Матейна Нулис
Снимка: melolou
В памет на Светлана Вълчева
До последното дихание изкачваше
Стръмното битие нагоре
С мисълта небесната порта
По-скоро да се отвори
А лозите в долината помръкваха
И филизите на живота умираха
Простреляни от твоето страдание
Протягаше ръцете си нежни
Към натежалите звездни гроздове
Сила да пиеш за Млечния път
А дъхът ти изтляваше като жаравата
В огнището на живата материя
Достигнала пресечната точка
Между земен ад и вечност
С лекотата на ангел прекрачи
Синора към макроширините
А тук е тъжно и страшно
И наместо опиващо вино
Печал тече от лозите
Аз не ти казвам сбогом Мила
И няма да ти нося
Ни кръст ни кандило ни цвете
Пръстта ще поливам с вино
От гроздобера на преживяните мигове
И надгробния камък ще целуват
Разлистените спомени в душата ми.
6 Kоментара за сега ↓
ХРИСТОЗОВ // 14 юли, 2008 //
Не ми е известна тази поетеса. Стихотворението, макар и посвещение е задълбочено, философско. Ярко впечатляват неповторимите метафори, много ясна мисъл, нежност и човечност. Ако името на поетесата не е псевдоним и е от гръцки произход, като ценител и познавач на елинската култура и поезия, бих казал, че Матейна Нулис е доста талантлива и не отстъпва на известните неосюрреалисти Никос Карузос, Николаос Калас, Рицос и др. Публикувайте по-често и повече стихове Матейна. Къде може да се намери Ваша книга?
КАЛОПЕЯ ВАСИЛЕВА // 14 юли, 2008 //
За разлика от монотонните и скучни стихоплетства на графомани, наводнили книжния пазар, от това красиво и умно стихотворение сетивата и съзнанието ми заговориха. Какви чудеса прави качествената поезия… Наистина, публикувайте по-често М.Нулис. Вие сте талантлива, изчистена, без розов привкус и графомански провинциализъм.
Kalomena // 14 юли, 2008 //
Само една искрена скръб е в състояние да роди подобно стихотворение. И разбира се, съчетана с безспорен талант. Поздравления!
otchelnik // 15 юли, 2008 //
В текстовете на Нулис можете да срещнете оргинални метафори и неочаквани поетични образи… На добър час, Матейна!
Mateyna Nulis // 16 юли, 2008 //
Хипократ е казал:”Като не можеш да ми помогнеш, недей да ми вредиш”.Аз казвам:като ти липсва дар за конспирация, не се набутвай между шамарите. Вероятно, преименуваният наскоро г-н Христозов е ценител на гръцката поезия, но съизмерването ми с посочените от него мегапоети е хиперболизирано ,дръзко и примитивно.Това би могло да доведе един несериозен автор до краен нарцисизъм.Нарцисизма е необходим понякога, но само в премерена доза при самозащита.От многопластовия макиаж на едно изказване избледнява истинският облик на твореца.
Както знаете ,напудрените хвалебствия са като “количествените натрупвания водещи до качествени изменения”.
Добре е в сайта на public… да има критика, но поднесена цивилизовано.Тогава сериозният автор се вглежда повече в осолената зеница на истинското Аз съм.
Благодаря на останалите за милите думи и на г-н Дишев за откровението и провокацията да проверя изходната позиция на някои коментари.
Dishev // 16 юли, 2008 //
Матейна, ако нямаше опасност да бъда (справедливо) упрекнат в сексизъм и ако хоризонтът на тези разговори не беше (всеки път собственото, разбира се) разбиране за литературата, просто бих възкликнал: “Е, те това е мъжка приказка!”.
И много се радвам, че подозрението ми за не-виновността на автора за онова, което ме предизвика (за да бръмна в - твърде - високата октава на полемичния тон) се оправда.
За останалото (което - и по-добре - е невидимо вече за читателите) - друг път и другаде - можем да си поговорим: и не за да поспорим (истината никога не се ражда в спор… освен ако не я мислим като зачервено лице и потни длани), а за да се чуем.
Коментирай