Мартин Златев
Снимка: Hamed Masoumi
ръкавите ти са напоени с отровна слюнка
извършвайки дъбъл фистинг в устата ми,
попитa как ми е името
и аз го казах
тебе бях при себе си, когото не бях познавал
продължавахме да гладуваме
ти освети кухините на хладилника
но намерихме само лишеи
в една празна кутия от пица на пода
помръдна умираща бяла мечка
погледнах през прозореца,
който е огледало,
осеяно с черупки:
краят на света
някой ме вика, някой ме вика
ти никога не преживя това,
което ти причиних със смъртта си
2 Kоментара за сега ↓
Stasja // 18 юли, 2008 //
много добро!
Marta // 26 юли, 2008 //
Здравей! Сутрин ми е за срещи. Предполагам особено /заради/ разсеяността ми
Радвам се, че те чета тук.
Коментирай