Public Republic

Интервю на Наталия Николаева с художника Никола Манев

“Най-щастлив съм, когато ми обичат картините.”
Никола Манев

Никола Манев живее в своето пъстро пространство – безкрайно като безкрайното му въображение.
Той живее и далеч от родината, а неговото присъствие в българското изобразително изкуство е повече от осезаемо.

Творчеството на художника много леко и естествено се прибавя към света, сякаш за да го допълни, да е винаги в помощ на неговото съвършенство.

Никола Манев е свободен в избора си да поставя своя цветен пласт сред пластовете на художественото изкуство.

Неговите платна са особено гостоприемни, с неочаквани преливания на нюанси, които увлекателно умеят да разказват приказки за красотата и любовта. Картините му са родени от светлината, която за художника Никола Манев е „пъпна връв на човека с вечността”.

Изкуството на живописеца вълнува и създава усещане за пълноводието на битието, за многоизмеримостта на реалното и мистичното. За мен това е изкуство, което донаписва живота и е силно като самият живот.

Единствено Никола Манев може да каже забележителните думи: „Да направя картина, където цветовете, формите и линиите излъчват светлина и се обичат.”

Каква е мисията на художника според Вас?

Не съм мисионер, за да имам мисия. Животът е съчетание на форми, цветове, линии, светлина… Той е като извор, който дава живот около себе си.

Какво е призванието на твореца, който живее и твори на границата на две култури?

Нищо не знам за призванието, само едно знам, че бих желал да бъда един мост между тези култури, но не и стена.

Какво е мнението Ви за емигрантския живот?

Никога не съм се чувствал емигрант. Париж още преди да го видя съм го чувствувал, като мой втори роден град.

Кое е най-голямото предизвикателство за Вас в областта на изящните изкуства?

Да направя картина, където цветовете, формите и линиите излъчват светлина и се обичат.

Кои са любимите теми във Вашите платна?

Обичам пустинята… големият каньон в Аризона… парижките комини… земята… облаците… руините на всичките изчезнали цивилизации…!

Бягство или свобода е изкуството за вас?

Нито свобода… нито бягство…, а пълно робство, избрано по най-доброволен начин.

Какво означава за Вас отличието Академик на Българската Академия на науките и изкуствата – признание, отговорност или нещо друго?

Най-голямата шега, която са ми устройвали, като ми сложиха тогата имах чувството, че ще ме подстригват или бръснат.

Най-щастлив съм, когато ми обичат картините.

Какъв талант още бихте искали да притежавате?

Бих желал да владея езика на птиците, за да разкажат как изглежда света отгоре и какво са видели по света!

Ако Ви помоля да изразите българското в едно платно – какво би било то?

На времето Йо. Дьолакроа е казал: „Дайте ми едно огромно платно и
ще изрисувам цял Париж”. Доста преди него Архимед е казал: „Дайте ми един лoст и ще повдигна земята”. На мой ред ще допълня: „Дайте ми всички цветове на дъгата и бих изрисувал България”.

Как се ражда една Ваша картина?

Както при раждането на едно дете трябва контакт на един сперматозоид с една яйцеклетка, така контакта на ръката с четката и платното трябва да сформират тоз свещен триъгълник. Така се ражда една картина!

Какво Ви вдъхновява да рисувате?

Да знаеш, че някъде една жена мисли за теб!

Какво уникално усещане като творец Ви дарява Франция? А България?

„Всеки има две родини – своята и Франция” е казал на времето Джеферсън. Подписвам се под тази мисъл.

Какво препоръчвате на авторите - художници, за да не се повтарят в творбите си?

Бог ме е опазил да давам съвети! Все пак бих им казал да работят с любов и след 30 – 40 години работа ще има резултат.

В едно свое интервю казвате: „Ние може да имаме самочувствие, но единственият барометър е публиката.” Доколко е важен възприемателят на изкуството за художника?

Всяка теза има антитеза, както медальонът има обратна страна! Ако Ван Гог имаше публика, която го поддържа, може би никога нямаше да си отреже ухото! Но щеше ли да направи тази невероятна живопис? Във всички случаи, много по-приятно е да получаваш цветя, отколкото да те замерват с развалени яйца…

Кои са Вашите любими изкуства?

Най-важното изкуство за мен – това е комуникацията между хората.

Какво бихте препоръчали на художниците, които творят в България, за да развият таланта си и да намерят себереализация?

Да вярват в това което правят, без да чакат бърз успех, стремейки се неутолимо към него.

Бихте ли подарили Ваша любима мисъл на нашето електронно списание за спомен?

“Primum vivere dende filosofare”, което ще рече от латински „Първо живей, после философствай”.

За какво мечтаете?

Мечтая един ден САЩ да стане комунистическа държава.

Никола Манев е роден на 28 август 1940 г. в България, в сърцето на Тракийската низина, в градчето Чирпан, родно място на поета П. К. Яворов, когото дълбоко цени.

Там прекарва голяма част от детството си и остава завинаги свързан с тази красива и сурова земя.

След като завършва Художествената гимназия и учи при професор Васил Стоилов, през 1962 г. Той е приет в Националната художествена академия в Париж, в класа на Морис Брианшон. Завършва я и получава парва награда от големия конкурс Шаневар.

След дълъг престой в Градчето на изкуствата в Париж, той предприема редица пътувания, за да търси природни явления, но и градове изпълнени от камък и история: от Венеция до Ню Йорк, през Сиена и Сенлис до Варна и Велико Търново.
Негов пристан, обаче си остава Париж, където се връща да излага след всяко скитане по света.
В ателиетата си в Ил Сен Луи и на площад Едит Пиаф, той години наред продължава настойчивите си творчески търсения, които стават все по-дълбоко лични.
Но най-много обича да се зарежда край брега на Черно море, защото детските му спомени го теглят към Варна.

Дълбоко белязано от пейзажите, културните и творческите традиции на родната му страна, неговото творчество е свидетелство и за любовта му към необятните пространства, които открива по време на многобройните си обиколки в търсене на загадачните форми и структури на природата. Това търсене го отвежда от дюните на Северно море, през огромната пустош на Сахара, до необятните простори на Колорадо. След всяко пътуване се раждат рисунки, маслени платна и акварели, запечатали неговите чувства и в същото време свидетелстват за различните периоди на творчеството му.

С годините той си създава собствен език и чрез него дава ново определение на абстрактното и фигуративното, а двойната му принадлежност към българската и френската култури придава на изобразителния му похват изключително специфичен акцент.

Никола Манев е нарисувал над 3000 творби станали собственост на музеи, обществени и частни колекции в над 25 страни
От 1989г. Редовно сътрудничи на галерия „Льоал” като председател на групата на българските художници в Париж в рамките на художественото течение „Идентичност 2000”, чийто основен стълб е той.

След първата си самостоятелна изложба през 1961 г. в Смолян той участва и в много общи изложби. А в различни галерии по света е излагал самостоятелно повече от седемдесет пъти.

През 1994 г. от името на фондация „Явворов” , Манев кани на международен пленер по живопис художници от Франция, Португалия, Канада, Китай, Япония и от Северна Африка.
На 01.06.2008 г. Манев бе удостоен с наградата Академик от Българската академия на науките и изкуствата.

През 2008 г. отбелязва 47 години творческа дейност, и въпреки това той продължава да твори динамично и вдъхновено и твърди, че всяко ново платно му е скъпо като първа любов.