Public Republic

Елица Матеева по повод на книгата „Антология на живите”

Снимка: Pensiero

Голямата зала на ТР „Сфумато” е препълнена, горещо е. Денят е незабравим - 3 юли, 2008 г. София се събуди от взрив, следобедът разтърси паветата в мигновен земетръс, а вечерта под изпарението на уиски, 8 поета обезкостиха поезията на деня и я превърнаха в ритъм, дъх, литература на бунта - литература на демозвук, изтръгнат от свистенето на вика, с който ти се иска да изпочупиш прозорците на безличието. Последното се движи в лъскави лимузини, носи обувки от крокодилова кожа и черни очила. За да не се разпознава цвета на очите предпочита черния цвят. Безличието също предпочита уиски. Но марково…

„Антология на живите” е сборник с поетическите откровения на два литературни кръга: „Бърза литература” и „Литература. Диктатура”.

В „Бърза литература” попадат Тома Марков, Стефан Иванов, Радослав Парушев (отявлен прозаик, от скоро и поет) и Момчил Николов. „Литература. Диктатура” поддържа жизнените си сокове от творчеството на поетите Мартин Карбовски, Калин Терзийски - Кайо, Ангел Константинов и Светослав Терзийски - Батю. И навярно както казва в импровизирания си предговор под форма на лично писмо до Мартин Карбовски, поетът Любомир Левчев: осмицата е числото на любовта, защото тези поети без китари, но с луди глави наистина живеят от и заради любовното пристрастяване към думите.

Микрофоните са два, на които Тома Марков и Мартин Карбовски представят приятелите си. Тома пружинира както винаги и не може да си намери място, пълзи по земята, подскача като невръстен рапър, а Мартин дисциплинирано определя реда на поетичните изяви.

Всеки представя себе си в стихове или есемеси, в разпилян, лежерен, леко небрежен стил. Малко са поетите гангстери у нас, гангстери, чиито дънки падат, а под тениските им кожата се смалява и тя милата знае, че между „край” и „рай” за изкуството няма никаква разлика. Изкуството по света и у нас изисква жертви! А подобно клише става поезия, когато осмицата от двата литературни отбора го превърне в хайку, в побеляла коса, в лекуване на болката от деня.

Някой пита: Как я караш в този живот?

КТ (това не е кодексът на труда, а Калин Терзийски - б.а.) Ей така! Рак на крак!
В стих Калин Терзиийски ще обяви, че е време за консумация, и в пазаруването му е смисълът. Стефан Иванов ще се обясни в любов на актрисата Снежина Петрова, която от сцената на „Сфумато” е пробила представата ни за театър.

Мартин Карбовски ще ни нанесе токов удар със „Слънцетърсачката” - стихотворение, посветено на жената - блян. Радослав Парушев по елегантен начин почти отлепил дзен естетиката на вричане ти припомня, че децата за миг се превръщат в старци и после нищо - отново КРАЙ.

А Тома Марков те съблича в рими, някак озъбено, хапливо, нахално и въпреки черно - бялото сурово настроение ти действа екстазно…

Странна комбинация, но докато ги слушаш в действие или откриваш на страниците на „Антология на живите”, опознаваш мъдростта на Асен Константинов, иронията на Светослав Терзийски и парадоксалните, но иначе точно в десятката литературни изстрели на Момчил Николов.

Тези мъже са нещото, което точно на 3 юли 2008 г. те прави жив, защото по-добре „Антология на живите”, отколкото на мъртвите. По-добре да светиш като светофар, отколкото да си изкривен пътен знак. А те поетите, казват са мили хора. И разбират от есен и жени. Защото знаят отговорите на всички въпроси…

P.S. Нека следващото издание на „Антология на живите” да бъде сглобено по-качествено, тъй като от страстното ми разлистване на книжното тяло, лепилото избяга и останаха самотни страниците да се реят в небитието, сега постоянно ги гоня и моля да се подредят. Но им е трудно.