няколко минути се появи идеята, че мога да предложа и публично предизвикателството на един нов “жанр” – “юген”. В него естетиката (или “принципът”) “юген” би трябвало да бъде само хоризонт, опора за погледа, ясно различима, но дефинираща не толкова недостижимото отвъдно, а тоталността на преживяваното “тук”.


В този смисъл предизвикателството е да останем европейци, които не разхищават енергията си в опити да се повдигат на пръсти, опитвайки се да превъзпитат сетивата си, за да възприемат и възпроизвеждат “източния” поглед към света, а използвайки навиците и различимите за европейската поетична традиция “маркери”, конотативни и семантични “вериги”, да се създадат текстове (само в две двустишия, всяко с по две пълнозначни лексикални единици) в които ‘буквалните’ и ‘символните’ значения, проработват едновременно – и, в своята тоталност, “поразяват” четящия така бързо, че той не се наема да разграничава ‘буквално’ и ‘символно’ – просто образът е това, което е (тук – цитирайки, всъщност, Ваня Стефанова, не мога да не възкликна с усмивка: “Колко “японско”, нали!)…

Но няма да продължавам – в момента, макар и с надеждата, че под тази публикация ще се намери място и за подобни разсъждения – линията на теоретично (с и без “кавички”) усилие. Защото…

Защото за броени дни предизвикателството бе прието от талантливи автори (двама от тях – Тереза Тончева и Ваня Стефанова – със съществен принос не само към развитието, но и към осмислянето на случващото се). И ми се иска да ви представя идеята в плът, каквато е към момента.

И така – на сцената е юген:

Валентин Дишев

Следа от факeл
Сиво от топло

*
Пропаст и просвет
Звън на камбана

*
Просяк и писък
Дирята влажна

*
Повет и повей
Пръсти през мрака

*
Призрак на припек
Лятото се разпаса

*
Гръм и грак
Гарга на облак

*
Кръст и грозд
Кисело време

Тереза Тончева

*
Стомахът се прегърби
Зад портите небе

*
Риби и хора
Милостиви зъбери

*
Под бора урва
Сън на мравки

*
На пътя възел
Костенурка в корубата

*
Точка в езеро
Чужда луна

Ваня Стефанова

*
Старица с коза.
Огладняло стърнище.

*
Тъпан и тътен
Зинали земи

*
Зеленясала мисъл.
В усое – усойница.

*
Вик на секвоя
Пробито небе

*
Пръсти и пръст
Билкарят сънува

Левена Филчева

*
Свенливост над тъпан
Черешова уруглица

*
Стомна и пръстен
Пее грънчарят

*
Старица пред стана
Пустеща люлка

Мая Митова

*
Безквасна троха
Памет за начало

*
Измито огледало
Събуден глас

*
Топъл хаос
Взрив на черупка

Камелия Тодорова

*
Парцалче на клон
Гола душа

*
Врабчета в облак
Скъсана броеница

*
Стъпки по пясъка
Черно на бяло

Дора Господинова

*
Дете на девет.
Близко небе.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

10 Kоментара за сега ↓

  • Rainy // 29 юли, 2008 //

    Роза и Славей
    Философията тържествува.

  • Marta // 31 юли, 2008 //

    Грозд и глеч.
    Сладко време.

  • Rainy // 31 юли, 2008 //

    Планети и лисица.
    Сълзотъканно неверие.

  • Dishev // 1 авг, 2008 //

    Rainy, това “сълзотъканно” е много чуждо на търсения дух … :) В “юген” (по-точно – в оформящата се наша интерпретация) е търсена простотата на езиково равнище, която обаче трябва да поражда нова и неочаквана тоталност… Обикновено идеята е единият стих да задава своеобразен “хоризонтал” на погледа, а другият – често парадоксално – да “дефинира” “вертикал”. И в напрежението (понякога – в неочакваната хармония) между двата, да се “отвори” пространство за спонтанно изживяване. Има още една особеност (от това, което разпознаваме дотук, в опитите да дефинираме търсенията си) – обикновено в най-добрите образци (или в усещаните от нас като такива) единият стих съдържа някакво движение, което не е задължително (даже е препоръчително да не е така) да е “положено” чрез глагол. Другият стих (без да има “канон” кой от посочените “типове” стихове да е първи и кой втори) е като пляскането с ръце в онази позната детска игра, в която пляскането е знак да замръзнеш на място. Това търси “юген” – да накара читателя да помръдне (да се наклони напред – привлечен от любопитството си), а след това да го накара да замръзне. И понеже това замръзване е невъзможно – равновесието е нарушено – напрежението от инстинктивния опит “да се задържиш на крака”, изтласква съзнанието на читателя към ново и необичайно преживяване…
    :)

  • Rainy // 1 авг, 2008 //

    То мъдрите хора хубаво са казали: “Който каквото сам си направи, никой не може да му направи”, та и моята работа същата…
    :)
    Ще се наложи да прочета още немалко пъти коментара ти, за да вникна в думите и смисъла, както и самата концепция, в която не се задълбочих много. Всъщност, аз сякаш разбирам за какво иде реч, но на чисто интуитивна основа. На такава бяха и моите словесни “реакции”. Признавам, тези жанрове не са моето амплоа, но пък носят страхотна словесна самодисциплина, ако ме разбираш. И удоволствие, разбира се, иначе за каква поезия иде реч…
    Тук се налага да се впрегне и сивото вещество малко повече, обаче.
    :)

  • Dishev // 7 авг, 2008 //

    Ето и още две чудесни илюстрации от включването на още един великолепен автор – Георги Милев:

    *

    жарава изпука
    око без гледец

    *

    ракла изскърца
    взрив от молци

  • ma6terka // 8 авг, 2008 //

    *
    Пасаж от риби
    Сито море

    *
    Топола в двора
    Вихър от пух

    *
    Тъга по дъга
    Рояк криле

    *
    Пепел от рози
    Букет от сълзи

  • Валентин Дишев // 12 авг, 2008 //

    Включване от висока класа (третото и четвъртото са малко сантиментални за моя вкус, но това – всъщност – няма никакво значение :) ). Благодаря.

  • ma6terka // 13 авг, 2008 //

    Благодаря Ви, Дишев! “Е, те това е мъжка приказка!”. Когато човек “се вгледа повече в осолената зеница на истинското Аз съм…” прави плахи опити в стил юген…
    Да, 3-то и 4-то са малко сантиментални, но “…трето и четвърто е да можеш…”

  • lemidia // 19 мар, 2013 //

    скок без бънджи
    мъж в количка

Коментирай