Public Republic

Пътепис “От Абърдийн през Шетланд, Белфаст и обратно” на Анна Койчева

Продължение от I част

Крал Хаакон и магарешкият трън

Шетландските острови са най-красивото място на Шотландия и Великобритания и най-мечтано за посещение от поданиците на Короната. Както и - най-скъпото. Британските авиолинии са единствените, които хвърчат до тук и като така поддържат монопол на високи цени и капризни рейсове.

Шетландските острови, или както още са известни Зетланд, са повече от 100 скалисти острова, пръснати в Северния Атлантик и Северно Море. Само 20 от тях са обитаеми. Името Зетланд днес се използва рядко, но допреди 1975 с него официално се е наричало “окръжното управление” на най-голямата ивица суша Мейнланд. Названието Зетланд датира от 1838 и е измислено от маркиз Дъндас. Хетланд /Hetland/, Йетланд /Yetland/ и Шетланд /Shetland/ са останалите имена, под които тези острови са известни.

Шетландската група острови, разположени на географската ширина на южна Норвегия са най-северната група Британски острови, които попадат под Шотландско господство през 1469 по силата на брака между Крал Джеймз ІІІ и Маргарита - Принцесата на Дания. Преди това са били Скандинавска колония. Най-голямата ивица суша, наречена Мейнланд има дължина 55 мили и диаметър 20 мили. Тук се намира столицата Леруик, летището и най-големите пристанища. Първите заселници - скотовъдци и рибари дошли на Островите през Неолита, т.е. преди 5 500 години.

Гледката на разпръснати археологически останки, каменни окопи, развалини и постройки от Неолита и Бронзовата ера ни придружава навсякъде докато пътуваме. Шетландските острови се намират на “кръстопътя” между Атлантическия Океан и Северно море и благодарение на Северно-Атлантическия дрейф имат мек океански климат. Докато траеше нашата обиколка/началото на февруари/ из риболовните зони на Мейнланд, температурите на паднаха по-ниско от 7-9 градуса над нулата, което си е направо чудо за такава географска ширина . Северно-атлантическият дрейф създава отлични условия за изобилие на сьомга, както и за изкуственото й отглеждане в рибарници.

Риболовът и нефтодобивът са основният поминък на Островите. Докато чакаме самолета за Шетланд, на литещето в Абърдийн виждам работници, облечени в оранжеви гумени гащеризони, които чакат своя полет към нефтените платформи в Северно море. Моят съсед по седалка е един от тях. Спи и отмаря преди смяна. Казва, че предпочита самолета пред ферибота, защото било по-бързо Самолетчето, с което летим от Абърдийн, побира само 30-тина пътници, стюардесата е една-единствена /място за повече няма!/, а “обядът” ни се състои от бисквитка и чашка чай.

Прелетяхме над южно разположената група острови Оркни и не след дълго се приземихме на летище Съмбърг в Мейнланд. От самолета видях безброй малки островчета, пръснати в океана. Фериботчета и кораби сноват нагоре надолу и осигуряват “градския транспорт” на всеки 30 минути.

Хората на Шетландските острови се познават и другоселците се набиват на очи веднага. Населението е само 20-ина хиляди. На островите етнически малцинства като африканци и азиатци не се забелязват /студено им било!/.

Освен с риболов и нефтодобив, шетландци се занимават с отглеждане на прочутите шетландски овце, понита и якове както и с обработка на вълна и плетива. Тук се плетат най-пъстрите шапки и ръкавици в света, погрешно смятани за “скандинавски”. Всъщност скандинавското присъствие на Островите е доста осезаемо. Населението не се изживява за британци, нито за шотландци. Те се имат за викинги и са горди с това. Езикът, който тук говорят /из кръчмите,или на улицата/ е също странен, не прилича на обикновения шотландски акцент.

Дори маниерът, по който изписват и изговарят някои думи наподобява норвежки. Най-голямата верига нефтопреработвателни заводи на Шетландските острови се нарича Hjetland /Хетланд/, което е скандинавско име. С това име Шетландските острови се споменават за първи път в историята през 9 век, бидейки скандинавска колония. Четири века по-късно Шетландските Острови стават препъни камък за викингите по пътя им към завладяване на Шотландия.

Преданието разказва, че през 1263 година войските на норвежкия владетел Хаакон /King Haakon of Norway/ ) отседнали една нощ на крайбрежието Ларгс /Coast of Largs/, за да могат под прикритието на тъмнината да изненадат спящите шотландски войници. За да се придвижват по-безшумно норвежците се събули боси. За беда един от войниците на Хаакон взел, че настъпил магарешки трън. Излишно е да казваме кой победил в тази битка. От тогава та до днес трънът е национален символ на Шотландия и присъства в нейния герб.

Столица на Шетландските острови е Леруик – чудно пристанищно градче със старинни каменни улици и постройки. На север са разположени два по-малки острова Йел и Ънст. Но дотам ние не стигнахме.

През двата дни прекарани на Шетландските острови отсядаме в Кралския Хотел – стара викторианска сграда на повече от два века с оригинални прозорци, врати и долапи.
Хотелът е досами морския бряг и шумът на морето е този, който ме приспива вечер и събужда сутрин за закуска.

В ресторанта на Кралския хотел сервират ястия от риба, уловена от собствен кораб. Сервитьорките са две: чехкиня и филипинка - изключително учтиви и пъргави момичета /чудно как са попаднали тук, накрая на света? / Една от тях услужливо предложи собствения си адаптор за зареждане на телефон на “незамужная женщина” Женя, която си беше забравила своя в злополучните “Оръжия на Кинтор” предната вечер.

Една от регистраторките в хотела ще играе ролята на Викингска принцеса на следващия ден, но това засега още не го знаем.

Названията на лица и учреждения не отговарят на действителните

Снимки: Анна Койчева